Кметът на Бистрица К. Огненски: „Туристите не искат ски писти и бетон“

Бъдещето на село Бистрица е в развитието на алтернативен туризъм. В това се е убедил кметът на селото Кирил Огненски при разговорите си с хилядите туристи, които посещават населеното място или преминават оттам на път за Рила планина. Пред „Камертон“ Огненски разказа за проблемите и перспективите, свързани с развитието на туризма в едно от най-хубавите дупнишки села.

 

Г-н Огненски, кои са приоритетите Ви във връзка с развитието на туризма в село Бистрица?

 

Най-големият ни приоритет на този етап е да популяризираме село Бистрица като туристическа дестинация. Имаме идея да се изградят поне още една или две пътеки по главния маршрут на екопътеката, която води до местността „Самоковището“, придружени с атракции, с които да  привлечем и впечатлим възможно повече хора. Все пак това е еднодневен маршрут и мнозина го предпочитат точно поради тази причина. Трябва да се възползваме и от факта, че Бистрица е изходен пункт към различни точки в Рила планина. Оттук може да се стигне до хижа „Иван Вазов“, до Седемте рилски езера и Градинските езера. Последните не са толкова популярни, но са много красиви. Намират се от дясната страна на селото близо до Малък и Голям Полич. Също така „Бели път“, който започва от село Бистрица, близо до вилата на ТЕЦ-а и стига до град Рила. Пътят е много атрактивен. По него са пренасяни едно време мощите на Свети Иван Рилски. Имам много приятели и близки, които идват с планинските си колела, минават по този път и остават, меко казано, очаровани. С тях имаме намерение да работим по неговото развитие. Проблемът е, че тези маршрути не са достатъчно известни и много хора дори не са чували за тях, да не говорим, че не са ги посещавали. Разбира се, други знаят и ги набелязват като дестинация, която трябва да бъде посетена. Много често разговарям с туристи и се опитвам да ги подтикна да отидат към тази част на планината, като им разказвам за тях и за маршрута, по който могат да стигнат. След това гостите винаги споделят много приятни отзиви за тези дестинации и за това, че си заслужава да се посетят отново.

 

Освен  като отправна точка към Рила планина, с какво друго село Бистрица привлича гости от цяла България и чужбина?

 

Доста пъти съм го казвал вече, че този дял на Рила планина остана най-девственият от всички възможни. Нямам нищо против големите планински курорти, но сами виждате какво се случва в Паничище  и с лифта, който води до Езерата. Надолу след Благоевград ситуацията е съвсем същата -  абсолютно презастрояване. Затова туристите вече масово предпочитат да идват тук. Самите те се аргументират, че искат да се разхождат не по асфалтирани пътища и между бетонни планински сгради и хижи, както и да се возят на лифтове, а да се разходят по един нормален планински път. Много от тях идват от София и близките до Дупница градове, както и туристи от цялата страна и паркингът преди екопътеката е винаги пълен. Не знам какво се случи последните години, но много чуждестранни гости пристигат от Русия и особено от Израел, както и от Чехия, Полша и др., но  най-вече са израелци, което само може много да ме радва. Миналото лято идваха големи групи от Израел. За по-възрастните, които не могат да се придвижват до горе пеша, им организирахме транспорт с джипове. Близостта ни до градския парк „Рила“ също  много ни помага. Гостите на Парка често решават да си направят една разходка и  до Бистрица. Тази седмица излязох с детето си на разходка по екопътеката и по пътя видях минимум 50 човека, макар че времето беше много лошо. Повечето от тях основно стигат до Бистришкия водопад, морените, Самоковището и се връщат. Лятно време идват много големи групи, отправили се за хижа „Иван Вазов“, както и за Рилския манастир. 

 

Вашият собствен джип, освен че е оборудван със снегорин, помага ли при превозването на туристите до „Самоковището“?

 

Да, и смятам, че това е мое задължение като кмет на село Бистрица. Няма как да откажа, пък и допълнително няколко други джипа прекарват туристи по този маршрут.

 

Проблемите с канализацията очевидно продължават, но какви други инфраструктурни затруднения има селото?

 

Вижте, ние буквално плуваме във вода. Река Бистрица, която освен че е живописна, е и доста пълноводна, захранва не само селото, но и град Дупница и напук ние имаме сериозни проблеми с водопреносната мрежа. Водопроводът е правен между 1936-1938 година, оттогава само е кърпен, надграждан, ремонтиран. Навремето, ако къщите са били 200 или 300, не е имало във всяка една от тях чешма. Сега си представете XXI век, освен че къщите са 550 и всяка от тях има по няколко чешми, тръбата е само една, и то от повече от половин век. Просто тръбите са стари, има скрити аварии.  Не ми се иска да го споменавам, но има много незаконни чешми и това усложнява допълнително проблема с водата. Точно в този период в ранна пролет и ранна есен нямаме никакви проблеми с водата, когато се поливат градините. Трудностите изникват, когато градините се посеят и след това дойде зимно време и вече е банално да се говори за тези недоразумения, но такива са фактите. През зимата повече хора си оставят чешмите да текат за да не замръзнат, но това не опрвадава нищо. Нека си тече водата, всеки си я плаща след това, но работата е там, че повечето го правят чрез незаконни чешми. Съжалявам много, че го казвам, но това не е лъжа. Не може да се крие и всичките го знаят. Когато дойде безводният момент всеки започва да се оправдава, че си плаща водата и това е истината. Работата е в това, че един човек плаща, а около него другите не плащат и пускат водата, за да не замръзне чешмата и се изпитва след това неудобството. Страшно е в този век да нямаме достатъчно вода, недопустимо е. Освен големият проблем с водопреносната мрежа и улиците са в окаяно състояние.

