Историческият музей обнови етнографската си експозиция, представяща бита и културата в Дупнишкия край от края на XIX и началото на XX век. Както е известно, експозицията се помещава в Жельовата къща. На третия й етаж от три дни е подредена постоянна изложба, посветена на традиционното облекло от Дупнишкия край с акцент върху дупнишката шевица. На втория етаж пък остава досегашната подредба, показваща селския и градския бит на населението в Дупнишко до началото на миналия век. Идеята е замислена отдавна от уредника етнолог в музея Виктория Крумова, но е осъществена сега специално за празника на Дупница.

Обновената част на експозицията показва в хронологичен порядък традиционното облекло в Дупнишкия край. Повечето от експонатите са женски дрехи и накити, тъй като са запазени много повече техни образци, отколкото такива на мъжкото традиционно облекло, обясни Виктория Крумова, която разказа подробно пред „Камертон“ какво могат да видят дупничани и гостите на града в обновената експозиция.

Историческият музей не разполага с оригинал на най-ранната за обхванатия период носия. Единствена запазена в България старинна дупнишка носия е притежание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Въпреки това местните историци я показват в Жельовата къща чрез снимка на семейството на Захари Бобошевски, което е било част от дупнишката интелигенция, както и чрез информационни табла.

Виктория Крумова обръща внимание, че старинната дупнишка носия не е добре позната на обществеността. Хората я бъркат с по-късния й вариант - сая, която навлиза от Кюстендилско и Радомирско. Различното при старинната носия е, че е затворена отпред без прорез и е с по-богата украса. На ризата има шевета с автентичната дупнишка шевица, която изчезва преди края на XIX в. Горната дреха сукно (правеж) е с характерен елемент под пазвата „дувале“. Ризата е калчищна от лен, която също е богато украсена и по-късно е заменена от новите кенарени ризи, които не са без шевици, а с дантели. Характерен елемент е и махрамата, която е част от сватбения костюм. Запазени са само две ризи от старинния тип с шевицата, като едната се намира отново в Етнографския институт, а другата в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Експозицята показва преходния тип дупнишка носия, която е била носена преди да се появи саята. Горната дреха прилича на старинната, като разликата е в това, че вече е отворена. Престилката се заменя, отпадат косичника и махрамата, а ризите не са с шевета. С навлизането на градската мода започва да се появява и мънистения правеж.

Показана е и саята. Едната е на по-възрастна жена, чиито престилка и забрадка са по-тъмни, докато другата носия, на млада невеста, е със сърмена престилка, по-богата украса, цветен нагръдник, копринено дувале и пафти, които имат предпазни функции, каквато е и ролята на шевицата.

На изложбата могат да бъдат видени още мъжкият и женският сватбен костюм с характерните кърпи, които се слагат като дарове. Най-интересното при женския костюм е китежа, който се поставя на главата. Първоначално е правен от естествени цветя в плетени венци, а в по-късен етап - от платове. Саята тук е бяла и задължително с червен опрегач. Вярва се, че червеното е със защитни функции, като неслучайно присъства осезаемо и в дупнишката шевица.

Показани са и по-късните носии. Селската мъжка носия е от началото на XX век с червен пояс, потури и риза. При женската има златист литак, който е характерен обикновено за Пернишките, Радимирските и Трънските села. Тя няма ръкави и не се слага престилка. Изложена е още една женска носия - фустанела, съчетаваща характеристики и на селското, и градското облекло. Тя е носена от жените в района до най-късен период – чак до 50-те и 60-те години на миналия век. Невестинската празнична носия пък е със сърмен колан, пафти-кръстачки от началото на XX в. и зелена сая.

В отделен кът място намира и каракачанската носия, тъй като каракачаните са тясно свързани с Дупница. Женското облекло се характеризира с това, че е многопластово, платът е дебел и изключително тежък. Показани са и самар, гега с овчарска торбичка за вода, сватбен байряк, сватбена покривка, женски ризи (камисо), писани чорапи и калцуни, месал за хляб и др.   

Интересни и изключително красиви са също така изложените традиционни накити - мъжки и женски престолни пръстени, посребрени масивни пафти, палметообразни пафти, пафти-кръстачки, гривни-кубелии. Най-стари, от края на XVIII и началото на XIX век, са гривните. Сред експонатите има и богат сватбен инвентар с гъдулка, бъклица, крондир, кърпи, чорапи и др.

Важен акцент в експозицията е автентичната дупнишка шевица. Тя е показана върху запазени оригинални образци върху ръкави и ошвица (пазва) на риза и върху поли, които са част от фонда на Исторически музей - Дупница. Шевицата е характерна с това, че е асиметрична, изключително пъстра и богата, а цветовете са много добре съчетани. Виктория Крумова разказа, че след изчезването на автентичното дупнишко везмо в началото на миналия век, през 30-те години става много модерно шевицата да се изрязва от ризите и да се вплита върху карета, калъфки за възглавници и др. Това е една от причините да има запазени във фонда на музея само отделни части на ризата.

Припомняме, че благодарение на малкото запазени образци автентичната шевица бе възстановена по проект на Историческия музей, който предизвика огромен интерес от страна на любителите на ръчната бродерия. По проекта бе издаден албум „Дупнишка шевица – образци и схеми“ в тираж, който се оказа недостатъчен предвид този голям интерес. Затова сега книжката е преиздадена и вече се предлага за продажба. Албумът е изложен и в обновената експозиция в Жельовата къща, откъдето може да бъде купен.