Св. пророк Илия - предвестник на истинната вяра в Единия Бог

Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие", а народът - Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник, покровител на гръмотевиците и светкавиците

 

На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети Пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

 

Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.

 

Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил. Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.

 

Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

 

На празника се разрешава вино и елей.

 

"Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато небето се затвори за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска" (Лука 4:24-26).

 

"И докато те още ходеха, ето огнена колесница с огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, каго го видяха, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята" (ІV Царе 2:11; 15).

 

Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

 

От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове. Но защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?

 

Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.

 

Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: "Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.

 

Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, св. пророк Илия вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на земята. Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като "небесен човек" и "земен ангел". Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахава и жена му Изабела. Неговото пророческо слово било като пламтяща свещ, осветяваща мрака в човешките души.

 

Животът и служението на пророк Илия в Северното Израилско царство са описани в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; IV Царе 1-2 гл.). В Библията няма написана от него книга.

 

Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел.

 

Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена Света Литургия. Много православните храмове, особено в Югозападна България, носят името на Пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство.

 

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Затова пожарникарите днес приемат пророка за свой патрон и закрилник. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

 

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

 

Своя еснафски празник отбелязват още кожухари, самарджии, фурнаджии. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.