84-годишният крайнишки поет и писател Васил Нешев представи в родното си село своята нова стихосбирка, озаглавена „Носталгия“. В навечерието на празника на Крайници събитието събра в кметството близки и приятели на автора, читалищни дейци и други жители на едно от най-големите дупнишки села. Кметът Марияна Димитрова произнесе емоционално благодарствено слово към Нешев, а от местното читалище „Развитие“ писателят получи грамота за почетен член.

Стихосбирката „Носталгия“ е вдъхновена от любовта на Васил Нешев към родината, родния край и най-вече към родното му село Крайници. Стиховете в поетичната книга поетът е посветил на българското читалище, неповторимата българска природа, любимата му Рила планина. Носталгията на автора по родината е продиктувана от факта, че половината време в годината живее в Англия. Споделя, че в подобни моменти до болка копнее по отечеството. Определя себе си не като родолюбец, тъй като за него това е тясно понятие, а като „родинолюбец“, дума, която е измислил и предпочита да използва. „Важно е да тачим родината си. От доктори съм чувал, че най-добре е за човек да живее и умре там, където му е отрязан пъпа, защото там се чувства най-щастлив. Това не съм го измислил аз. А нас, българите, и природата ни привлича силно. Като гледаме Рила, няма начин белите ни дробове да не се отпуснат“, сподели писателят пред „Камертон“.

Васил Нешев, който дълги години е работил в сферата на външната търговия и е живял в различни европейски страни, има написани над 800 стихотворения. Около 700 от тях вече са публикувани под заглавията „Откровения“, „Послания“, „Прозрения“, „Поезия“ и „Видения“, включително и в новата си, шеста поред, стихосбирка „Носталгия“. Останалата част от стихове не желае да бъдат издавани, тъй като са прекалено лични за него. Освен това има и три издадени романа, озаглавени „По следите на студента“, „Изгубени любови“, „Завинаги чужд“, и е съавтор на един алманах. „Шегувам се като казвам на хората, че съм най-добрият поет между външните търговци и най-добрият външен търговец между поетите. Никак не ме затруднява писането. Дори стиховете се раждат сравнително бързо. Във всеки момент може да ме връхлети вдъхновението. То извира от мен. Когато творя, се чувствам щастлив. На бъдещите поколения искам да кажа да не се влияят толкова от материалното, а да се върнат към духовното, защото именно това ни е съхранило като народ, спасявало ни е винаги. Вярвам силно, че един ден децата ще започнат да се откъсват постепенно от компютрите и отново ще се върнат към книгите. Ще започнат да се интересуват пак от писаното слово и ще заспиват спокойно, като преди това са прочели някое силно стихотворение“, сподели още Васил Нешев.