 

Какво е заложено като капиталови разходи в бюджета на Община Дупница за село Бистрица тази година?

 

Имам уверението, че тази година ще се отпуснат повече средства за ремонт на улиците, както и за водопреносната мрежа. Силно се надявам поне от части да има някакво развитие. Ще видим дали ще се случи, защото вече е крайно наложително. Основно това са нашите проблеми. Разбира се, селото има нужда и от текущи ремонти. Имам намерение да се направи още една детска площадка, която да бъде разположена под Велевия площад, под църквата в селото. Сградата на гробищния парк също се нуждае от основен ремонт. Бившият кмет на село Бистрица успя да уреди документите и вече има откупено място от общината. Успяхме поне да направим навес, но основната постройка изисква радикално възстановяване. Дворът на детската градина също изисква ремонт, но проблемът с улиците остава основен, защото в село Бистрица има много стръмни улици.

 

На една от сесиите на местния парламент стана въпрос, че към селото има засилен инвеститорски интерес напоследък. Така ли е?

 

Има запитвания за частни имоти. Едно момче от Дупница има намерение да изгради увеселителен парк около района, където се състезават кушиите всяка година. Допълнително по неофициални данни знам, че друг човек се интересува да направи къща за гости в „Баба Айдината къща“, намираща се в центъра на Бистрица. Това е, което аз съм чул и го казвам. Вече може да се спекулира много по темата, а аз няма как да се ангажирам с точни факти засега.

 

С каква леглова база разполага селото? Къде отсядат туристите и въобще какви са проблемите с настаняването?

 

Имаме само една къща за гости, в която могат да бъдат настанени 16 човека, а това е крайно недостатъчно. Тези туристически групи, за които споменах, винаги остават много доволни, но имат голям проблем с това къде да пренощуват. Няма как да им помагаме непрекъснато, като ги превозваме например до Сапарева баня. По този начин губим много и силно се надявам да възбудим интереса на инвеститорите, които да построят хотели и къщи за гости. Все пак се намираме на много стратегическо място и много маршрути започват от тук.

 

По отношение на туристопотока какви други пречки срещате?

 

Определно с липсата на планински водачи и екскурзоводи, които да завеждат групите до съответната точка. От съвсем скоро работим по въпроса и предстоят много организационни дейности. В тази насока трябва да се развива село Бистрица. Нямаме предприятия, но пък за сметка на това притежаваме неповторима природа. Друг много сериозен проблем е липсата на маркировка и обозначителни табели по маршрутите.   

 

Местните хора какво мислят за засилващия се интерес от страна на туристите?

 

Това е друга тема. Възрастните хора се радват, непрекъснато коментират и много се вълнуват от това, че през селото минават толкова много туристи. Дори и един случаен човек, който е спрял тук за да си купи една вафла, ни носи радост, това е принос за местния бизнес. Но като всяко едно нещо си има и отрицателните черти. Селото се посещава от много туристи, но някои от тях не спазват законите за чистотата. Разбира се, истинските, подготвените туристи, с отношение и уважение към планината не биха го допуснали, но винаги се намират такива, които си позволяват своеволия. Едно време бях принтирал и разлепил табели, подобни на „Който обича гората, да хвърля в торбата“. Имах и друга идея, която споделих с местните хора. Всеки един от тях да започне да си почиства зоната пред къщите, навремето това се правеше задължително. Те отговориха, че съм искал едва ли не да върна Ленинските съботници. Всеки може да има различни претенции, които да изразява гласно и е добре да го прави, но мисля, че това би помогнало много на Бистрица и на неговия по-приветлив облик.

 

Какво се случва с Програмата за развитие на селските райони? Нали Община Дупница намери вариант селата да се възползват от нея чрез местни инициативни групи (МИГ)?

 

Имаше такова намерение, но Община Дупница няма възможност да участва, защото е с по-голям брой жители, а по тези МИГ-ове има ограничение за населението. По програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия, по който е изграден проекта, за екопътеката може нещо да се отдели в бъдеще.

 

Селският  туризъм става все по-привлекателен за туристите и в Бистрица може да се развива. Какви други възможности за алтернативен туризъм има в селото според Вас?  

 

Имаме, разбира се, и други възможности.  Бях на среща тези дни в Гоце Делчев и там видях, че местните хора правят от нищо нещо. Еко селище „Омая“ нито има голямо население, нито нищо, обаче привлича туристи непрекъснато и на тях им е интересно, което е достатъчно. Сложили са 12 лева за вход и точка! После на връщане се отклоних малко и минах през село Илинденци. То привлича гости с еко глинените си къщи, направени от слама и камъни. И това място не притежава тази пищна природа, която я има село Бистрица. Чрез кандидатстване по различни проекти местните там са построили къщичките, а това много вълнува техните гости. В село Бистрица, ако се направи нещо подобно с тази невероятна природа и близо до този парк, ще стане нещо невероятно. С близостта ни до столицата ще  спечелим допълнителни точки. Аз виждам много добра перспектива за развитието на туризма в Бистрица. Убеден съм, че има голямо бъдеще. Вие представяте ли си, ако притежаваме леглова база за 100 човека и повече, какво може да се случи тогава?


Ако тази статия ви е харесала, станете наши приятели във Фейсбук