Реставратори: „Некомпетентност и финансови интереси рискуват стенописите в средновековния храм „Св. Спас“

Представители на Фондация „Свята България“ и художници реставратори обвиняват в некомпетентност и финансови интереси екипа, който извършва археологически проучвания в района на сревновековния храм „Св. Спас“ в с. Червен брег. Председателят на фондацията Георги Чараклиев и художниците алармират обществеността, че екипът, ръководен от доц. Светла Петрова, унищожава стенописи с уникална художествена стойност.
Снимки: Камертон

 

Агресивна археологическа намеса около средновековния храм „Св. Спас“ в дупнишкото село Червен брег унищожава ценните стенописи в паметника на културата. Това заявиха на пресконференция днес представители на Фондация „Свята България“ и техни съмишленици – реставраторите Илия Борисов и Димчо Радев, и общественикът Евгени Марушев. В качеството си на граждани, осъществяващи дейности по опазнане на културно-историческото наследство, те отправят апел към държавните и общинските институции за спасяване на стенописите. Според тях фреските са в огромен риск заради влагата, тъй като все още не е извършен дренаж на храма, за което те настояват и за което са събрани финансови средства от дарения. Освен това гражданите и експертите реставратори обвиняват археологическия екип, ръководен от доц. Светла Петрова, в некомпетентност, която допълнително застрашава стенописите. Тяхното мнение е, че агресивни и безразборни изкопни дейности засилват влагата и така фреските все повече се рушат.

 

 

Илия Борисов коментира, че името на средновековния храм се използва, за да се извършват безкрайни археологически проучвания, без план и без срок. Борисов изрази съмнения, че целта е да се печелят бонуси на гърба и в ущърб на културния паметник. Димчо Радев пък бе категоричен, че при проучванията на обекта се пренебрегват основни правила и практики, прилагани в световен мащаб. Двамата реставратори изтъкнаха, че това не е проблем само на храма „Св. Спас“, но и на много други археологически обекти в страната, национални ценности, които се рушат или проучванията се протакат заради липсата на експертност в държавните институции, оторизирани да опазват културното насредство, както и заради междуличностни и междуинституционални конфликти.  

 

 

Председателят на Фондация „Свята България“ Георги Чараклиев от своя страна изложи хронологията на конфликта в Дупница:     

През 2014 година стенописите в „Св. Спас“  са били реставрирани и закрепени от Илия Борисов по инициатива на Георги Чараклиев. След 4 години обаче проникващата влага в храма е продължила да ги руши и в момента тяхното състояние е изключително влошено. Допълнително положението се е усложнило в резултат на направените изкопи от археологическото проучване на северозападната стена. Затова екипът е направил миналата година опит да започне изпълнение на проект, изготвен от специалисти, за отводняване на повърхностни и подземни води. Проектът е бил съгласуван с отговорните институции. Съгласно законодателството екипът на „Свята България“  поискал и назначаването на експерт за археологическо наблюдение, тъй като църквата се намира в границите на археологически обект. Изпратили са молба  до директора на НАИ при БАН, но са получили отказ. Впоследствие са помолили и Министерството на културата (МК) , но и оттам им отказали. Докато чакали разрешение на проблема, през юли започнали подготвителни дейности по проекта за дренаж – разчистване на обекта, което се състояло в отстраняване на тревните чимове. Тогава на място дошли доц. Светла Петрова, директора на музея в Дупница Анелия Геренска, кмета на Червен брег Силвия Тодорова и още много хора, които извикали и полиция. Така работата им била саботирана и съответно прекратена, а заради въпросното разчистване наскоро Георги Чараклиев и наетата от фондацията му фирма са получили наказателни постановления от МК, с които са глобени за иманярство. В момента Чараклиев обжалва глобата в съда, тъй като е категоричен, че той и екипът му не са извършвали около храма изкопни дейности. Глобата, която му е наложена, е в размер на 7 500 лв. Според него и съмишлениците му става въпрос за недоразумение, вследствие на липса на комуникация между институциите. Причината е, че МК е съгласувало проекта на фондацията, а пък впоследствие констатира, че липсва такова.

 

Вследствие на снеготопенето тази година влагата в храма е стигнала критични нива. Екипът на фондацията е документирал как по стените с фреските обилно се стича вода. Затова събрали комисия от специалисти, в т.ч. климатолог, художници реставратори и геолози. Сред тях са проф. Христо Етрополски, д-р Румяна Дечева и д-р Димчо Радев. Те са установили, че трябва спешно да се направи дренаж на църквата, който да спре проникването на влага. Продължихме да изпращаме писма до Министерство на културата, но така и не получихме адекватен отговор. Преди 3 седмици изпратихме писмо до други инстутуции с надеждата да получим някаква подкрепа за осигурянане на необходимия наблюдаващ археолог. Не получихме и съдействие от Община Дупница и местния музей. Определям го като изява на его от страна на ръководителите на археологическия проект. Дори привлякохме друг археологически екип от НБУ, София, който можеше да допълва дейностите. Тук има работа за повече от един екип, но нашите опити бяха пресечени още в зародиш“, коментира Георги Чараклиев.

 

 

 „Смятам, че в този момент е наложителна намесата на местната власт, защото не е редно тя да финансира само археологията. Тук има една по-чувствителна материя, която е свързана с живописта. Говорим за културна ценност с високи художествени качества. Не е част от просто някаква мазилка, камъни или плочи. Много ми е трудно да говоря в момента, защото години наред преживявах заедно с мои колеги поредица от проучвания, имахме огромни желания да завършим обекта. Включително намесата на археолога бе свързана точно с пресушаването на влагата в храма, за да може да се продължи по-нататък консервирането и пълното реставриране на живописта“, коментира Илия Борисов.

 

Ситуацията е такава, че всъщност стенописите и тяхното съхранение остават на заден план, докато екипът извършва археологически дейности по раннохристиянската базилика. Илия Борисов допълни, че положението е такова заради беззаконова, административна неадекватност, затова всички са поставени в битка между отделни персонажи. Слабата власт, често прибягва до междуличностни конфликти, както в случая със „Св. Спас“.

 

Екипът на фондацията постави въпроса и за липсата на охраната на храма. Евгени Марушев показа на журналистите днес как е събирал артефакти, които по думите му били разхвърляни в целия район на обекта. „Върху една плоча ясно се вижда „фирмен древноримски знак“. Поради невежество е бил скупен на две и завхвърлен. По същия начин били захвърлени и стротиелни материали от древността, както и съдове, произведени по древна технология, твърди Марушев.  Георги Чераклиев пък посочи няколко случая на вандалщина и друга намеса от неизвестни лица.

 

 

Реставраторът Димчо Радев от своя страна заяви, че унищожаването на стенописите заради нехайството на институциите всъщност продължава от 1993 година насам. Тогава той като експерт на МК е констатирал необходимостта от реставрация и консервация на фреските. Преди 25 години обаче те били разположени върху 20 квадрата, а днес са запазени една 3,5 кв. м от тях.