Почитаме св. Марина – победителка на дявола и покровителка на здравето

Храмов празник е на параклиса „Св. Марина“ в Дупница

 

На 17 юли православните християни почитат паметта на света великомъченица Марина. Името е от латински произход и означава "морска". Според народните вярвания Марина е символ на небесния огън, покровителка на жътвата и нивите. Тя е покровителка на здравето, пазителка от змии и закрилница на Южното ни Черноморие. Често св. Марина е изобразявана като победителка на дявола, която убива дракона изкусител.

 

Св. Марина се родила през 3-ти век в Антиохия Писидийска. Нейните родители били почтени хора. Майка й умира по време на раждане, а баща й бил идолопоклонник. По това време се извършвали гонения срещу християните и те търсели спасение в пустините и планините. Марина била вече девойка, когато срещнала един поклонник на Христовата вяра. От този миг тя обикнала Бога и дори искала да се покръсти. Щом баща й узнал за вярата й, обърнал се срещу нея. Веднъж в околностите на града дошъл Олимврий, управителят на източните страни. Той също разбрал за вярата на момичето и след кратки увещания да се откаже от нея я изправил на съд. Подлагали девойката на жестоки мъчения, но след всяко нейните рани заздравявали. Накрая била осъдена на смърт чрез посичане.

 

Почитането на св. Марина съвпада с третия ден на горещниците. На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве, а хората си взимат от него, за да запалят огнището. Вярва се, че през тези дни, който се изкъпе в бликнала топла вода, няма да боледува през цялата година.

 

В областта на Родопите и Странджа почитат св. Марина за предпазване от змии. На празника й жените не трябва да работят и да пипат конци и въжета, за да не ги хапят отровни змии. Кълнат влечугите, като викат: ”Нека Света Марина да те умарини”. Затова и в иконографията най-често светицата е изобразена с кошница, от която се подават глави на змии.

 

В странджанския край култът към светицата е много разпространен и денят й се почита като момински, „лефтерски” празник. Там на св. Марина са посветени много параклиси и аязми (лековити извори). Близо до гр. Малко Търново има пещера-светилище „Св. Марина”, в която тече чудотворна лековита вода. Проходът към пещерата е много тесен и според старо поверие през него могат да преминат само „чисти” девойки, с неопетнена чест. В този район светицата се приема за сестра на св. Илия Гръмовержец.

 

Днес е храмов празник на параклиса „Св. Марина“ в Дупница, който дупничани наричат „Св. Марена“. В двора на храма се освещава и раздава курбан.