А общинските съветници заслужиха ли си „мижавите“ заплати?

Заплатите на съветниците за един месец струват на данъкоплатеца точно толкова, колкото едно читалище харчи за цяла година. Кой наш проблем решиха срещу това заплащане: Водния цикъл? Депото за отпадъци? Дупките по пътищата? Опасните детски площадки? Бездомните кучета? Паркирането? Реда и сигурността? Не политиците ще възродят читалищата в упадък, а общонстта. Докато у тази общност няма глад за духовна храна, духовните лешояди ще триумфират.
Снимка: Камертон

 

Читалищните дейци в община Дупница отново бяха под прицела на общинските съветници. От няколко години работата им е подложена на остра критика и контрол от страна на местните избраници. Формален повод затова е Законът за народните читалища, според който годишните доклади от осъществената читалищна дейност и финансовите отчети на културните институции се обсъждат на заседание на местния парламент с участието на представители на читалищата. В Закона дори не пише, че въпросните отчети трябва да се подлагат на гласуване от съветниците.

 

В Дупница обаче общинските съветници разбират тази законова разпоредба като свое правомощие да осъществяват контрол над читалищата. Независимо че читалищата по същия този Закон са самоуправляващи се юридически лица с нестопанска цел, съветниците ги поставят в позиция на подчинена на общината и общинския съвет институция. Вместо по време на заседанията на местния парламент да бъдат обсъдени реалните проблеми на читалищата и да бъдат изслушани и двете страни, дебатът се води едностранно под формата на „набиване на канчето“ от страна на съветниците. Преди сесията в петък читалищните дейци били „поканени“, разбирайте „привикани“, да се отчетат лично за работата си пред членовете на Комисията по спорт и култура. А това, че се отзовали представители на само четири читалища, така ядосало един от съветниците, че предложи отчетите на всички неуважили предсесийното заседание, да бъдат отхвърлени. Друг съветник пък се нахвърли над читалищните дейци, че само лежат и живуркат в очакване на мижавите си заплати, изрази мнение, че настоятелствата на неработещите читалища трябва да бъдат сменени и припомни, че в миналото читалищните дейци работили безвъзмездно.

 

Нека припомним обаче, че само допреди 15-ина години и общинските съветници също не получаваха възнаграждение за участието си в работата на местния парламент. Но откато Законът за местната власт им дава право на заплата, нито един от тях не се е отказал от нея, а напротив, периодично се чуват подхвърляния за увеличение и такова увеличение не се е случило в големи размери само заради недостига в общинския бюджет. Независимо че повечето от местните избраници се гордеят с успешна кариера на бизнесмени, никой от тях не се отказва да си вземе и тези „мижави“ около 300 лв. на месец. Заплатите на 33-мата съветници струват на данъкоплатците месечно точно толкова, колкото едно читалище харчи за цяла година  - около 9-10 хиляди лв.

 

Сега на свой ред и ние, гражданите, да попитаме: А съветниците какво свършиха за тези „мижави“ пари, които получават? Всички те ли си вършат съвестно работата или има и такива, които посещават сесиите, колкото да запишат присъствие и да си вземат 300-та лв. в края на месеца? Кои проблеми на общината решиха? Дали Водния цикъл? Дали депото за отпадъци? Дупките по улиците? Опасните детски площадки? Бездомните кучета? Паркирането? Реда и сигурността?

 

Ами по собствената им съветническа логика: О-став-ка!    

 

И като са толкова строги и стриктни при искането на отчети общинските съветници, защо втора поредна година не питат кмета Чимев къде му е отчета за изпълнението на Програмата за управление на община Дупница? Градоначалникът е длъжен да им представя такъв отчет всяка година в срок до края на месец януари, да се обсъжда, да се гласува на сесия и при необходимост, да се променя. Защото именно съветниците са приели тази Програма, гласувайки доверие на кмета от името на своите избиратели. Съветниците обаче не изпълняват правомощията си на контрол над изпълнителната власт, която ясно им е вменена от Закона за местното самоуправление и местната власт (ЗМСМА). Кметът не спазва ЗМСМА, но няма кой да му каже „копче“.  Или пък съветниците са си получили отчета на срещи в друг формат или под друга форма? Или просто не им стиска да искат отчет на кмета. Къде-къде по-лесно е да размахваш пръст на селските читалищни дейци.

 

Както вече отбелязахме, от критики съветниците пазят и управителите на общински дружества, независимо че работата им не носи очакваните ползи за обществеността. Срещу критики са имунизирани и всички общински директори и началници в местната администрация и предприятията на нейно подчинение и съответно под контрола на съветниците. Отчет не се иска и на спортните деятели, които усвояват не малко средства от общинския бюджет. Да, успехите на някои са публично известни, но други нито ги виждаме, нито ги чуваме.   

 

В този ред на мисли, какво морално право имат общинските съветници да търсят сметка на читалищата, още повече ако мерят с двоен аршин свършеното от културните дейци и свършеното от институциите, над които имат пряк контрол?

 

Разбира се, ние не отричаме, че проблемни читалища в община Дупница има. Но сме убедени, че „прожекторите“ умишлено или не, се отклоняват от тях и се насочват в неправилна посока. С безразборното говорене в Общинския съвет истинските проблеми се прикриват, а под общия знаменател „неработещи читалища“ попадат дейци, които съвестно изпълняват обществената си мисия. Политическият натиск няма да възроди читалищата в упадък. И по закон, и по традиция читалищата  са институции, които се самоуправляват. В миналото те са възникнали вследствие на глада за духовна храна на българската общност и именно общността е тази, в чиито ръце е новото възраждане. В момента обаче българската общност е заета с борба за хляба насъщен,  а нужда от духовна храна няма. Докато този глад не бъде съживен, духовните „лешояди“ ще триумфират.   


Ако тази статия ви е харесала, станете наши приятели във Фейсбук