Дупнишки историк събра в книга стопанската история на Вардарска Македония
Историкът от Македонския научен институт д-р Сия Никифорова представи в родния си град Дупница своята монография „Българската стопанска политика във Вардарска Македония (1941-1944 г.)“. Домакини на събитието бяха Община Дупница и Историческият музей. В презентацията участваха директорът на музея Анелия Геренска, главните редактори на книгата доц. Стоян Германов и доц. Ангел Джонев, рецензентът доц. Николай Поппетров и съветникът по книгата д-р Георги Георгиев. Не само авторът, но и всички останали, работили по изданието, са членове на Македонския научен институт.
Доктор Георгиев определя монографията като сериозен, значим и тежък труд, който засяга много важна, но малко позната тема в нашата историография. Със статичтическите данни и точна терминология книгата е успяла да обхване различни процеси в продължение на 3 години по времето на Втората световна война, отбляза д-р Георгиев. „Оттатък границата постоянно пишат за ограбването на македонските земи, експлоатацията и грабителството от българските окупатори. Това са едни меко казано страшни манипулации, защото за тези 3 години Македония дава около 5,7 милиарда данъци в българския държавен бюджет. Докато българската власт в Македония е наляла цели 77 милиарда приходи. За каква манипулация става дума!“, каза още д-р Георги Георгиев.
Доц. Стоян Германов благодари на д-р Сия Никифорова за това, че се е заела да обобщи стопанската история на Вардарска Македония. „Надявам се, че книгата ще послужи като едно ярко доказателство за това какво всъщност България е направила за Македония през този период. Нас ни определят като грабители и разрушители на Вардарска Македония. До 1944 година непрестанно са писани книги и статии срещу българската държава, но дълбоко се надявам, че ще се разбере всъщност каква е истината и какво България е дала на своите братя и как им е помогнала в тези тежки условия. В областта на земеделието, минното дело, в железопътното строителство и пр., за всички огромни средства, които са разпределени, и то преди да се разбере дали Вардарска Македония ще остане в пределите на България след споразумението с Хитлеристка Германия“, сподели доц. Стоян Германов и допълни: „От Дупница е излязла огромна интелигенция и Сия Никифорова е поредно доказателтсво за това“.
Доц. Ангел Джонев се изказа, че броят на хората заели се с тематиката на стопанската политика във Вардарска Македония действително се броят на пръсти. Според него темата е ключова и трябва да бъде продължена от д-р Сия Никифорова.
Доц. Николай Поппетров определи научния труд като феноменален и систематизиран на високо научно ниво и без никакво преувеличение. Четивото е лесно смилаемо, на досъпен език и показва логично изложение по темата за стопанската политика. Той пожела да се пишат в бъдеще повече такива книги.
Д-р Сия Никифорова сподели, че счита монографията за запълване на празнина в историческата наука. „Държавата ни всъщност губи инвестициите си във Вардарска Македония в размер на около 150 млн. лева. Говорим за стойности между 60 и 70 млрд. лева без разходите на определени министерства, като трябва да се вземат предвид и техните разходи – около 100 млрд. лева. Съизмеримо в днешните пари е може би около 100-150 млн. лева или малко повече“, каза авторът.
Д-р Сия Никифорова е родена в Дупница и до момента продължава да живее в нашия град. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по облекло и стопанско управление. По-късно следва истроия в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София. Защитава докторат под научното ръководство на проф. Георги Даскалов. В момента е учител по история в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София. Активен член е на Македонския научен институт и е автор на списание „Македонски преглед“. Книгата „Българската стопанска политика във Вардарска Македония (1941-1944 г.)“ е отпечатана вследствие на спечелен конкурс „Помощ за книгата“ на Министерство на културата.
Голямата изненада за д-р Никифорова на презентацията снощи бе присъствието на нейния бивш учител от ОУ „Христаки Павлович“, историкът Костадин Георгиев, който показа своята гордост към своята ученичка.