Днес се навършват 160 години от рождението на генерал Георги Тодоров. Като командир на славната Седма Рилска дивизия животът на легендарния генерал е свързан с град Дупница, където местните патриотични организации и културни институции не пропускат ежегодно да го почетат и тази вечер в негова памет ще се проведе юбилейна вечер. Ген. Георги Тодорв е  роден през 1858 г. в Болград, Бесарабия. Той е един от най-изтъкнатите български военачалници в националната ни история. Изминал е достойно пътя във военната кариера от редник опълченец до генерал на пехота - най-високото войнско звание в Третото българско царство. Ген. Тодоров е участвал в пет войни, свещено свързани със съдбата на България - Руско-турската война, Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Изследовател на военната кариера и живота на ген. Тодоров е историкът доц. д-р Крум Чивиев. Той е автор на 15 книги, а една от тях, озаглавена „Генералът – легенда“, е посветена именно на командира на Седма Рилска дивизия. Книгата е издадена пред 2008 година, а през 2013 г. бе преиздадена със съдействието на НЧ „Ген. Георги Тодоров“ и Съюза на запасните офицери и сержанти. По повод годишнината от рождението на Георги Тодоров потърсихме доц. Чивиев да разкаже за приноса на генерала за строителството на българската армия, за развитието на военната му кариера и с какво военачалникът  е спечелил прозвищата си Генерала легенда и Баща на войниците. 

Доц. Чивиев, с какво военната кариера на генерал Георги Тодоров се откроява от тази на останалите военни стратези на България?

Разликата е в това, че Георги Тодоров от времето на Руско-турската Освободителна война навлиза във военната професия като доброволец-опълченец. Непосредствено след завършването му на Болградската гимназия с пълно отличие, точно две седмици след това с благословията на своите родители отива в Плоещ (Румъния). Записва се и е зачислен във 2-ра рота, 3-та дружина с руските войски, по-точно с военното съединение, което е командвано от ген. Йосиф Гурко. Преминава от Свищов до Търново, Казанлък и Стара Загора и там участва в битката срещу войските на Сюлейман паша. Руските войски и опълченците са изтласкани от турците към Стара планина и на връх „Свети Никола“ става неговото първо бойно кръщение. Там получава първия си орден за храброст и първото си повишение в унтер-офицер за проявена войнишка храброст и героизъм по време на най-кръвопролитното сражение в Руско-турската война. Тогава по съдба и убеждение той решава да отдаде живота си на военната кариера. Напълно е убеден, че България е неговата истинска родина. От този момент нататък, цели 50 години ген. Георги Тодоров е свързан със строителството на българската войска и има изключителен принос, може би най-големия от тези на всички други генерали. Причината е, че получава най-голямото звание, не от Правителството, а от обикновените войници. Те го наричат Баща на войниците. Такова звание сред най-големите военачалници притежава само и единствено ген. Александър Суворов.

Как си е спечелил прозвището Баща на войниците?

Причината е, че се отанся като баща към тях, както нежно, така и строго и взискателно. Разговаря по човешки начин с всички, винаги е с войниците в окопите и се храни заедно с тях. На фронта се облича така, както обикновените войници се обличат. Тези малки жестове и постъпки на генерала са без всякаква резерва. Приемани са радушно от войниците и те по собствен инстинкт, с вътрешно убеждение и желание го наричат по този начин. До края на живота си остава познат като „Баща на българските войници“. Той е единствения български генерал, започнал от редник-опълченец, преминал през генерал на пехотата и стигнал до главнокомандващ българската армия по време на Първата световна война. Цар Фердинанд го назначава на този пост от заместник-главнокомандващ до главнокомандващ, след като ген. Никола Жеков отива да се лекува в Германия от испанска треска.

Генералът е роден през 1858 г. в Болград (Бесарабия). Какъв е животът му там, какво е неговото семейство?   

