Дупничанката Елена В. Кацарска откри в зала „Джамията“ юбилейната си изложба, озаглавена „Заветът на светлината“. Експозицията обединява творби от всички визуални изкуства, в които се изявява авторката – фотография, абстрактна живопис и приложно изкуство. Зад наименованието на изложбата стои желанието на Елена В. Кацарска да даде лъч светлина на хората след т.нар. карантина и прекарания продължителен период в изолация. „Дай боже хората да не губят надежда и вяра и да знаят, че всичко е в техни ръце. Дано бъдем по-отговорни и по-положително настроени. Заветът на светлината е всичко, без нея няма живот, без нея не бихме могли да видим цветовете както в природата, така и във всичко, което ни заобикаля“, сподели пред „Камертон“ авторката.

Във фотографиите на Елена В. Кацарска преобладават пейзажи, природни стихии и християнски храмове, заснети от нея по време на пътуванията й из България, Гърция и Северна Македония. Една от най-специалните снимки за художничката е тази на извор, който се намира до манастира „Свети Наум“ в Охрид. Абстракните картини в изложбата са създадени чрез маслени и акрилни бои, а една от тях е сътворена чрез техниката „енкаустика“, с нагрят восък. Елена В. Кацарска експериментира с различни техники и в областта на приложното изкуство. В настоящата експозиция представя свои плетива и произведения от плъстена вълна, изработени чрез мокра и суха техника. Голяма част от творбите са плод на вдъхновение след молитва и медитация, сподели още авторката:„Без молитва никога не започвам да работя. Има формули и молитви за вдъхновение, благодарение на което светлите същества помагат“. 

През последните 16 години Елена В. Кацарска е осъществила над 20 свои изложби в страната. Самостоятелните й изяви започват през 2004 година. Преди това е работила като учител по музика, фоторепортер и обредник в Обредния дом в Дупница. Освен по изкуството тя се увлича и по занаятите и етнографията. Живяла е в различни градове, където преоткрива и изучава богатството от багри, музика и танци, обреди, вярвания, съпътстващи живота на местното население в миналото и днес. Не на последно място открива музата в традиционните занаяти, които се опитва да съхранява. Най-верният й приятел обаче остава нейният фотоапарат и не си позволява при никакви обстоятелства да се разделя с него, за да не изпусне момент, който смята, че трябва да бъде запечатан завинаги.

Изложбата на Елена В. Кацарска може да бъде разгледана в зала „Джамията“ през следващия един месец.