Г-жо Михайлова кой запали любовта Ви към българската шевица?

Още когато бях малко момиче наблюдавах своята баба как бродира. Всъщност тя е причината да започна и аз да се занимавам с бродерия на български шевици. Майка ми беше много зает човек, за да намира време за бродиране. Освен това имам и две много по-големи сестри от мен, с които разликата ни е доста голяма -15 години. Те също бродираха, учеха ме и ме наставляваха за тънкостите -  да няма много висящи конци, възли и пр. Когато се омъжих в кюстендилското село Шишковци, гледах и свекърва ми как бродира. Тя дълги години също се занимаваше с бродерии и е събрала богата колекция. При нас живееше и сестрата на свекър ми, която остана неомъжена. Готвила е своя чеиз и от нея наследих много оригинални бродерии с традиционни символи. В един момент реших да надградя наследената колекция. Започнах да правя картички. Помолих свои приятелки да ми помогнат, те ми дадоха сватбени кърпички с мотиви от шевица и така още повече се повиши интересът ми към бродирането. В момента картичките ми с шевица наброяват повече от 200 броя, имам 40 книгоразделители, около 120 бижута и 30 картини.

Кои са характерните цветове в българката шевица и каква символика носят?

Най-основният цвят е червен, защото той се асоцира с майчината кръв, като червеното предпазва и от лоши очи. Разбира се - черният, защото се свързва с Майката Земя, и бялото, което символизира чистотата и невиността. Всеки отделен район на територията на България притежава свои уникални нюанси. Например за Кюстендил е розово-червеният, за Дупница характерни са нюансите на оранжевото, за Врачанския регион - керемиденото червено. За Плевен е синият цвят, капанската шевица е наситена повече с черно, а елховската е много шарена и цветна.

Но Вие във Вашите ръкоделия не се придържате напълно към традицията, нали така?

Точно така. Но се придържам към основния цвят и към класическите шевици. Не мога да кажа, че си позволявам много волности в личното творчество. Моята цел е да съхраня шевицата в максимално автентичен вид и да запазя символите. Шевицата не е просто една украса, в нея са закодирани много древни знания и послания. Попаднах на много ценно издание за разложката шевица. Например „зуници“ (малката горска ягода)  е носена от момиченцата, шевицата „порти“ е носена от свекървите, петлето пък символизира готовнността на девойката за женитба и задомяване.

Горска ягода - символ на невинността

Кои са най-употребяваните форми и символи в шевиците?

Най-често срещаният символ е този на Богинята майка. Има го почти навсякъде и почти върху всякакви тъкани. Причината е, че жената е тази, която бродира мотивите за бъдещия си избраник, за деца, дом и плодовитост и плодородие. Богинята майка се среща в най-различни проявления. Кръстът като символ на християнството и появата на Иисус Христос също. Една от най-често употребяваните форми е ромбът, като чрез него се изобразява житейският опит на българина. Да не пропуснем розетата, също и дървото на живота. Въобще българката, докато е наблюдавала красотите на природата, ги е изобразявала по необикновен начин върху различни тъкани. Бродирала е цветя, храсти, дръвчета, пеперуди, животни и т.н. и т.н.

Богинята майка

Свастиката е един много древен символ и посланията, които носи, нямат нищо общо с нацизма. Продължава ли и днес изобразяването на този символ върху българската шевица?

Разбира се. Свастиката е особено характерна за дупнишката шевица, особено цветната. Вярно, заради употребата на този прекрасен символ в хитлерофашистката идеология, днес ние изпитваме странни, смесени чувства, но това не означава, че ако се бродира свастика, човекът, който я носи ще придобие лоши качества, дори напротив. Свастиката всъщност, най-общо казано, е амулет за късмет. Етимологията на думата идва от "суасти", което преведено от санскрит означава "Да бъде добро". Този елемент носи в себе си негативното и положителното. Когато се върти в посока на часовниковата стрелка, показва градивното, а когато е в обратния ред, е деструктивното. Но в шевицата винаги са съединени двата елемента. Въобще всички символи в шевицата по някакъв начин са свързани със слънцето, земята, плодородието и съответно късмета и добруването. Друг малко известен и интересен факт е връзката на шевицата с днешните татуировки. В древността първоначално изображенията на шевицата са били нанасяни върху човешката кожа, като след това биват пренасяни въхру различни тъкани. Затова изкуството на татуирането въобще има много общо с шевиците, ако се загледаме по-дълбоко. 

Свастика

Казахте, че нюансите на оранжевото са характерни за дупнишката шевица, а кои са преобладаващите фигури и елементи?

Дупнишката шевица е изключително красива и много специфична. Както казах, сред най-характерните елементи в нея е свастиката, но също така и дървото на живота. Този елемент се е бродирал върху сватбени дрехи с пожелание да се множи семейството. Често срещани са и растителните елементи, цветята и християнският кръст. Въобще за дупнишката шевица характерни са източните елементи.

Ръкав с шевица от Дупнишко

Ръкав и пазва с шевица от Дупнишко

Каква е разликата в шевиците на народните носии при жените и мъжете?

Например Богинята майка не се бродира в носиите на мъжете. При тях се бродира най-често лозата с гроздето или различни геометрични мотиви. При жените, разбира се, е Богинята майка, като мотивът в много завоалирана форма е изобразен, заради връзката с женското тайнство.

