Да си спомним за Никола Додов – Дупнишкия Алеко

От 2011 година ТД „Рилски езера“ ежегодно организира поход до Додов връх в памет на своя основател Никола Додов. Преходът, който трябваше да се осъществи на 7 и 8 юли, се отложи заради лошото време в Рила планина, но това не пречи да припомним повода – 88 години от смъртта на Дупнишкия Алеко.
Паметната плоча на Никола Додов на върха в Рила планина, който носи неговото име, снимка: Блогът на Михаил Мухлов

 

Традиционният поход  до Додов връх, организиран от ТД „Рилски езера“, се отлага заради неблагоприятната метеорологична прогноза за 7-ми и 8-ми юли в Рила планина. Преходът ще се проведе при подходящо време, но това не пречи да припомним повода за начинанието. Мероприятието се организира ежегодно  от 2011 година насам (в него винаги се включват по над 50 туристи) в памет на Никола Додов – основател на Дупнишкото туристическо дружество. На 8-ми юли се навършват 88 години от смъртта на Дупнишкия Алеко.   

 

Туристи, изкачили Додов връх, в памет на Дупнишкия Алеко, архивна снимка: ТД "Рилски езера"

 

Никола Додов и туристическото дело в България

 

Никола Додов основава Дупнишкото туристическо дружество на 12-ти април  1909 година. Избран е за председател на организацията , като остава на поста в продължение на 8 мандата. По време на неговото председателство на днешното дружество „Рилски езера“ се набират средства за строителството на хижа в Рила планина.  Става въпрос за х. „Скакавица“,  изградена през 1922 година. Тя е и първата хижа в България въобще. 

 

      х."Скакавица", снимка: Опознай.bg

 

Към туристическото движение у нас Никола Додов се присъединява 27 години по-рано. През 1895 година е част от групата последователи на Алеко Константинов, предвождана от самия писател, която се отправя към Погановския манастир. Тогава у Додов се поражда желанието да обхожда неизвестните кътове на България и става ентусиазиран деятел на прохождащото туристическо движение. Заради неговите заслуги в тази област Петнадесетият туристически събор, проведен на 24-26 май 1922 г. във Велико Търново, той е провъзгласен за почетен член на организацията. Признат е за доайен на българския организиран туризъм. 

 

По случай 90-годишнината от рождението му през 1963 година един от върховете в Рила планина е наречен официално Додов връх(2661,2 м). Той е разположен в западния край на Мальовишкото било над циркуса на Урдините езера от север и долината на река Друшлявица от юг. По-старото му наименование е Друшлявишки връх. Когато през 1963 година е наречен официално Додов връх, там е поставена и паметната плоча на Дупнишкия Алеко.

 

         в.Мальовица, погледнат от Додов връх, снимка: Man.bg

 

Никола Додов и културно-просветното дело

 

Но интересите, познанията, професионалните и обществени дейности на Никола Додов съвсем не не се ограничават само в областта на туризма.  Голям е неговият принос за духовния напредък на Дупница.  Додов има богословско образование, което получава в Самоковското богословско училище с подкрепата на монашеското братство на Рилския манастир. В обителта той получава началното си образование, а там попада след като остава сирак в ранна детска възраст. През 1897 година е студент в историко-филологическия факултет на Висшето училище. През този период Никола Додов изработва релефни карти на някои български планини. Всъщност първите релефни карти на Рила и Осогово са дело на Додов.  

 

Никола Додов (21 юни 1873г  - 8 юли 1930г.)

 

След завършване учителства в Дупница и Бургас, а през 1907-1908 година окончателно се установява в родния си град. Тук в различни периоди от време той е бил учител в Девическото педагогическо училище и директор на Дупнишката гимназия. Едновременно с това активно участва в културния живот на града – част е от градския хор „Родни звуци“, мандолинния оркестър, гимнастическото дружество „Македонски юнак“. През 1911 година със съмишленици той учредява археологическото дружество „Царичина“ като секция към туристическото дружество . През 1919 г. е инициатор и за създаването на ученическото самообразователно дружество „Иван Вазов“.

 

Никола Додов и войните

 

През 2006 година излиза книгата „Дневник по Балканската война“. В нея са поместени военновременните записки на Никола Додов. От анотациите към изданието разбираме, че през септември 1912 г. младши подофицер Никола Додов е мобилизиран в 14-а опълченска дружина от 14-и Македонски полк на 7-а пехотна Рилска дивизия. На 21 същия месец е прикомандирован за писар в управлението на дивизионната област, на който пост остава през Балканската и Междусъюзническата война. Тогава продължава да води своя стенографски дневник, започнат с бележките за археологическия конгрес. След подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) Н. Додов е произведен в звание старши подофицер и е преведен в частта си, за да бъде демобилизиран.

 

При включването на България в Първата световна война той е мобилизиран отново и на 12 септември 1915 г. се явява на местоназначението си - писар в щаба на 7-и опълченски полк. Катастрофалният изход от войната връща Додов в познатото и желано русло на цивилния живот.

 

От военновременните записки се вижда, че писарската служба поражда у Додов неразрешима морално-етична дилема -  патриотичното му възпитание се сблъсква с неговите убеждения на пацифист и с естествения му инстинкт за самосъхранение. "Мен ми е много мъчно,  че в случая не мога да помогна с нещо повече на Отечеството си, за свободата на Македония съм готов и живота си да дам, но ми е много чудно, кога дойде да убивам хора и особено кога дойде на щик да се бием. Тази зверщина не схожда с моите хуманни чувства". Подобни изповеди се срещат и на други места в текста.  

 

Оригиналът на дневника се пази няколко години от семейството на  Явор и Ася Тодорови в град Дупница. Предоставен им е от дъщерята на Никола  Додов Бойка Додова-Дочева през 1999 г. с молба да стане обществено достояние. Така през 2006 година излиза „Дневник по Балканската война“, от която черпим информация за настоящия текст.  

 

Никола Додов е инициатор и за издигане на паметник на загиналите във войните през 1912-1918 година.

 


Използвана литература: „Дневник по Балканската война“, автор: Никола Додов, издание от 2006 г.;  „Енциклопедия на 100 известни дупничани“, автор: Алекси Тасев, издание от 2015 г. За информацията, поместена в енциклопедията, А. Тасев също се позовава на „Дневник по Балканската война“.