Интересно е, че като ученик в Болградската гимназия попива жадно цялата информация от българските си учители. Те всички говорят за България, такава каквато е – красива, с богати природни дадености, с добри хора,  гостоприемни, отдадени на честен труд в името на просперитета на родината, макар и под робство. Освен това неговата майка Мария Грекова произхожда от знатния род Грекови, които дават цели четири министри на България след Освобождението. Родителите му непрестанно подсилват патриотичното му възпитание и когато е в 7-ми клас (1-ви гимназиален клас) в гимназията, в едно свободно съчинение изповядва своето вътрешно убеждение и духовна решителност да се отдаде на България. Независимо от това, че е много млад, той пожелава да отиде там, да воюва за нейната свобода и да остане завинаги. Преди да свърши войната чрез писмо в лична изповед уведомява своите родители за окончателното си решение, да живее в тяхната и своя истинска родина. В България идват и останалите му четири братя. Той остава в историята като един достоен генерал на страната. Вторият му брат Александър Тодоров-Балан става най-големият български учен в областта на граматиката, създател е на литературния съвременен писмен български език. Другият му брат Атанас Тодоров е основател на катедра „Съдебна медицина“ към Медицински факултет в Софийския университет, цели 30 години ръководи катедрата. Мартин Тодоров завършва „Правни науки“, четири години е кмет на София и прави първите основни промени в столицата. Най-вече са свързани с поставянето на емблематичните жълти павета. Петият му брат Михаил Тодоров завършва „Хидроинженерство“ и по негова инициатива между 1905-1910 г. се прокарва първия водопровод от Самоков до София. Погледнете какъв изключителен принос има това семейство. Наистина е уникален случай в историята на България и не бива да се забравя. Петимата братя могат да се нарекат строители на съвременна България. Генералът просто върви по един предначертан път на съдбата. Някаква тайнствена сила го защитава през целия му живот. По време на Балканската война, преди да влязат в Солун българските войски, Айватовските възвишения са силно укрепени от турците. Те са изтласкани от Седма Рилска дивизия и турците успяват за една седмица да се укрепят толкова силно, че не позволяват на дивизията да мръдне напред. Всички войници са стъписани и нерешителни. Геогри Тодоров обаче изважда сабята и казва „Напред, след мен войници“. Те тръгват и успяват за ден и половина да отблъснат турците назад. На 30-ти октомври влизат в Солун.

Защо през 1885 г. Сърбия обявява братоубийствена война на България? Какъв е приносът на генерала за нашата победа?

Генералът вече е завършил Военното училище със звание поручик и заминава за Берковица и Враца да служи за три години. През 1882 г. постъпва в Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завърша я и в края на август се прибира в България с чин капитан. Причините за войната са, че Сърбия претендира срещу Съединението на България. Чрез Съединението на Източна Румелия с Княжество България много се увеличава територията на страната ни. Нарушава се баланса на равновесието на Балканите. Сърбия всъщност е подстрекана от Автро-Унгария. Сръбският народ няма абсолютно никакво желание за тази война, тя е напълно братоубийствена. Обаче Австро-Унгарската дипломация успява да наложи тази идея на крал Милан V. Войната започва без никакво обявяване, сърбите просто преминават границата с четири дивизии и един конен корпус. Това е близо 100 000 армия, тръгваща за България. В Пирот е събран щабът на сръбската армия и кралят казва, че иска след четири дни да бъде посрещнат в центъра на София. „Няма кой да ви спре, армията на България е на турската граница“. Тогава Турция действително иска да си възстанови Източна Румелия, но се получава нещо невероятно. Българската армия само за четири дни стига до Сливненската позиция, където се води генерално сражение между българи и сърби. Генерал Георги Тодоров получва заповед от първия военен министър на България Константин Никифоров да отиде в Лом паланка (дн. Лом) с части от Преславския, Търновския и Шуменския полк и с части от артилерийско поделение, за да състави бойна единица от 700 войници и 20 офицери. Нейната цел е да смущава спокойствието на Дунавската дивизия, която е окупирала Берковица, Кула и Белоградчик. Не дава възможност на Видинския полк да се включи в отблъскването на сърбите в този район и тогава капитан Г. Тодоров е назначен за командир на отряда. В продължение от две седмици напада ту в единия, ту в другия край сърбите. Той изважда от строя една сръбска дивизия и ликвидира целия военен корпус. Командирът на Видинската крепост Атанас Узунов изпраща телеграма до министъра на отбраната. „Поздравявам Георги Тодоров за неговия летящ отряд“. Той е наречен Летучий отряд и успява да допринесе изключително много за победата на България. Когато българската войска отбива сърбите и ги преследва в посока Драгоман-Пирот-Ниш, Георги Тодоров с Летучий отряд продължава да ги гони. Сръбският крал заявява края на своето командване, че ще напусне престола и ще избяга от Сърбия. Автро-Унгария изпараща своя пълномощен министър в Сърбия в щаба на българската армия в Пирот, защото тя владее там. Пратеникът казва лично на Н.В. Батенберг да спре понататъшно действие, защото ще срещне австрийски щикове. Разбира се Батенберг тогава е млад държавен глава с не много военни способности и склонява да се подчини. Във военната история това е най-кратката война въобще в света. Няма такъв случай за две седмици капитани да разбият една армия, командвана от шест дивизии с шест генерали. За съжаление накрая България е напълно ощетена. Подписва се примирие да се възстановят отношенията между Сърбия и България, без никакви компенсации за нашите загуби. Доброволчески отряд от Дупница участва в тежки сражения при с. Гургулят. Благодарение на Дупнишкия, Самоковския и Радомирския отряд везните наклоняват към нашата победа. Георги Тодоров след войната е повишен в чин майор и командир на Първи пехотен софийски полк на Н.В. Батенберг. След това е изпратен в щаба на българската армия да прави оперативни разработки с оглед на бъдещата защита на България.

