За Патрики Сандев и наказанията за бягство от посредствеността

Да си спомним за големия майстор на живописното изкуство Патрики Сандев. Ден след откриването на 41-вите Майски празници на културата, на 19-ти май се навършват 136 години от рождението на художника. Община Дупница притежава 29 негови платна, оставени на унищожение в къщата музей на Станке Димитров – Марек. Единственият, който се застъпваше за запазването на творбите в общинския художествен фонд, бе Андрей Севдин, но той вече не е между живите.
"Натюрморт с чушки" на Патрики Сандев

 

„ Абе, Сандев, не си удобен”

 

„Ако си слаб художник, ще изложиш дружеството. Ако си силен, страх ги е от конкуренция. Най-хубавото е да си посредствен“. Думите са на художника Иван Иванов – Иванич (1879-1966г.) по повод един от неуспешните опити на колегата му Патрики Сандев да бъде приет в едно от художествените сдружения, съществували през 30-те години на миналия век. Колко актуално звучат тези думи днес... Очевидно винаги посредствеността във всички сфери на обществения живот -  от политика до културата и изкуството, винаги е била удобна. Посредственикът винаги е успешен, а за съжаление, понякога дори историята не може да го разобличи и вероятно затова понякога тя за едни е майка, а за други мащеха. 

 

Патрики Сандев

 

Сред неудобните личности, бягащи от посредствеността и в живота, и в творчеството си, е художникът Патрики Сандев, чието творчество е мярка за художествени постижения в живописта в началото на миналия век. Днес картините му се продават скъпо в аукционите. Въпреки това, изкуствоведи, ценители на творчеството му и негови близки смятат, че той е незаслужено забравен. Често за Патрики Сандев се говори  като за непознатия или забравения творец. Тази негова творческа съдба те си обясняват с това, че той е бил неудобен за неговите колеги, доминращи в дружествения живот на художниците в  началото на миналия век. Въпреки че в определени периоди на творческия си път е членувал в такива сдружения, пробивът му в техните структури е бил труден, а и често ги е напускал по собствено желание заради несъгласие с ръководството. По този повод известна е още една реплика на Александър Мутафов – член на комисията на Дружеството на художниците в България. След като Патрики Сандев не е допуснат в нито едно сдружение на художниците,  самият той предизвиква за обяснение Мутафов.  На въпроса, защо не му приемат в дружеството картините, Александър Мутафов отговорил: „ Абе, Сандев, не си удобен”.

 

„Какво толкова е направил за Дупница, вършил си е работата“

 

А какво да кажем за Дупница, където ученикът на Мърквичка, прекарва по-голямата част от своя живот?  Общината притежава (по последни данни) 29 негови картини, които обаче са оставени не на съхранение, а на унищожение в къщата музей „Станке Димитров – Марек“ заедно с картините на още редица стари и по-нови майстори. Единствено покойният Андрей Севдин даваше гласност на това оскверняване. По негова инициатива през годините назад бяха организирани няколко изложби с творби от общинския художествен фонд. Една от експозициите бе с картини само на Патрики Сандев по повод 130-годишнината от неговото рождение през 2012 година и тогава за последен път видяхме тяхното окаяно състояние. Представяме си състоянието им днес! 

 

 

При всяка такава изложба Севдин канеше представителите на властта, за да я разгледат и видят лично с очите си съсипията. На всяка изложба обясняваше колко малко средства са необходими за тяхната реставрация, предвид че те са част от интелектуалния капитал не само на града, но и на страната ни. Ето една от причините също така неудобният Андрей Севдин, винаги заемащ достойна гражданска позиция,  да бъде посмъртно „наказан“ от властта. Когато през 2016 г. Общественият съвет по култура го предложи за почетен гражданин на Дупница, председателският съвет към Общинския съвет (председателите на политическите групи в местния парламент) му отказаха тази чест. Дори не внесоха за обсъждане предложението в местния парламент , а директно решиха и то от кумова срама, че ще му бъде присъден само почетен знак. На същата сесия съветниците потвърдиха почетното гражданство на футболисти, удостоени с това звание по времето на соца за постижения отпреди 40 години. „Какво толкова е направил Севдин за Дупница, вършил си е работата“, изцепил се е един от председателите на групи на заседанието на председателския съвет. Това споделиха с журналисти под сурдинка представители на културния отдел, като не пожелаха да назоват името на посредственика. Не се намериха и общественици да го порицаят. Разбира се, нито посредственикът, нито друг от местната власт не се отзоваваше на поканите на Севдин да посетят галерията и да видят резултатите на недалновидното си управление на културата.

 

 

Всъщност нехайството на властта конкретно към картините на Патрики Сандев датира отпреди близо 50 години. В началото на 70-те години на миналия век, неговите платна са принудително изкупени от съпругата му Мара Сандева за нуждите на общинската галерия. Оценени са на около 4000 лв. „Публично известно е, че в онези години картините престояваха в мазето на общината и някои от общинските чиновници са се сдобили с платна на Патрики Сандев“, пише Асен Асенов  в монографията си „Патрики Сандев – непознат или забравен?“. В същата книга авторът с горчивина споменава, че в Дупница е назована улица с името на художника, но тя се намира в края на града, в квартал „Аракчийски мост“, който е неуреден и там имена на други улици няма. „Обидно е и за всички ръководители на този град – минали и настоящи, избрани по волята на неговите жители, че са оставили имена на улици като „Тишина“, „Люляк“, „Кокиче“, „Лилия“, и др., а улицата, наречена на основния автор в градската художествена галерия, е задънена и на края на града. Да не споменавам, че няма улица Мутафов или Топлийски, а сигурно трябва да има и улици на имената на Невена Коканова и Лео Комфорти“, пише Асен Асенов. 

