Днес е Кръстовден

Вярващите се покланят на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта

 

14 септември се отбелязва един от големите празници в християнския календар - Въздвижение на Светия кръст Господен. В този ден, популярен като Кръстовден, църквата приканва вярващите да се поклонят на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Поклонение на Кръста Господен се извършва още три пъти през годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.

 

Според църковното предание света Елена - майката на император Константин Велики, която била ревностна християнка, се отправила към Светите земи в Палестина. Тя тръгнала, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с успех - намерени били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите бил Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек.

 

Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на Гроба Господен бил построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига, или го "въздвижва", над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

 

На Кръстовден се спазва строг пост. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

 

По традиция много хора се стичат да посрещнат празника и да се помолят за здраве в местността Кръстова гора в Родопите, където се вярва, че е заровена частица от Разпятието. Всяка година в нощта на 13 срещу 14 септември на мястото се отслужва божествена света литургия. Вярва се, че когато човек спи на открито на Кръстова гора, Господ лекува в съня.

 

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.