Дупничани вече отвикнаха да поглеждат към Часовниковата кула, за да сверят часовниците си или просто да видят колко е часа. Липсва и романтиката от гласа на камбаната, която отброяваше часовете на всеки кръгъл час. Паметникът на културата и символ на Дупница, изобразен върху герба на града, напълно замълча около 2014 - 2015 г. Проблемите с поддръжката му обаче започнаха поне 5-6 години по-рано. Първоначално общинското ръководство бавеше или въобще не изплащаше нищожното възнаграждение на служителя, който се грижеше за правилното функциониране на часовника, а впоследствие самият часовников механизъм се повреди и така и не бе поправен.

Това не остана незабелязано от дупничани, които многократно поставяха въпроса пред местната власт. Резултатът засега е неизпълнено обещание. Смекчаващо обстоятелство е подготвеният проект за ремонт на Часовниковата кула по програмите за трасгранично сътрудничество, за който се чака одобрение. Проектът обаче едва ли е оправдание за липсата на поддръжка на паметника на културата години наред, както и за окаяното състояние на площите около него  - обрасли в растителност и потънали в боклук.

В своята над 200-годишна история часовниковият механизъм на Саат кула е спирал за по-дълго време само още два пъти – в периода 1938 – 1958 година и след това в края на 80-те или началото на 90-те години на миналия век, когато обаче не работи значително по-кратко време.

Историята на Часовниковата кула всъщност датира още от 16-17 век, когато в Дупница се заселва трайното турско население. Тогава тя е изградена като бейска бойна кула с четири мазгала (бойници) за отбрана и осветление. Построена е в северната част на днешната Градска градина, където тогава се е намирало едно от най-поддържаните турски гробища. Мястото на хълма на града е избрано неслучайно – оттам е имало пълен поглед върху турската махала, простираща се от Наковия мост до Каменния мост и от настоящата Стара автогара до малко над Спортната зала и около нея. Къщите тогава са били едноетажни, а дворовете отворени. На кулата е дежурил главен наблюдател, а из турската махала са обикаляли неговите помощници, които са следели за реда. Така навремето се  е осигурявало спокойствие и сигурност на владетеля, а у поробения народ се е всявал страх и уважение към поробителя.

През 1771 година турският султан Мустафа III издава ферман, с който нарежда в рамките на империята да се приспособят бейските кули в часовникови (саат) кули. Със същия ферман определя работното време на еснафите по чаршиите. Поради упадъка на турската империя (16-18 век), султанът, който е голям враг на християните, целял да мобилизира мохамеданите и чрез саат кулите да ги подсеща за времето, в което започват дневните молитви в джамиите, както и нощните молитви по време на Рамазана. Саатчиците сверявали часовниците с минаване на слънцето през меридиана именно по време на Рамазана.

Според Асен Хр. Меджидиев дупнишката бойна кула е приспособена за часовникова към последното десетилетие на 18 век по поръчение на дупнишкия аянин (управител на област, околия или град) Сюлейман спахия – Карагалията, господар на града и цялата покрайнина, голям антихристиянин. Той е участвал в потушаването на сръбските вълнения и въстания (1790-1813) и оттам заграбил и донесъл камбана, която сложил на градския часовник. На нея има надпис „Виена 1782 г.“ и след него славянски надпис „Св. Димитър из место Церопое“. Механизмът вероятно е бил изработен от желязо, добиващо се тогава в покрайнината. Часовниковото колело  се навивало с въже със закачени накрая му големи камъни, които при развиване на въжето слизали до избеното помещение на кулата, имащо стени дебели около един метър. Автентичният механизъм работи над 150 години, когато около 1938 г. вече значително е износен. Тогава часовникът за първи път спира да работи за продължителен период от 20 години. През 1958 г. по решение на ИК на ОбНС е направена реконструкция на механизма от Прилепски майстор – Димитър Бадев, чрез която продължава да работи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато се разстройва за втори път.    

През 1991 г. с решение на общинското ръководство часовниковият механизъм е основно преработен съобразно новите технологии от инж. Асен Сп. Вучев. Задвижването на часовниковия механизъм от тежести е прехвърлено на електродвигател. Вградено електронно устройство синхронизира показанията на стрелките с броя на ударите върху камбаната. Вградена е система за автоматично превключване при прекъсване на електрозахранването към режим на местно акумулаторно  захранване, който осигурява работа в продължение на 24 часа, след което се превключва и съответно зарежда акумулатора. Има фоторелета, автоматично включващи и изключващи осветлението на циферблатите в зависимост от дневното осветление.

Така в момента часовникът е електромеханичен, а паметникът на културата съчетава кула от 16-17 век, част от часовников механизъм от 18 век и съвременна електроавтоматика и електроника от 20 век. Ако се осъществи проектът на Община Дупница обаче, механизмът ще остане в кулата само като музеен експонат, тъй като се предвижда да бъде монтиран нов.

Часовникови кули има в много градове в България. Те са задължителна част от архитектурата на будните селища под Балкана по време на Възраждането, когато отмервали точно часовете. Има данни за 40 кули в цялата страна, но само 20, сред които и дупнишката, са оцелели до наши дни. Построяването им започва през 16 век, но бумът е през 19 век. Заради високата историческа и архитектурна стойност Община Дупница започна процедура за обявяване на Саат кула в паметник на културата с национално значение. В момента тя е оценена само като паметник с местно значение.  

Използвана литература: Тихомир Меджидиев, „Те управляваха Дупница (1878-2000 г.)“