11-годишният Божидар: „Вярата и духовната просвета ще изведат България от кризата“

Петокласникът Божидар Бодуров е едно от онези деца, които са доказателство, че България все още не е изгубена. На 11 години Божидар поставя точна диагноза на българската действителност и дава точна преценка какъв е изходът от днешната духовна криза. Срещаме ви с него в навечерието на 24 май, за да сподели с вас размислите си за патроните на неговото училище, Светите братя Кирил и Методий, и за празника на духа и българската просвета.
Снимки: Камертон

 

Получавайки християнска и духовна просвета, България престава да бъде просто една каменна бразда. Били сме векове наред държава на словото и духа и трябва да продължим по този начин... Виждам, че днес българите повече се стараят да получат материална, а не морална изгода за свършената работа. Моралът е по-ценен за човек... Трудно се осъзнава нуждата от духовност, но веднъж случи ли се, няма връщане назад. Християнството и духовното просветление са взаимно свързани и имаме нужда от тях... Да си припомним на 24 май какъв е бил заветът на хан Кубрат към неговите синове и историята със снопа пръчки. Съединението прави силата. Всички атеистични изказвания в обществото според мен правят обществото още по-материализирано в световен мащаб. Колко трудно е да уважаваме религията си и нашия Бог?! Атеизмът и чуждопоклонничеството ни възпират според мен. Нека сме по-сплотени и вярващи“. Това не са думи на някой виден наш интелектуалец, а на петокласника от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Божидар Бодуров. Той е едно от онези деца, които са доказателство, че България все още не е изгубена и все още има шанс за страната ни.

 

На 11 години Божидар поставя точна диагноза на българската действителност и дава точна преценка какъв е изходът от днешната духовна криза. Но не го бъркайте със зубър. Той е момче като всички останали -  има много приятели, тренира футбол в „Марек“, играе със съучениците си в междучасията и на улицата, винаги е усмихнат и пълен с оптимизъм. Намира време обаче и за четене. Срещаме ви с него в навечерието на 24 май, за да сподели с вас размислите си за патроните на неговото училище,Светите братя Кирил и Методий, и за празника на духа и просветата. С Божидар разговаря нашият репортер Деметра Андонова: 

 

 

Божидаре, когато чуеш „24 май“ кое е първото нещо, което се появява в мислите ти?

Първото нещо, което се появява в мислите ми е, че това е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този въпрос се замислям обаче и за нещо друго. По мои наблюдения много хора в нашето общество често възприемат по грешен начин 24 май само като Ден на Светите братя Кирил и Методий. Донякъде е така, но не точно, защото честваме тяхното дело 13 дни по-рано, а именно на 11 май. С почитането на тези велики исторически личности, Свети седмочисленици, изразяваме също преклонението пред науката, културата, образованието и писмеността.

 

С какво усещане посрещаш този светъл празник?

Чувствам се изключително празнично и съм много щастлив, защото ние сме българи и трябва да се гордеем с това не само на празници, а всеки ден. Ние сме дали силен тласък в развитието на други народи и по някакъв начин сме променили ходовете на човешката история. Трябва да скланяме глава пред духовните водачи на нашата държава, която неслучайно днес е най-старата в Европа и една от най-старите в света. Не бива и да забравяме истината за това, което се е случвало по време на турското робство, защото един народ става по-силен, когато преминава през по-големи трудности. От време оно сме били държава на духа и силно вярвам, че ще продължим да бъдем. Според мен причината да не изчезнем като нация от лицето на Земята е освен силният дух, който носим в гърдите си, и уникалната култура и писменост. Така сме се съхранили и затова е  много важно да останем верни на истинската история и да честваме с гордост дните като 24 май.

 

Кои са историческите личности, свързани с този ден, на които се възхищаваш?

Определено това са Светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Свети Константин Кирил Философ и брат му Методий са основните личности, защото без тези двама учители развитието на писмеността и просвещаването на нашата държава може би нямаше да се случи толкова бързо - още през IX век. Както знаем, те са били прогонвани от владетелите на различни страни и през 876 г. княз Борис I вече ги приема и така всъщност започва едно по-мощно възраждане на българската държава. По-късно цар Симеон Велики, който продължава управлението на България, акцентира силно върху развитието на културата.

 

Какво е за теб училището и какво ти дават учителите?

Чувствам се много топло в моето училище, за мен то е вторият ми дом. Учителите ни са прекрасни, истински будители и светци. Те са основните компетентни органи в училище и притежават най-голямата свобода, отговорност и власт. Усещам, че всички нови факти и умения, които придобивам в училище, ще ми помогнат в бъдещото развитие. Образованието е алтернативата на обществото. То е много ценно и е доказано, че не можем да се развиваме занапред и без него човечеството няма как да просъществува.