Съобразно какви национални интереси е създадена Седма Рилска пехотна дивизия с щаб в Дупница? Какво е случва по това време в града и кога генералът застава начело на дивизията?

Георги Тодоров става прекалено късно генерал, точно на 50 години, защото неговите съвипускници от военното училище са вече министри, началник-щабове, премиери и пр. Те задържат повишението му заради една огромна завист, много отрицателна черта, похабявала живота на десетки офицери. Цар Фердинанд малко след обявяването на Независимостта на България на 22-ри септември 1908 г. е наредил да бъде извикан вече полковник Г. Тодоров във Враня. По време на срещата им той е произведен в чин генерал. Царят му обяснява, че трябва веднага да замине за Дупница и да поеме командването на Седма Рилска пехотна дивизия. Неговата задача е да я превърне в елитна дивизия, пред която ще се изправят много отговорни задачи за съдбата на България. Той полага за шест години огромни усилия да изпълни заповедта на царя. Това са неговите най-златни години в живота и военната му кариера. Самият той произнася тези думи, защото в Дупница среща чудесен прием от местните жители. Попада на млади войници и офицери, чакащи да бъдат въведени в тайните на военната стратегия, за да правят чудеса от храброст. Дивизията е създадена през 1906 г. и започват едновременно да се създават горни и долни казарми. Отпуснати са около 200 000 златни български лева за строителството им, а генерал Г. Тодоров идва през 1908 г. Дивизията се състои от 14-ти пехотен македонски полк, 22-ри пехотен тракийски полк, 26-ти пехотен пернишки полк, 13-ти Рилски пехотен полк в Кюстендил и 7-ми дивизионен артилерийски полк в Самоков. Те всичките влизат с състава на Седма Рилска Дивизия. Но главната задача е да се превърнат младите войници и офицери в едно мобилно военно съединение. Югозападната граница на България трябва бъде обезпечена от евентуална гръцка или турска експанзия, поради пробългарските настроения на населението във Вардарска и Егейска Македония. Целта е да се подсигурява безопасността на цяла Югозападна България.

По време на Балканската война той получава прозвището Генерал легенда, защо? С какви боеви качества се отличава тогава?

