„Св. Петка“ в бобошевското село Вуково е късносредновековен български храм, разположен на левия бряг на река Струма, в източната махала на селото. Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан.

Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени, се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите.

Черквата е построена през XVI в. Стенописната декорация, както гласи ктиторският надпис върху западната стена на наоса, е изпълнена през 1598 г. със средствата на група заможни жители на селището. С широката си идейна програма, с майсторското изпълнение на стенописите, с приобщеността си към редица достижения на италианското ренесансово изкуство, живописта в „Света Петка" е сред най-добрите паметници на епохата.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Днес е храмов празник на черквата „Св. Петка“ във Вуково. Името на светицата носи още един храм в Дупнишка духовна околия, който също се намира в бобошевско село – Сопово. Двата храма са посветени на преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.