109 години от смъртта на Борис Змияров отбелязаха в Дупница

Венци и цветя пред паметната плоча на героя от Балканската война поднесоха организаторите на церемонията от НЧ „Ген. Г. Тодоров“, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и малцина други общественици и граждани. Община Дупница не уважи събитието, разочаровани бяха присъстващите

 

109 години от смъртта на подпоручик Борис К. Змияров бяха отбелязани днес в Дупница по инициатива на НЧ„Ген. Г. Тодоров“ (Военното читалище). Венци и цветя бяха поднесени пред паметната плоча на дупнишкия офицер и герой от Балканската война.

 

На церемонията в двора на Централния катедрален храм „Св. Георги Победоносец“, където е погребан Борис Змияров, дойдоха представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и малцина други общественици и граждани. Организаторите бяха разочаровани, че, въпреки отправената покана, паметното събитие не бе уважено от Община Дупница. „Това е непростимо дори само заради началото на Балканската война, заради участието на Седма рилска дивизия. Само сравнете организацията за честването днес в Благоевград“, коментира председателят на Военното читалище Стоян Ушатов.

 

Пред „Камертон“ Ушатов припомни живота и делото на Борис Змияров, загинал едва 28-годишен при освобождението на Горна Джумая (дн. Благоевград) в първия ден на Балканската война на 5.10.1912г. Роден е в Дупница през 1884г., командир на осма пехотна рота в 50-ти полк от състава на Трета бригада, командвана от ген.-майор Спас Георгиев, част от легендарната Седма Рилска дивизия на ген. Георги Тодоров. Змияров е юрист, следвал право в Женева, Швейцария и София. По време на мобилизацията, обявена на 17.09.1912г. е могъл да остане в чужбина, но е решил да се върне в България и да се бие за родината си. „На 5 октомври е освободена Горна Джумая и веднага започва и сформирането на новата власт. По повод смъртта на подпоручик Змияров от новосформираната община в Горна Джумая изпращат една от първите съболезнователни телеграми до дупнишката община и неговото семейство. Писмото се съхранява в Регионалния исторически музей в Благоевград. На погребението му се събира цялото гражданство. 8 000 души се отправят към черквата „Св. Георги“, което говори изключително за неговия авторитет и този на неговото семейство. Змияров произхожда от знатен род. Баща му Костадин Змияров е виден общественик, бивш военен следовател и един от основните дейци на революционното движение в Македония, един от ръководителите е на Македонското дружество „Единство“ в Дупница. Майка му Елисавета пък основава първото женско благотворително дружество „Надежда“ в града“, припомни още читалищният председател Стоян Ушатов, по чиято инициатива през 2012 година бе възстановена паметната плоча на Борис Змияров в двора на храм „Св. Георги Победоносец“.