След началото на войната, дивизията тръгва по две направления. Първата бригада тръгва от Дупница-Църварица-Черната скала-Крива паланка-Щип-Скопие-Битола-Струмица-Промахон-Серес по долината на р. Вардар до Солун. Другата бригада, с която върви генералът е от Дупница-Кочериново–Бараково–Горна Джумая-Симитли-Промахон-Серес по долината на р. Струма до Солун. Срещат се при Айватовските възвишения на около 20 км. преди Солун. Третата бригада в с. Коняво, която в резерв започва да се придвижва надолу и се случва последното голямо сражение, което се устройва срещу турците. Те отстъпват панически и на 30-ти октомрви и 7-ма Рилска дивизия влиза в Солун. Една част от нея остава в покрайнините на града и отива в друга посока, за да овладее Егейска Македония. Там дивизията престоява през целия месец ноември. Крепостта в Одрин е атакувана близо шест месеца без да бъда превзета. Ген. Георги Тодоров е наречен Легенда, защото за 25 дни тръгва от Дупница и стига до Солун. Има три големи сражения, в района на Горна Джумая, при Кресненското дефиле и Брежани. За този период разбива цялата турска армия и освободжава Вардарска, Егейска и Пиринска Македония. Той изпраща телеграми до началник-щаба на армията внукът на Кольо Фичето, Иван Фичев с всички подробности за сраженията.

Ген. Тодоров наблюдава гр. Солун откъм Северната крепост - 30.01.1912 г.

Каква е причината за острите противоречия между страните от Балканския съюз и защо се стига до пагубната за България Междусъюзническа война? Как генералът преживява този крах? 

Балканската война е една изключително справедлива война. Тя изпълнява своята историческа роля и слага край на турското робство на Балканите, като се освобождават трите части на Македония. Турция обаче не е съгласна с условията след приключване на военните действия. Нашите войски стигат до Чаталджа само на 15 км. от Истанбул и съгласно подписания договор от линията Мидия-Енос от Черно море до Адриатика се прибавят към България 82 000 кв. км. територия. Подтикната от английската дипломация, от Австро-Унгария и Германия, Турция не признава тези условия за примирие и се готви за контраатака. Освен това между съюзниците настъпват остри спорове и противоречия, защото не успяват да се разберат за освободените територии от Турция. Нарушават се предварителните условия, подписани от Балканския съюз. Гърция и Сърбия от своя страна също не приемат тези теротории да бъдат причислени към България и започва Междусъюзническата война. Това е и Първата национална катастрофа за България. Нашата войска е уморена, 7-ма Рилска дивизия начело с ген. Георги Тодоров се намира в района на Солун. Той получава заповед цялата дивизия да се натовари с кораби с полунормална дековилка, за да се премести на Галиполския полуостров в района на Шаркьой и Булаир. Очаква се турски низамски корпус да бъде стоварен на бреговете на Адриатика, да стигне до Шаркьой и да се яви в гръб на трите български армии около Одрин, които се опитват да го превземат. Той получава след това заповед с дивизията да се изтегли от Галиполския полуостров и да стигне до Горна Джумая, защото при билото на Малашевска планина се е намира 25-хилядна гръцка армия. Тя подлежи на пълно унищожение като компенсация, че България губи всичко. Тогавашният английски премиер се обажда на цар Фердинанд и му казва гърците да бъдат освободени незабавно, в противен случай ще бъдат смазани още повече българи. Гърците, разбира се, се изтеглят безпрепятсвтвено, като сред тях е кралят им Константин I. Войната свършва с още по-големи загуби от очакваното за нашата страна. Единствено получаваме Струмишка област в Пиринска Македония. Никой от българското военокомандване иначе не очаква да се стигне до такова военно положение. Само две седмици продължава тази война от 16-ти юни до 1-ви юли. Тя е кратка, но катастрофална за България. Сърбите и гърците идват и ни вземат всички територии. Генералът-легенда преживява изключително трудно този крах за България. Страната ни е смазана, отритната и турците си вземат всички завоювани територии. Тоест възстановяват си всички предишни загубени територии, които са върнати с кръвта на над 60 000 български войници. Българските генерали започват да се обвиняват един-друг, но ген. Георги Тодоров се отделя от тези спорове. Той винаги се е пазил от хлъзгавия терен на политиката, защото там никога не се появява истината. Играта е голяма и той самият е казал, че е роден за войник, а не за политик.

Съгласен ли е генералът за избора на цар Фердинанд, България да бъде на губещата впоследствие страна на Централните сили през Първата световна война? Подведен ли е под отговорност след това?

