Анастасия, Вашата кариера се развива все по-успешно. Как се решихте да станете част от екипа на ОДТ „Невена Коканова“ в Дупница?

За театралния кастинг в Дупница разбрах съвсем случайно вечерта преди самото събитие, а на следващата сутрин се явих пред комисията. В една от социалните мрежи актрисата Виктория Янева бе споделила обява:  „Последно предупреждение за актриси, които искат да опитат“. Аз много вярвам на интуицията си и на спонтанните моменти, които ме връхлитат изведнъж. Казах си, защо пък не, никога не съм била на театрален кастинг. Била съм на много кастинги, но винаги са били свързани с кино, музикални клипове, реклами и пр. Исках да се предизвикам, да видя какво е усещането. Дотогава не бях посещавала град Дупница, само бях минавала оттук, но бях чувала много положителни отзиви за театъра, както и за трупата и това бе нещото, което най-силно ме привлече. Още щом влязох в театъра, веднага почувствах, че това е моето място. Много беше интересно. Има някаква енергия и магия, които витаят в този театър. Може би хората, които работят там създават тази особена енергия. Беше много странно и бях много неуверена в себе си, защото имам малко опит, но след като видях комисията, която ще ме оценява, разбрах че всичко ще бъде наред. Всички бяха толкова позитивно настроени към всички актриси, включително и към мен.

Анастасия с дамския състав от трупата на ОДТ "Невена Коканова"  

Вече познавате града и хората, как ви се струва атмосферата тук?

Градът е много лъчезарен. Познавам засега малко местни, но тези, с които вече имах щастието да се запозная, са много открити и слънчеви. Струва ми се, че хората в Дупница имат глад за изкуство и обичат театъра. Разказаха ми, че публиката в Дупница е страхотна.

Това е театър с традиции и в него са играли и продължават да играят легендарни творци. Стимулира ли ви това, за да вземете решение да работите тук?

Да, точно така. Знам историята на театъра и за легендите, играли на тази сцена. Решението обаче да пристъпя през неговия праг бе взето заради екипа, с който ще работя. За мен хората, които играят в трупата са най-важната част от работата въобще.

Анастасия с Виктория Янева

Наскоро беше премиерата на филма „Привличане“, в който участвате. Оттук нататък какви проекти Ви предстоят освен предстоящата постановка в ОДТ „Невена Коканова“?

Другия месец започват снимките на третия филм, в който ще взема участие. Първият бе „6 и 1 наум“ на режисьор Лъчезар Петров, чието филмово творение бе доста по-различно от филма „Привличане“, защото е доста философски. Той е създаден според мен за по-различна публика. Третият филм е на същия режисьор и в средата на месец май ще започнем снимките. Това е най-новият кинопроект, като мисля да започна да се занимавам и с други по-малки задачи.

Вашата везна към театралната или филмова кариера повече клони? Къде желаете да се концентрирате?

Аз не деля двете изкуства по никакъв начин. Искам да се занимавам и с едното, и с другото. Просто искам да бъда актриса.

В Академията обучението е по-съсредоточено по отношение на театралното изкуство. Лесно ли ви бе да застанете пред камера? С какво е по-различен този процес на работа?

Има разлики най-вече в похватите. Но усещането е еднакво според мен по отношение на това да изживееш изцяло съдбата на своя персонаж. Няма значение дали е постановка или кино сценарий, за да влезеш изцяло с душа, сърце и ум в ролята си. Просто го усещаш по един и същи начин. Техниките са различни, разбира се. Най-елементарният пример е, че киното изисква по-голяма обраност. Докато си на театрална сцена, емоцията в теб изригва и трябва да се опиташ да погълнеш цялата публика. Чувствам, че в киното прибираш всичко към себе си, то носи същата сила, но енергията се складира надълбоко в теб и всичко остава в отражението на твоите очи. Това е моето усещане, което не знам дали е вярно или не, но така чувствам разликите между кино и театър.

В кои театрални роли бихте желали да се превъплътите?

Те са много. Разбира се има една роля, която всяка актриса може би желае да играе на сцена и това е Албена на Йордан Йовков. Всъщност, точно в този момент може би най-мечтаната роля, която искам да изиграя, е моята настояща, която репетирам в дупнишкия театър. Опитвам се да живея за момента и тази роля е за мен най-желаната, а именно в пиесата „Хотел между тоя и оня свят“ на Ерик-Еманюел Шмит. Моята роля е на едно много специално същество, което е поставено в доста трудна ситуация. Въпреки всички премеждия, които има, тя успява да остане щастлива, независимо от всички трудности, през които преминава. Това за мен е  много интересна тема въобще - как един човек може да съумее да остане щастлив, независимо от изпитанията, които се налага да преживее.

