Общинският съвет в Дупница упълномощи кмета Методи Чимев да сключи договор с ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове” (структура към Фонд на фондовете) за поемане на общински дълг в размер на до 800 000 лв., необходими за дофинансиране на европейския проект за ремонт на бившия Младежки дом и превръщането му в Градски исторически музей. Припомняме, общата стойност на проекта е 2 178 883 лв. с ДДС, от които 1 470 000 лв. са безвъзмездна финансова помощ, а останалите средства трябва да бъдат осигурени чрез заем. Изтеглянето на този кредит бе заложено още в инвестиционната програма на Община Дупница по ОП „Региони в растеж“. Става въпрос за безвъзмездно финансиране на проекти, повечето вече реализирани, на стойност над 18 млн. лв. За всички проекти финансирането е безвъзмездно, единствено за проекта за ремонт на Младежкия дом, поставен последен по приоритет, бе заложено дофинансиране чрез голям заем, което бави реконструкцията на сградата вече повече от три години. На сесията на местния парламент вчера въпросният кредит бе одобрен с гласове на 23 съветници, против бе Георги К. Градевски, а Миглена Вельова се въздържа. Дебатът бе кратък, но любопитен с изказванията на кмета Методи Чимев и председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов.  

От докладната записка става ясно, че заемът за ремонта на Младежкия дом ще се погасява в продължение на 15 години, като преди това има гратисен период от три години. Т.е. окончателно трябва да бъде погасен през 2039 година, а средствата през този период  е заложено да бъдат осигурявани от местните приходи на общинския бюджет. Именно от последния факт са много притеснени Методи Чимев и Костадин Костадинов, стана ясно от изказванията им на сесията. Костадинов заяви, че заемът няма да взриви общинския бюджет, но от него щяло „много да боли“, най-много щяло да го боли кметът от „едни 800 000 лв. отгоре“. Според него тези пари трябва да бъдат осигурени чрез приходи от Историческия музей. Костадин Костадинов направи сметка, че, за да върне парите, културната институция трябва да „изкарва“ по около 5000 лв. месечно. За целта ще поиска от служителите на музея изработване на план, като „още утре“ ще напише писмо до директора Анелия Геренска. „Тоест, аз насочвам вниманието и ще поставя още утре едно писмо до музея, до ръководителя на музея. Там има 5 или 6 музейни работници, там е щатове, там е безбройни мозъци, така да се каже, как ще връщаме парите. Ето, 180 месеца, 800 000 лева, разделям, трябва да изкарат, да речем, 5 000 на месец. Искам да знам как ще ги изкарате. Сега не е казано да ги изкарат утре, другиден или другия месец. Вие трябва да имаме ясна финансова стратегия какво ше правят тези хора в музея, за да може, иначе казано, как да се оползотворят тия пари, че да се върнат тия 800 000 лева“, бяха думите на председателя на Общинския съвет.

Близка до позицията на Костадинов е и тази на Методи Чимев. Кметът изрази притеснението си, че Община Дупница не формира никакви приходи от култура и погледна в „портфейла“ на старата ни столица Велико Търново, чиято община по негова информация отпреди няколко години формирала от посещения на музеи и галерии между 800 000 лв. и 1 000 000 лв. Методи Чимев има самочувствието, че екипът му вече е осигурил достатъчно сгради за музейна и галерийна дейности и според него тези сгради „трябва да почнат да работят и да носят някакви приходи“. Като вариант за осъществяването на тази цел кметът предложи бившата сграда на Младежкия дом да не се използва само за нуждите на Историческия музей и направи „подсказка“, че преди време там е действало студийно кино. За още идеи в тази посока той призова да бъдат ангажирани музейните служители. Неясно защо от тази отговорност освобождава служителите в общинския културен отдел, който все още не е закрит.  

