Лазаравото възкресение – най-голямото чудо от Спасителя

Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос. Отбелязва се на осмия ден преди Великден, с подвижна дата - винаги в предпоследната събота преди Великден.

 

В календара на християнската църква Лазарова събота е свързана с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на град Витания, който се е намирал близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

 

Извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11), пред очите на народа станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите. Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

 

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на светия мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

 

В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

 

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през който трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод.

 

Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.

 

На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.

 

Българите вярват, че името Лазар означава здраве и дълголетие, а иначе произхожда от древноеврейското Елеазар и от иврит се превежда като „Бог помага“ или „Божа помощ“.