Как се подготвяте за дадена роля? Имате ли различни ритуали, които изпълнявате преди да излезете на сцена?

Ритуали по-скоро не. Но това, което ме успокоява най-много, колкото и банално да звучи, е музиката. Обичам да слушам рок, джаз и блус. Тези жанрове ме успокояват и винаги ми помагат. А от напражението след по-тежка роля се оттърсвам само и единствено със съдбата на следващия персонаж, която трябва да изиграя. Това е най-сигурният начин.

Как запаметявате по-дълъг текст или сценарии, чрез определени практики или всичко се случва като магия?

Има само един начин да запаметиш текст. Това въобще е най-малкият проблем за един актьор. Когато допуснеш един персонаж в себе си и съпреживееш неговата съдба, неизменно неговите думи се превръщат в твои собствени. Затова не се налага никакво запаметяване, този герой става част от теб.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един актьор?

Те са много, но най-важното според мен е да останеш истински човек докрай. Да успяваш да съпреживяваш различни съдби, да разбираш хората и да ги обичаш, за да можеш да се превъплъщаваш.

На всичко ли бихте била готова, за да получите определена роля? Колко далеч можете да стигнете в професията, благодарение на силната амбиция?

Ако е нещо, което е стойностно, чувствам го и го искам, наистина съм готова да се подложа на всякакви изпитания. Точно тези изпитания ни учат нас актьорите. Какви ли не неща вече съм учила да правя и това не ме притеснява. Филмът „6 и 1 наум“ сме го снимали в продължение на 1 месец в пещера. Такъв вид предизвикателства не ме плашат. Всичко свързано със самия процес и  моето бъдещо развитие са добре дошли. Но не бих казала, че абсолютно на всяка цена бих се отдала на роля, която да постави на кантар моето достойнство като човек. Ако се наложи да потъпкам нечие чуждо достойство, също не бих го направила, не си заслужава. Преди всичко трябва да бъдем хора и да запазим своето достойнство и чест.

Как решихте, че актьорското майсторство е Вашето поприще?

Аз още от дете знаех, че ще се занимавам с изкуство. Моят баща е тромпетист, майка ми е художничка, дядо ми също е художник и аз съм израснала все сред хора, отдали живота си на творчеството. Специално любовта към актьорското майсторство дойде доста по-късно. Занимавала съм се с пеене, танци, рисуване и накрая реших да кандидатствам в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Помня, че когато бях в 12-ти  клас, увлечението ми към рисуването продължаваше, но не мислех, че това индивидуално изкуство е за мен. Няма го този контакт с хората, който за мен лично е най-ценен. Двама мъже преминаха през двора на училището, когато бях в час по физическо възпитание. Сториха ми се много харизматични и специални и реших да ги заговоря. Веднага разбрах, че са актьори, не знам как точно. След това ги попитах директно дали не са посетили училището, за да правят театрална школа. Те много се учудиха, защото нямаше от къде да разполагам с подобна информация. Отговориха ми положително, попитаха ме дали желая да кандидатствам в Академията и аз отговорих веднага с „да“. Чрез школата, която организираха, започнах да играя в училището и всеки следващ ден започвах да го искам все повече и повече и се радвам, че открих своя път. Много е трудно в наше време да откриеш своето поприще и да му се отдадеш напълно впоследствие.

Вашите родители подкрепиха ли Ви в избора на професия?

Първоначално реагираха малко странно. Баща ми дълги години работеше като музикант в различни театри и беше доста скептично настроен. Каза ми, че мечтата ми няма да се осъществи, защото като характер съм доста мекушава. Той ми представяше неговите впечатления за актьорите като доста пробивни хора, готови на всякакви трудности, за да успеят в тази професия. Разбира се, в по-негативен план. Аз тогава се усъмних доста в себе си и помислих, че сигурно ще се случи точно това с мен -  че ще бъда помляна. Въпреки това, все още не съм видяла тази страна на монетата. Да си призная, аз лично не мисля като него. Хората на изкуството са много специални и може би само заради това се реших да започна. И сега основно общувам с хора, обвързали живота си с творчество, най-вече с актьорско майсторство. Няма как да бъдеш лош човек и да се занимаваш с изкуство, това е невъзможно. Но въпреки че баща ми първоначално беше малко скептичен, в момента той е човекът, който най-много ме подкрепя в моя избор. 

С какво се занимавате извън актьорската професия?

Пея в една музикална банда. Отскоро съм в дует с музиканта Йонко Неделчев. Той свири на кирата, аз съм вокалистът. Пея евъргрийни, рок, българска музика. С него имаме участия в столични клубове.

Ако тази статия ви е харесала, станете наши приятели във Фейсбук.