Ген. Георги Тановски (1883-1945): "Ако трябва да избирам между семейството и отечеството, ще избера отечеството"

На 15-ти юни се навършват 135 години от рождението на ген. Георги Тановски - герой от войните за национално обединение и строител на българската армия между двете световни войни. С Дупница го свързва Седма рилска дивизия, в състава на която ръководи 2-ра рота на 22-ри пехотен Тракийски полк, припомня председателят на НЧ „Ген. Георги Тодоров“ Стоян Ушатов.
Ген. Георги Тановски, снимка: Фейсбук

 

На 15-ти юни се навършват 135 години от рождението на ген. Георги Тановски, припомнят от военното читалище „Ген. Георги Тодоров“. Ген. Тановски е герой от войните за национално обединение и строител на българската армия между двете световни войни. Голям патриот – негови девизи са: „Ако трябва да избирам между отечеството и семейството, ще избера отечеството!“, „Командирът трябва да бъде готов да умре за войниците си, те – за него, а всички заедно – за родината“. С Дупница го свързва Седма рилска дивизия, в състава на която ръководи 2-ра рота на 22-ри пехотен Тракийски полк, уточни председателят на НГ „Ген. Георги Тодоров“ Стоян Ушатов.

 

Генерал Георги Тановски ( на снимката с чин подпоручик) като началник на граничен участък Белово- Рилски манастир, около 1910-1911г.

 

Житейският път на генерал Георги Тановски е пример за жертвоготовността, с която няколко поколения в следосвобожденска България изнят на плещите си епопеята на войните за национално обединение от 1912 – 1918 г. Българската войска е естествената среда, където много българи в края на ХIХ и началото на ХХ век намират  поле за реализация на мечтите си за беззаветно служене на националния идеал, завещан от Възраждането – обединението на българите на Балканския полуостров в единна държава. Народните надежди за изпълнението на тази историческа мисия, която времето вмени в дълг на тогавашните поколения се възлагаха на младата българска армия, събрала вече възторга и славата в победоносната Сръбско-българска война от 1885 г.

 

Георги Тановски е роден на 15 юни 1883 г. в с. Макоцево, Софийско. През 1908 г. завършва Военното училище в София, като е зачислен в 2-ра рота на 22-ри пехотен полк. На 15 октомври същата година е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Проявява се като храбър офицер. Той е един от героите от боевете с турците при Булаир през януари 1913 г., където е тежко ранен и от епичните боеве със сърбите при Калиманци. С 22-ри полк на Седма рилска дивизия служи в Първата световна война. Като командир на рота разбива един английски кавалерийски полк в края на 1916 г. в Сярското поле. После се бие на Дойран през септември 1918 г. в състава на 57-и пехотен полк на 9-та пехотна дивизия.

 

Посрещане на Н.В Цар Борис Трети в град Самоков. В средата на снимка (със сабята) е подполковник Георги Тановски. Тържествен парад пред паметника читалище в град Самоков, около 1926-1928г.

 

Георги Тановски е активен участник в Деветнадесетомайския преврат през 1934 година – по това време командва Софийския гарнизон и в полунощ през нощта срещу 19 май се явява при цар Борис III, за да уведоми за извършването на преврата, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.

 

На 1 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса.

 

Генерал-майор Георги Тановски е обявен за безследно изчезнал на 10 декември 1945 година и е разстрелян на 27 септември 1944 г. от партизаните от бригада „Чавдар“ в района между Вакарел и Ихтиман. Гробът му е неизвестен до днес.