 

В първи клас ми беше малко странно, настъпи голяма промяна в моя живот. Средата е много различна, прекарваме много време в училище, допълнително, ако оставаме и на занималня. Учителите на първо място ми помогнаха да получа много нови знания, това е и тяхната основна цел. Показаха ми, че в училище не е толкова страшно, въпреки  че не съм изпитвал някакви сериозни притеснения. Тук всъщност е много приятно, можеш да намериш много нови приятели. Училището като институция е една положителна промяна в живота на всеки млад човек. По-късно всички ние ще им бъдем още по-благодарни, защото чрез учителите ще се чувстваме още по-сигурни в реалния живот. Не бива да възприемаме училището като бреме. Много ученици наричат по-ученолюбивите „зубрачи“. Това е един негативен стериотип, който наблюдавам отдавна. Бих казал на всички да не обиждат по-трудолюбивите, а напротив и те да се стараят да положат повече труд. За да се образоваш трябва да даваш и от себе си. Да пишем редовно домашните си, да четем повече разнообразна литература. Това по никакъв начин не прави един ученик „зубрач“. Винаги съм мислил, че животът е като руло, всичко може да се обърне в бъдеще на 180 градуса и да съжаляваме, че не сме обръщали внимание на ученето. Дори от сега е добре да се мисли как бихме подобрили своя собствен живот и съответно на нашите настоящи и бъдещи семейства.

 

 

Какво според теб трябва да притежава един съвременен учител, за да привлече вниманието на теб и съучениците ти към знанието?

Задължително дар слово. Той е много важен добродетел и основно средство и оръжие на учителя. Чрез него ще прикове вниманието към себе си. Освен това чувството за хумор, колкото и да се налага да бъдат всички сериозни. Закачките между учители и ученици са много важен фактор. Естествено малко хумор няма да накърни авторитета на никого, стига да се употребява равномерно. Това прави един учител значим за учениците, така се постига хармонията в клас на първо място. Аз мисля, че всеки един преподавател в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ притежава тези качества, без да преувеличавам. Никой не е дошъл да работи като учител с цел да накърнява достойнството на някого, напротив, всички те имат една добра мисия. А ние им помагаме чрез своето уважение и внимание към изпълняване задълженията на тяхната професия.

 

Казваш, че вече си избрал своята бъдеща професия. Искаш да станеш учител. Защо?

Да станеш учител е голяма чест. Чрез помощта на учителя ние, учениците, получаваме духовно просвещение. Ние посещаваме училище с една основна цел - да придобиваме ценни знания, които ще ни бъдат от полза в бъдеще. Именно те ни отварят врати към нови професии и нови пътища в живота ни. Така се изпълва нашето съзнание и това ни просветлява. Усещам, че ще бъде добре за мен да посветя живота си на тази професия. Още когато бях първи клас, незнайно как, учителството ме привлече моментално. Самите преподаватели имат някакъв положителен възглед към света. Всеки един от тях като индивидуална личност има и индивидуален подход, по различен начин преподава в клас и в това се крие красотата.

 

Очевидно е, че обичаш да четеш. Какви книги предпочиташ?

Обичам български и чужди народни приказки. Впечатляват ме вълшебните истории за самодиви, вили, мистични същества в народните предания. Особено в българските народни приказки има много поуки, от които придобиваме ценни знания. Според мен чрез тях можем да предотвратим бъдещи грешки, които често се допускат в съвременния живот. Обичам да чета и енциклопедии. Често отварям и електронната „Уикипедия“, където може да се намери информация за всичко, което ме интересува.

 

Според теб българското общество страда ли от духовна нищета?

Да, осъзнавам, че това е действителен факт. До някаква степен сме материализирани. Може би този бум на съвременни технологии допринесе до някаква степен за този духовен спад. Разбира се, аз не ги отричам по никакъв начин, така трябва да се развива света напред. Просто да не допускаме да ни пристрастяват. Виждам, че околните повече се стараят днес да получат материална изгода заради свършената работа, а не морална. Моралът е по-ценен за човек, защото такъв вид похвала от някого остава във времето, закодира се в съзнанието ни. Това е и най-забележителната похвала за един ученик, не е толкова важна оценката като цифра в бележника.

 

Какъв е изходът от тази духовна криза?

Образованието е най-важната част за нашето бъдещо развитие като нация. Трябва да бъдем трудолюбиви, да се стараем да бъдем много добри към околните, да си помагаме в трудните моменти особено. Така се крепи една страна. Всички виждаме и следим какво се случва по целия свят. Малко повече дипломация не би навредила, за да се избегнат всички ненужни военни действия срещу мирни народи и техните жители. Науката, просветата -  чрез тях ще пребъде България. Да следваме заветите на дедите ни, там се крие истината.