Когато е облечена носията, върху кои части на тялото попада шевицата  при жените и мъжете и защо се намира точно там?

В миналото шевиците са били поставяни по отворите на ръкавите, по пазвата и врата със защитна цел при мъжете. Така, както и оградата около къщата е построена, така и шевицата е поставена в тези основни части за защита от зло. Специално символите, какъвто е ромбът на Богинята майка при жените, се поставя на корема, по-точно при утробата, с надежда и молба за плодовитост. Пола с шевица пък могат да носят само омъжените жени, но не и невестите. Каменската шевица се поставя в най-силната и мускулеста част на ръката на мъжа за усилване на неговата мощ.

А каква е била ролята на мъжете в миналото в тази изключително женска работа?

Когато жената е бродирала везана риза за своя избраник, мъжът й е подарявал различни красиви хурки. Това е бил много скъпоценен дар, който жената е използвала впоследствие за направата на шевици. 

Дървото на живота

А показвала ли е шевицата статуса на хората в обществото?

Да. Например в Кюстендилско по гъстотата на шевицата се е съдело за материалното състояние на семейството на момата. Колкото по-малко е разстоянието между шевиците, толкова по- богата е момата. Също така, ако шевицата е много по-пищна, това намеква отново за по-голямо състояние на нейното семейство. Съответно това се отнася и за мъжете. На женения мъж пък се е подарявала везана кърпа и везана риза. Кърпата е била пазена обикновено до края на дните му. При децата се е бродирало нещо съвсем леко и елементарно, като например най-просто християнско кръстче. В процеса преди сватбата девойката е приготвяла своята носия, която е трябвало да бъде много красива, пищна, с богата шевица. Най-богата всъщност е била шевицата на младата невеста.

Бог Тангра - използвало се е като герб на ханската династия Дуло

Змей - присъства в прабългарския календар

Има ли място шевицата в съвременната мода?

Аз мисля, че днес вече не можем да носим бродирани ризи, както в миналото. Днес вече е отминала тази мода. Затова аз реших да започна да изобразявам шевица основно върху картички, които могат да бъдат подарявани по най-различни поводи. Аз украсих и своя дом с такива шевици и мога да ви кажа, че изглеждат прекрасно. Дори в съчетание с градския,  съвременен бит създават един уют, едно добро настроение. Тази зима разработвах различни мотиви за бижута - гривнички, колиета, които могат да бъдат носени и днес.

Какво настроение Ви създава бродирането?

Много ми е приятно да бродирам, успокява ме и ми създава положително настроение. Много обичам, когато къщата носи свой дух, да си личи, когато жената е вложила своята енергия в подредбата на дома си, това е безценно. Българската шевица може много да допринесе в украсата  на едно семейно гнездо според мен.

Какво послание за съвременниците носи фолклорното изкуство и защо е важно да бъде съхранено?

Важно е, защото носи ценни послания, които трябва да знаем. Например за хармонията в човешките отношения. За мен едно изкючително послание е това на жената, която трябва да пази дома си, да продължава рода и да съхранява традициите. Това са символи от неолитната знакова система, от зората на човечеството, част от световната знакова система. Те са разчетени от музейни работници впоследствие. Аз ползвам много богата литература по тази тема. Библиотеката в Кюстедил притежава изключителен фонд, както и библиотеката по изкуствата. Тези послания наистина трябва да бъдат пазени и предавани на бъдещите поколения, за да съхраним българския дух. Въобще шевицата е била почитана като нещо свято и е точно това. Дълбоко е свързана с живота на хората, тя наистина е чудесен подарък за всеки повод. Нека почитаме мъдростта и знанието и да продължим живота си в хармония. Всяка шевица носи своята история, разказва за нейната създателка и за нейните мечти. Тя е част от културното ни наследство, което трябва да съхраним за поколенията.

_{Знак на око - символ на мъдрост}

Книга - символ на знанието

А успяваме ли да опазим в днешни дни този занаят, има ли опасност да изчезне?

Не, нама такава опасност. Аз лично имам фейсбук група, където публикувам много от моите материали. Допълнително черпя от вдъхновението и майсторството на другите около мен, защото има жени със златни ръце, които създават невероятни образци на ризи, шалове и бижута. Те наистина са много майсторски изработени, с много ситна панама. Моята роля сега е да предам знанията си и уменията на младите хора.

Има ли интерес от тяхна страна?

О, разбира се! И то голям интерес. Това най-малкото ме вдъхновява! Дава ми голяма надежда за бъдещето. Втората книга, която издадох бе разпродадена само за 10 дни, а това бяха повече от 100 екземпляра. Разбира се, подготвянето ми отне много време, въпреки че съм пенсионерка вече. Цялото си време отделям за шевици, но го правя с изключително голямо удоволствие.

Има ли възраст, в която за жената е късно да започне да бродира?

Няма такава възраст. Никога не е късно жената да се захване с бродиране. Дори не е толкова сложно, колкото изглежда. Не е необходимо да си малко момиче, за да ти се зароди интереса. Моята интернет група се следи от почти 3 000 души, повечето от хората там са младежи, но имам последователи от всички възрасти.