Всъщност Методи Чимев не е съвсем точен, когато казва, че приходите на Община Дупница от посещения на културни паметници са нула. Защото приземният етаж на Околийската къща, който бе превърнат в чалга механа, редовно се посещава, а в общинския бюджет постъпват приходи от наема на помещението. Кои са обаче останалите сгради, които „вече са осигурени“ и от чието посещение кметът очаква приход, не стана ясно от изказването му (вижте го по-долу без редакция), защото, ако изключим изложбените зали „Джамията“ и „Околийската къща“, повечето налични или не са изградени, или не са ремонтирани и съответно не са годни нито за експозиции, нито за съхранение на движимо културно наследство. Факт, заради който художествена галерия, със съответния юридически статут и регистрация в културното министерство, в Дупница няма, а съществуването на Историческия музей от години е под въпрос. В строеж е само една сграда за „културен институт“ (до Околийската къща), чийто екстериор ще кореспондира естетически единствено с чалга интериора на приземния етаж в съседния културен паметник. Освен ако не е променен архитектурният проект, който възмути дупничани. Но и да е променен, новият се пази в тайна и засега не знаем какво ще изникне на мястото на бившето общежитие на Промишленото. Ремонтът на Младежкия дом, както вече стана ясно, все още дори не е започнат, а друг е въпросът, че е най-малко подходящата сграда за исторически музей. Другите сгради, с които разполага Дупница (исторически или предназначени за културни дейности), са къщите музеи на Станке Димитров – Марек и на Желю Демиревски. За ремонта на къщата на Марек, с идеята да бъде подредена етнографска сбирка, общината се надява на финансиране по европейска програма. В къщата на Желю Демиревски пък отдавна е подредена етнографска сбирка, но още преди 6-7 години пожарната забрани посещението й от групи като мярка за безопасност.

Ето какво дословно заяви кметът Методи Чимев: „Колегите предполагам знаят, че бившето общежитие на Промишленото се извършва строителство на част от нашите сгради, които биха и са, и ще бъдат ангажирани с такава дейност. Там идеята е отново да има експозиция. Тоест ние вече в града създадохме не малко налични сгради, които наистина би трябвало да почнат да работят и да носят някакви приходи. Говоря за областта на културата. Предполагам сте чули за нашия художник Баджаков, ако не бъркам фамилията, така беше (бел. ред. - Генчо Карабаджаков) . Преди години по друг повод имаше гостуваща изложба, тогава беше действащ заместник-кмет на Велико Търново. Аз бягам от сравнение на Дупница и Велико Търново, но когато говорихме за нашите дадености като сграден фонд и възможности да се изкарват някакви приходи от посетители, и като разбра, че ние формираме приход нула, беше много озадачен. Каза, знаете ли, че ние в Търново формираме между 800 000 и 1 000 000. Това говоря преди аудио-визуалните ефекти да направят на Царевец. Тоест, наистина е посоката е нещо като правиме, трябва и да го показваме. И докладната сте обърнали внимание на първа страница обосновката за визуализиране на това, което и каза г-н Севдин, да показваме. Не само да го напраим като експозиция, но да визуализираме. Е, нали знаете, че там имаше едно действащо кино. Е, това е подсказка в посока. Това е вариант, че освен да се визуализира това, което имаме като наследство, било археологиеско, било културно, може да се извършва и друг вид дейност. Чисто и просто да функционира и като едно студийно кино. Тоест за фирмиране на приход има. Но бих апелирал и към екипа на музея да бъдат и те по-ангажирани с темата. Винаги има кво. Последно гледам почнаха да правят усилия, българска шевица, формират други, така, идеи, нещо да тече. Но факт е, че приходът е нула. Факт е. Музеи няколко, за исторически не говоря, археологическата ни експозиция. Къщи-музеи говоря. Говорим галерии. Поинтересувайте се. Ето, аз ви казвам, приход няма. Преди време проблемът беше работно време. Почивен ден - събота, неделя. Е да де, ама то гостите в града кога идват? На галериите променихме работния режим. Когато дойдат външни хора, да има кво да видят, да им се покаже. Така мисля, че и в музеите трябва да се обърне внимание. Пък най-малко и нашите деца, бе, нека да обикалят, да гледат, да им показваме.“