 

Струва ли ти се, че често почитаме празниците си протоколно?

Определено и след няколко дни бива забравян един определен светъл ден , какъвто е 24-ти май например. Първо трябва да знаем повече за историята на тези празници, за да можем не само да ги отбелязваме, но и да помним с времето всички исторически факти, по-често да се замисляме за тях. Най-малкото ще се чувстваме горди като българи тогава. България се е развила благодарение на културата и просветата, писмеността, всички тези добродетели са допринесли за това да бъдем и ще пребъдем. Нека почитаме празниците, историческите личности. Четох една книга относно българската просвета и култура и ми направи нещо голямо впечатление. Получавайки християнска и духовна просвета, България престава да бъде просто една каменна бразда. Били сме векове наред държава на словото и духа и трябва да продължим по този начин. Така сме просъществували, имаме изключително богата история, която с факти ни разказва за тези славни времена. Важно е да мислим за бъдещето, но не можем да го правим без уроците от миналото. Грешките ни карат да осъзнаваме какво не бива да се повтаря отново.

 

Може ли България да стане отново духовна люлка и да дава положителен пример на всички братски славянски народи и не само?

Да, дори съм сигурен в това. Дори и Светите братя са били пренебрегвани от унгарците, румънците и т.н., но въпреки всичко са успели да им предадат нужните знания за тяхното бъдещо развитие. Благодарение на българите много народи са оформили своят духовен поглед към бъдещето. Има много добри примери в обществото ни, от които трябва да се учим и да им подражаваме. Всеки може да направи основен анализ за добро и зло. Нека бъдем просто себе си, да не сме чуждопоклонници, да оценяваме родното. Именно със създаването на свещената азбука глаголица и по-късно кирилица, Кирил и Методий са станали небесни покровители на цяла Европа. Така са били възприети от много християни и това са исторически доказани факти отново. Славянската писменост и култура, просветата, както и християнската религия са ни възвишили като народ. Въпреки турското робство, ние сме запазили българското у нас, това е нещо уникално.

 

 

Спомена христистиянски добродетели, защо не бива да ги губим? Необходимо ли е да се засили нашата вяра днес?

Разбира се. Дори още през IV в. християните са били подлагани на гонения от страна на Римската империя, но какво се случва по-късно? Точно тази империя приема християнството като официална религия. Друг е въпросът, че по-късно гръмко се разпада, но заради неправилни политически ходове и духовна нищета. Трудно се осъзнава нуждата от духовност, но веднъж случи ли се, няма връщане назад. Християнството и духовното просветление са взаимно свързани и имаме нужда от тях. Няма значение дали сме православни, католици, протестанти, всички сме християни и не бива да се делим. Дори е нужно да сме много толерантни към останалите религиозни общности, каквито ги има по света и в България. Ако сме разделени, не можем да просъществуваме като нация. Да си припомним на 24 май какъв е бил заветът на хан Кубрат към неговите синове и историята със снопа пръчки. Съединението прави силата. Всички атеистични изказвания в обществото според мен правят обществото още по-материализирано в световен мащаб. Колко трудно е да уважаваме религията си и нашия Бог? Атеизмът и чуждопоклонничеството ни възпират според мен. Нека сме по-сплотени и вярващи. Да уважаваме нашата писменост и култура, тъй като този ден е светъл и не само за нашия народ. Не бива да се отделяме от тези добродетели. Ние сме славно племе и трябва да останем сплотени. Давам за пример една гора. Когато настане страшна буря отделните дръвчета са по-устойчиви заедно, докато едно единствено дръвче най-вероятно няма да оцелее. Това доказва важността за това да бъдем в трудни и радостни моменти заедно. Можем отново да станем един добър пример за много страни, не само за тези в Европейския съюз, а въобще по земята. България има много богата история и като нация трябва да сме издържливи и да бъдем пример за качествено отношение към култура, писменост, християнски добродетели. Наблюдавам, че в моето училище, учениците все повече осъзнават важността на такъв един празник като 24-ти май. Това е доста обнадеждаващо.

 

Какво пожелаваш на твоите учители и съученици, както и на себе си по повод 24 май?

Пожелавам на всички учители, български и славянски винаги да бъдат усмихнати, да имат положителна настройка към своята работа, а тя е много ценна. Повече усмивки, защото те са подкрепление към интелекта. Пожелавам на своите съученици много бъдещи успехи в училище, на олимпиади и извънкласни дейности, както и в личен план. На себе си пожелавам да постигам все повече успехи. Бих си пожелал да видя една просперирала България, защото я обичам. Тя ни дава сила да бъдем това, което сме. Ние сме тези, които трябва да се грижим за нея и да я защитаваме. Гордея се с нейната славна история и неповторима природа. Преди всичко нека бъдем достойни българи.