Ръст на семейните съдебни спорове в Дупнишко заради ковид затварянията през 2020г.

Няма увеличение на делата за домашно насилие, седем души са осъдени за нарушение на мерките срещу разпространението на коронавируса
Иван Димитров - председател на Районен съд - Дупница, снимка: КАМЕРТОН

 

Увеличение на броя на делата по текстове от Семейния кодекс през 2020 година отчете на пресконференция днес председателят на Районен съд – Дупница съдия Иван Димитров. Това са делата за разводи, родителски спорове за децата, дела за неизплащане на издръжка на деца на разделени родители и др. През 2020 година броят на делата от такъв характер е 290, а предходната година са били 257. Според съдия Димитров по всяка вероятност този ръст се дължи на изостряне на отношенията в семействата по време на затварянията и карантинните мерки заради ковид-19. Противно на очакванията обаче няма увеличение на делата за домашно насилие. През 2020 година те са били 25, а през 2019 година – 27, съобщи още съдия Иван Димитров.

 

Извънредните мерки заради коронавируса не са повлияли и на броя на делата, касаещи принудително лечение на хора с психически заболявания. Съдебните следствия по чл. 157 от Закона за здравето (задължително настаняване и лечение по искане на прокурор) през 2020 година са 29, или с две повече от предходната година. Районният съд е разгледал и седем дела по чл. 89 от Наказателния кодекс. Този текст касае лицата, извършили общественоопасни деяния в състояние на невменяемост. Делата по чл.89 от НК са с две по-малко от 2019г.

 

През изминалата година Районният съд в Дупница се е произнесъл по девет дела срещу подсъдими за нарушение на мерките срещу разпространението на заразни болести по време на пандемия. Подсъдимите са граждани, установени от полицията на обществени места, докато са в принудителна карантина, наложена им от РЗИ. Както е известно, това поведение е криминализирано и се наказва по чл. 355, ал.2 от Наказателния кодекс. В седем от случаите в общините в Дупнишко през 2020г. съдът е одобрил споразумение на подсъдимите с прокуратурата за налагане на наказание „пробация“. Две от делата по чл. 355, ал.2 са прекратени, тъй като съдът е отказал да одобри постигнатите споразумения. Причината е бланкетният характер на разпоредбата в този текст от НК - самата наказателна норма не съдържа всички предпоставки за налагане на наказание, а препраща към наредби, правила или други норативни актове, обясни съдия Димитров. Единият от случаите можете да си припомните тук.

  

Друга тендеция, която се наблюдава през 2020 година е чувствително намаляване на делата, заведени от кредитори срещу длъжници. През изминалата година броят им е 1415, а през 2019 година – 1771.   Според председателя на Районния съд – Дупница причината за тази тенденция е, че през голяма част от годината съдебните изпълнители не са извършвали принудителни действия съгласно мерки по Закона за извънредното положение. Освен това е имало период, също по инициатива на държавата, когато банките са отсрочвали вноските по кредитите.     

 

Поводът за срещата на съдия Димитров с представители на медиите бе отчетът за работата на съда през 2020 година, който обичайно се представя публично през февруари. Разгледаните наказателни дела през изминалата година са общо 1585, от които 1268 броя новообразувани и 317 броя останали несвършени от предходен период. Сравнителният анализ на последните три години сочи известен спад на броя на образуваните дела за престъпления против собствеността и в броя новообразувани дела за общоопасни престъпления. Сходни с досегашните са постъпленията при делата за документни престъпления, престъпленията против личността и против брака, семейството и младежта, както и при делата за престъпления, свързани с наркотични вещества. Доколкото броят на образуваните дела от общ характер се определя от броя на внесените от прокуратурата досъдебни производства с обвинителен акт или с предложение за одобряване на споразумение, анализът на причините за намаляване на делата от този вид е пряко свързан с условията и начина на работа на органите на досъдебното производство.

 

Анализът на постановените присъди сочи, че и през настоящата отчетна година се запазва тенденцията за най-голям дял на постановените присъди за общоопасни престъпления /най-вече в транспорта/, следвани от присъдите за престъпления срещу собствеността. Известно намаление е налице при постановените присъди за престъпления против личността /16 бр. при 33 бр. за 2019 г./, увеличение при присъдите за престъпления против брака, семейството и младежта /21 бр. при 11 бр. за 2019 г./; съществено намаление при присъдите за престъпления против стопанството /8  бр. при 19 бр. за 2019 г./.