Историята говори: Традицията на Умни петък повелява веселие, а не търговия

Защо съборът се казва „Умни петък“ историците все още не могат да установят. Факт е обаче, че според автентичната традиция хората от селата са се събирали в черквата „Св. Георги“ в петъка от Светлата седмица, за да се веселят, а на следващия ден на същото място са се събирали гражданите, също да се повеселят, но „по градски“.
Снимки: Исторически музей - Дупница

 

Историческият музей в Дупница публикува на страницата си във Фейсбук информация, която поставя под съмнение фактите, изложени в книгите на Тихомир Меджидиев относно традицията „Умни петък“. Според Меджидиев от незапомнени времена в Дупница става ежегодно панаир на едър рогат добитък през дните петък, събота и неделя от Светлата седмица, като това бил най-големият пролетен панаир в Царство България. Според справка на Историческия музей обаче в Дупница се е провеждал не панаир, а събор.

 

 

Хората от селата в околията са се събирали в двора на черквата „Св. Георги Победоносец“ в Дупница, за да се веселят. Имало е и пазар, но рядко съборджиите  отивали на него. Гражданите не посещавали събора в петък, защото те се събирали да се веселят „по градски“ на следващия ден от Светлата седмица – събота. Това става ясно от откъс от „Записките“ на учителя Владимир Николов, споделен във Фейсбук от Историческия музей.  В записките на учителя Николов се съдържа разказ, който му е предаден от Александър Високомогилски, роден 1904 година:

 

По традиция хората от Дупнишка околия знаеха, че в петъка след Великден, наречен Умни петък, в Дупница има събор. Още от сутринта от селата на цялата околия започваха да идват хора на събора, който се правеше в двора на черквата “Св. Георги”. Дворът беше голям и се изпълваше със съборджии. Хората идваха предимно за събора и по-малко отиваха на пазара. На събора се виждаха хора с различно пъстро облекло от Разметаница, Горно поле и Долно поле. Всичко беше облечено в най-хубавото си облекло. На събора се смесваха от всички села, различаваха се по облеклото, оглеждаха се, опознаваха се, подхвърляха си шеги, създаваха се дружби.

 

Веселие. Всичко беше с весело съборджийско настроение. Веселието се проявяваше и в хората. Правеха се по 3-4 хора. Играеха на гайди, кеменета, кларнети, тъпани. Сергии имаше много. Те се нареждаха по края на събора. Движеха се симидчии с табли на главата, продадат една табла и пак се върнат. Сладкарите предлагаха захарни изделия – бомбони, петлета, лулички, сусамчета, захаросани ябълки и др. Продаваха се и украшения – пръстенчета, гребенчета, брошки…, детски играчки, свирки. На няколко места се продаваха кебапчета и разни безалкохолни напитки.

 

Слънцето като отиде на залез, започват да се разотиват. Пътищата отново се изпълваха с хора, но сега се прибираха по селата.

 

Умни петък беше предимно селски събор, защото съборджиите бяха от селата. Виждаше се по облеклото, хорото, поведението. Гражданите не излизаха да видят веселието на селския събор. В събота беше градският събор. Гражданите излизаха в двора на “Св. Георги” да играят хоро. Те се веселяха добре, но по градски. Нямаше толкова хора.

 

Умни петък беше голям събор за цялата околия. Беше много весел събор за околията и за града. Чувстваха го и търговците. Града се много оживяваше. Имаше весел вид…

 

 

 

Историците все още не могат да установят откъде идва наименованието на събора „Умни петък“.


Ако тази статия ви е харесала, станете наши приятели във Фейсбук