 

„Градът на големите тютюневи складове и вечните рандемани – ражда пиеса!“

 

Независимо че Дупница има с какво да се гордее като постижения в областта на културата, както и с периоди на разцвет в това отношение,  една публикация във вестник „Светлина“ от 1927 г. , свързана с Патрики Сандев,  ни навежда на мисълта, че и тогава духовността не е била  приоритет в обществения живот.  

 

Малко известно е, че художникът  Патрики Сандев е автор и на драматургични творби. Освен че е рисувал театрални завеси и е участвал като актьор в редица театрални спектакли, той е написал и 29 комедийни пиеси. Някои от тях са поставяни на читалищните сцени в Дупнишка околия.  И ето какво пише вестник „Светлина“ в бр. 197 от 1927 г.:  „Съвременна женитба“. Това е името на новата комедия, излезла под перото на нашия съгражданин художника Патрики Сандев. На 18 того м. ще бъде представена от спортен клуб „Атлетик“ в салона на „Пансиона“ (бел. ред. намирал се на мястото на днешния вече бивш Учителски институт“).  Комедията се режисира лично от автора“. В по-следващия брой на същия вестник излиза хвалебствена статия: „ Дали дупнишката сцена е преживявала други път подобно събитие не ми е известно. Всеки случай – едва ли? Пиеса, която се ражда в този град и преди да бъде още напечатана, се играе – нещо твърде грандиозно за Дупница и като че ли малко куриозно. Градът на големите тютюневи складове и вечни рандемани – ражда пиеса!...“

 

Иван и Анастасия Чапрашикови, нарисувани от Патрики Сандев. Портретите са собственост на общинския художествен фонд и за последно бяха показани на изложбата в Околийската къща през 2012 г. по повод 130 години от рождението на художника. 

  

Кой е Патрики Сандев?

 

Ден след откриването на 41-вите Майски празници на културата, на 19-ти май се навършват 136 години от рождението на Патрики Сандев. Старият майстор на живописното изкуство е роден през 1882 година в Казанлък. Дядо му Даскал Петко Попов е съратник по църковните въпроси с Драган Цанков и Петко Р.Славейков. Родителите му са имали преди него четири момчета, които са загубили преди да навършат 3-годишна възраст. Затова когато се ражда бъдещият художник, те го наричат на светията, който църквата чества на този ден – св. Патрикий. Като дете любознателният Патрики се интересува от поезия и рисуване. На 14 години вече е наясно, че иска да стане художник.

 

Талантът му е открит от фирмописеца Костадин Станчев, който му поверява изписването на фигури и битови сцени по шкафове, скринове и сандъци. По това време младият талант обичал да рисува картини от селския живот - танцуващи  момци и моми, гайдари, гъдулари, овчари и др. С такива сцени е изписал цяла една 10-метрова ограда.  Другият откривател на неговия талант е Петьо Ганин – иконописец и театрал.  Той разпалва интереса на Патрики към театъра и сценографията и го учи да рисува икони. През 1898 година Патрики Сандев постъпва в Държавното рисувателно училище.  Тук негов преподавател по живопис и рисуване е Иван Мърквичка, на когото художникът се възхищава до края на живота си.

 

През първата година в Държавното рисувателно училище живее с бъдещия майстор на пейзажа Асен Михов. Развива театрална дейност, като се свързва с редица младежки формации. Издържа се с по 20 лева на месец, които получава от сестра си Мария. Заради финансови проблеми и отбиване на военна служба прекъсва няколко пъти обучението си. Дипломира се през 1910 г. , а година по-рано е включен, заедно с Чудомир, в редакционната колегия на старозагорския вестник „Цигарен дим“. През 1912 г. е назначен за помощник-театрален художник в Народния театър.  Няколко години по-късно започва работа като учител в гимназията в Дупница и тук остава до края на живота си. Умира няколко дни преди Бъдни вечер, на 17 декември 1959 г. 

 

"Бъдни вечер" на Патрики Сандев

  

Патрики Сандев има 13 самостоятелни изложби. Три от тях са били в София, пет – в Дупница и по е една в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Рила и Бобошево. Предпочитал е да се изявява в колективни изложби. Често е организирал съвместни експозиции със свои съграждани и приятели. С майстора на градския архитектурен пейзаж Димитър Топлийски Патрики Сандев има три общи изложби. В София най-често е показвал картините си в Тръпковата галерия. Участвал е и в експозиции на Съюза на художниците в България, където известно време членува.

 

В първите десетилетия на миналия век Патрики Сандев е мярка за художествени постижения в портрета, пейзажа, фигуралната композиция и особено в натюрморта. Оценката е на изкуствоведите Димитър Грозданов и Борис Клементиев и според биографа Асен Асенов това е най-точна съвременна оценка на творчеството и таланта на художника. В анотацията си за картината „Натюрморт с чушки“ , включена в изложбата „Изборът“ на Софийската художествена галерия (2011 г.),  двамата изкуствоведи пишат: „Той остава за съвремието неизвестен, по-скоро забравен и най-точното пренебрегнат и непознат....Патрики Сандев е от онези български художници, които жалонират новото българско изкуство. По свой начин той събира принципите от фламандския натюрморт, от френския реализъм и веристичните тенденции в съвременната немска живопис“.

 

Творчеството на Патрики Сандев е разпиляно и неподредено, независимо че негови творби се намират във всички големи галерии в България. Негови платна са собственост и на частни колеции у нас и в чужбина. 

 


Използвани източници и литература: "Патрики Сандев - непознат или забравен?", автор Асен Асенов; Художествена галерия - Стара Загора