След края на Междусъюзническата война той отново е причислен към щаба на армията като помощник-началник щаб на армията. Той е изцяло на разположение на главното командване. Първата световна война започна през 1914 г. През 1915 г. в двореца „Враня“ се честват 30 години от Съединението на България. Поканени са всички генерали, политици и висшестоящи лица. След тържеството цар Фердинанд казва на ген. Тодоров, че България се колебае към коя страна да се включи във войната - към Тройния съюз или Антантата. Пита го за мнението му, но много ловко генералът избягва конкретен отговор, защото не в негово право да дава подобни съвети. Казал му просто, че народът иска Обединението на България. „Аз съм сигурен че народът ще тръгне, но с кого ще решите Вие. Народът иска да си върне всички загубени територии, които му принадлежат“. В продължение на една година България е обект на ухажване от Антантата и Тройния съюз. По време на войната генералът е изтеглен като командир на 7-ма Рилска дивизия, повишават го в чин генерал на пехотата и цар Фердинанд го изпраща в Пловдив при Втора българска армия. Затяга обръчите на армията, към която се числят седем дивизии. Той е комадващ армията на много висок пост, наредено му е да я изтегли в с. Свети Врач. Втора българска армия е подготвена за война в съюз с губещата страна, а именно с Германия и Автро-Унгария. На втора армия е дадена една военна 150-километрова полоса, в която са разположени 150 000 българска армия срещу 300 000 армия на Антантата. Българската втора армия навлиза в посока юг към Солун и там е поставен ген. Владимир Вазов, който е подчинен на Ген. Георги Тодоров. Съвсем друга е темата за неговите бойни велики стратегии, записани в златните страници на нашата история. Българската армия всъщност при Солун успява да плени 15 000 английски бойци и 10 000 френски. През 1918 г. през месец август настъпват смущения в нашата армия, заради цялостното безделие за това накъде да се структурират всички три български армии. Войниците ни заболяват от холера, умират от глад и Антантата настъпва все по-силно. На 21-ви септември се извършва пробив с 350 000 армия на Антантата при Добро поле при Дойранското езеро. Заедно с тях вървят и спомагателните гръцка и сръбска армия. Нашите съседи извършват всъщност най-големите безчинства на българска територия. Войската ни отстъпва, отива в Радомир, войниците решават да тръгнат да търсят виновник за катастрофата. Крахът на България е неизбежен и се случва Втората национална катастрофа за много кратък период от време. Цар Фердинанд е много изплашен и мобилизира няколко военни части за защита и започва братоубийствена война между българи. Премиерът на България Александър Малинов отива при Фердинанд и му казва да помисли за бъдещето си. Фердинанд е изключитено разгневен и се оправава, че просто искал да направи от една селска страна велика сила. Преди да се оттегли издава последния си указ, чрез който повишава сина си Цар Борис III в чин ген. майор. Новият цар винаги е бил под наблюдението на ген. Георги Тодоров в Солунския фронт. Благодарение на него бъдещият цар успява да се изгради във военната професия. Накрая ген. Георги Тодоров получава най-виското военно звание генерал-адютант. Иначе след края на войната генералът не е подведен под никаква отговорнот и с право. Няколко пъти е канен за министър, но винаги отказва. Обаче на него е възложена непрестижната и тежка задача-демобилизация на българската армия под строгия надзор на съглашенската Военно-контролна комисия съгласно Ньойския мирен договор.

След края на кариерата си какво отношение има към Дупница и Седма Рилска дивизия?

След края на Първата световна война идва отново през 1922 г. Той до края на живота си обича Дупница като свой град. Не казвам като роден, а като близък до сърцето му. Дупничани са го посрещали с изключително голяма топлина, с цветя, овации, прегръдки. Той е бил все пак възможно най-добрият генерал на 7-ма Рилска дивизия.

Какво не знаем за неговия духовен образ обаче?

За духовния, нравствения, интелектуалния образ на този велик човек въобще може да се каже, че е бил чист, искрен, правдив и верен, неподкупен и почтен. Всички тези шест най-важни нравствени качества са събрани в този човек. Той винаги ще бъде в ореола на българската история и на армията ни. Наистина е един от най-големите строители на нашата армия. Това е неповторим случай. И днес имаме много генерали, но да си признаем разликата е огромна, меко казано. Той посвещава живота си на България, на нейната свобода, обединение и независимост. Умира на 16-ти ноември 1934 г.