Учебник по толерантност – така определи новата книга на Явор Тодоров „Хроники на дупнишките евреи“ нейният редактор Михайлина Павлова по време на вчерашното официално представяне на изданието пред обществеността в Дупница. На събитието, проведено в читалище „Зора“ и организирано от местната организация на евреите „Шалом“, присъстваха близо 50 души. Сред тях бяха представители на Община Дупница и нейното ръководство, читалищни дейци, творци и други общественици и граждани. Специален гост бе роденият в Дупница известен учен фармацевт проф. Рахамин Шекерджийски – почетен гражданин на Дупница и спомоществувател на „Хроники на дупнишките евреи“.

„Да разказваме с добро“ е подзаглавието на книгата и именно в този дух премина и нейното представяне. Присъстващите разказаха интересни истории и спомени, показателни за обичта и дружбата между българи и евреи в Дупница, а и в България, за тяхната взаимна помощ и сътрудничество, за спасението и толерантността. Според редактора Михайлина Павлова книгата е изключително важна и нужна за Дупница и България, особено във време, в което „неофашизмът показва рогата си, забравя се историята на етническите общности, които са живеели тук от хилядолетия и са част от историята на родината ни“. По думите й книгата е урок по толерантност, човечност, отговорност, лоялност. Също така изданието е документ за живота на еврейската общност в града, но и документ за живота на Дупница, където мирно и шумно съжителстват различни етнически общности, посочи Павлова. „Впечатление прави чувството за гордост и принадлежност към Дупница. Когато четем главите, посветени на еврейската община, училище, читалище, Кооперативната банка „Братство“, безплатната еврейска ученическа трапезария, синагогалното настоятелство и дейността му, нямаме усещането, че еврейската общност в града живее своя собствен живот. Желая ви удоволствие с тази книга-учебник за лоялност и толерантност“, каза Михайлина Павлова.

Проф. Рахамин Шекерджийски сподели, че книгата го е върнала в неговото детство, преминало в Дупница. Разказа за своята голяма любов и привързаност към своя роден град, както и за  привързаността към Дупница, запазена и до днес, на евреите, които са го напуснали и заминали за Израел след 1947 г. С огромна благодарност проф. Шекерджийски обърна особено вниамние на темата за спасението на българските евреи по времето на Холокоста. „Прочетох книгата три пъти. Непрекъснатото сближаване между евреи и българи е много дълга история, която е уникална за целия свят. Тук имаше изключтелна толерантност. Цялото общество в България имаше добри чувства към евреите. Тази обстановка създаде възможността ние да бъдем спасени. Човекът, който видя вагоните, идвайки от Македония, човекът, който чакаше вагоните да заминат към лагерите на смъртта, да бъдат пуснати газовите камери. За една нощ всичко това се промени и се дължи на целия български народ. Всеки трябва да отдаде заслуженото на църквата, интелектуалците, лекарския съюз, към монарха. Като заминаха евреите от Дупница към Израел, дълго време пееха на децата си „Зайченцето бяло“. Къде другаде е имало такава общност, която е помагала на евреите? Само в България. Нямаше как да не бъдем спасени. Този народ не можеше да го преживее това нещо, а ние бяхме много благодарни. Аз бях спасен и съм жив между вас. Това не е спасение на 48 000 души, а спасение на 2-3 поколения евреи след това. Вече ние сме 300 000 души, които сме спасени и предаваме всичко. Аз лично благодаря, не съм се издължил към града. Ако имах, още 20 години щях да работя за това, че тука бях, че тук изживях радостта, тук останах жив, че имах възможността да тръгна от Галенова фабрика и можах нещо да направя“, развълнуван бе проф. Шекерджийски.

Проф. Рахамин Шекерджийски

Адвокат Никола Коларов разказа от своя страна лична история с чичото на проф. Шекерджийски, който е бил зам.-окръжен прокурор в Благоевград и как той му е помогал преди много години, за да започне да стажува. „Етническите евреи бяха много добри и благородни. В онези опасни времена те носеха значки и ние им помагахме, но и те ни помагаха. Не трябва да забравяме нашите добри отношения, които сме имали и трябва да ги имаме и за в бъдеще“, подчерта Никола Коларов. Актьорът Иван Божков същи сподели свои спомени. Той е живял в Израел 14 години и по негови впечатления българските евреи там изобщо не са забравили за България и продължават да я обичат.

„Дупница се е доказал като град на етническата толерантност, мултикултурен, мултиетнически град. Надявам се, че поставихме едно добро начало за изграждането на историческия художествен фонд на нашия град“, каза Леонид Хаздай – председател на местната структура на еврейската организация „Шалом“, която финансира издаването на книгата. Хаздай изрази надежда изданието да бъде пример и добро начало както за регионалните еврейски общности, но и за всички останали етнически общности в страната.

Двегодишният труд на Явор Тодоров е поместен в над 230 страници, в които авторът проследява историята на дупнишките евреи и разказва за съществената им роля за развитието на търговско-икономическия, социален, военен, политически и културен живот на Дупница. Книгата съдържа богат документален материал, включващ автентични разкази и спомени, архивни документи, фотографии, картички. Сред видните личности, на които Явор Тодоров отделя внимание в хрониката, са Жак Асеов, Арон Аронов, Жак Каракаши, Моис Алкалай, Билха Брайънт, Лео Конфорти и други. Авторът не е пропуснал да разкаже и за дупничанина Димитър Икономов, който има водеща роля за спасяването на българските евреи.   Разказва още за дупнишките евреи, участвали във войните и тези, участвали във управлението на града. 

За съставянето на хрониката Явор Тодоров е проучил огромния фонд от близо 7000 страници за дупнишката еврейска общност, който се съхранява в Държавния архив в Кюстендил. Предоставени са му и 50 машинописни страници със спомени на проф. Иван Илчев, внук на дупничанина Моис Алкалай. Допълнително получава материали и личен разказ от Билха Брайънт, дългогодишен дипломат в САЩ, оцеляла в Холокоста.  Със същото са помогнали и много други представители на еврейската общност в града.

По случай Деня на библиотекаря, 11 май, книгата бе дарена на библиотеките при всички дупнишки читалища. Техни представители получиха по едно копие от изданието по време на събитието вчера.