Бърза и спешна актуализация на списъка с културните ценности препоръчват експертите, изготвящи новия Общ устройствен план на община Дупница. В тази връзка, както и възможностите, които се откриват пред управляващите за усвояване на средства по европейски програми за дейности, свързани с културното-историческото наследство, станаха повод за активност от страна на администрацията.

Миналия месец от Общината са изпратили писмо до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство с искане за определяне на комисия, която да започне актуализация на списъка с културните ценности на Дупница. В наличния в момента списък фигурират над 150 обекта, повечето от които обаче дори не са официално обявени за паметници на културата съгласно българското законодателство, а само са декларирани като такива.

Това деклариране пък се е случило през 60-те години на миналия век, а оттогава, вече повече от 50 години,  не са правени постъпки за приключване на законовата процедура за установяване на юридическия им статут като културни ценности, което би гарантирало тяхното опазване до днес. Изключение са само рушаща се Джамия, Жельовата къща и Къщата на Станке Димитров – Марек, които са със статут на паметници на културата от местно значение, въпреки че например Джамията има всички необходими характеристики за обявяването й на паметник от национално значение.

Със статут на културни ценности от национално значение все пак са 107 археологически обекта, селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове. Техният юридически статут е уреден, но само защото за това не се изисква чиновническо действие. Те са национална ценност по подразбиране. Като такива са записани в Закона за културното наследство по принцип. За съжаление, това не дава гаранция, че археологическите обекти не са посещавани от иманяри. Рискът от иманярски набези е отбелязан и в обяснителните бележки на експертите, изготвящи Общия устройствен план. От бележките  става ясно още, че Крепостта в местността Кулата поне „на документи“ е с режим на опазване.  

Всички останали недвижими културни ценности, в това число архитектурни, исторически и художествени, са с неуреден статут и съответно незащитени. В резултат „бързата и спешна“ актуализация на списъка е абсолютно излишна за редица паметници на културата в Дупница и селата. Със сигурност в града отдавна ги няма Бабаковата къща, Шейтановата къща, Чуковата, Аазовата, Лаловата къщи. Последна, през 2012 година, бе разрушена Сапунджиевата къща. Да не говорим за още редица други сгради, които не фигурират в списъка с декларираните ценности, но биха могли да бъдат влючени в него. Много дупничани все още не могат да простят за разрушаването на Старата баня, която беше до Спортната зала. В списъка фигурират и редица недвижими ценности на територията на селата в общината, за които също няма информация дали са на мястото си.  

Разсипничеството е допуснато от местната власт, която от десетилетия, меко казано, нехае, както за културата, така и за културните паметници. Съгласно Закона за паметниците на културата (ЗПК) именно кметовете и общинските съвети са тези, на които е вменено задължението да осъществяват по места ръководството и надзора по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности.

Това съгласно законовото изискване трябва да става чрез определянето от страна на местната власт на специализирани структури, експерти в администрацията или чрез държавните музеи, пише в ЗПК. „Тези задължения не се прилагат“, пише в записките на експертите, изготвящи ОУП, но и без това безхаберието е очевидно.

Проектът за Общ устройствен план е публикуван отдавна на официалния сайт на община Дупница. До момента обаче никой гражданин, общественик или друга заинтересована страна не са  реагирали на записаното в него за „липса на информация за обекти на територията на общината, които са с потенциал за определянето им като културна ценност“. Затова ОУП не предвижда обособяване на територии с режим „потенциален устройствен режим за територии с наличие на обекти с характеристики, които не са придобили статут на национални културни ценности по реда на ЗКН и за които следва да се извършат необходимите действия за статут за юридическа защита и управление“.

Експертите, изготвящи ОУП, изглежда не са информирани например за Аракчийския мост над река Джерман в Дупница. Седемсводното съоръжение е изградено през османския период у нас и според историци е равен по значение с Кадин мост над река Струма в кюстендилското село Невестино. Кадин мост обаче още от средата на 60-те години на миналия век е обявен за паметник на културата с национално значение, а за дупнишкия Аракчийски мост не са направени дори и постъпки за ураждане на юридическия му статут като културна ценност. Нещо повече, придошлите води на река Джерман през декември 2010 година го разрушиха и досега все още не са предприети действия за възстановяването му. Въпреки това, все още са запазени автентични елементи от архитектурата му, което дава шанс за обявяването му като паметник на културата.

Според директора на Историческия музей в Дупница Анелия Геренска все още има шанс и за опазването на някои сгради в града, чиято архитектура е в стил „сецесион“. Сред най-старите от тях е тази на Военния клуб на ул. „Николаевска“. Зданието е изградено през 1905 година и в момента е собственост на Министерството на отбраната. Ценни с архитектурата са и още редица сгради, напомнящи за стара Дупница, някои от които можете да видите на снимките по-долу.

Последната снимка е пример за лошо опазване на автентичната архитектура на стара къща от страна на собствениците й. Вината за това е липсата на добра нормативна уредба в областта на опазването на културните ценности. 

Между другото Дупница е изгубила възможността цялата търговска улица „Николаевска“, която в момента е пешеходна зона, да бъде обявена за културен паметник. По думите на Анелия Геренска становище, че това може да стане е дала проф. Йорданка Кандулкова още в началото на 90-те години на миналия век. Тогава тя е довела в Дупница свои студенти, на които да покаже архитектурата в града ни. По същото време все още са били запазени почти всички стари сгради по „Николаевска“ с прилежащите дюкяни под тях.

Тук е мястото да отбележим и закъснялото изготвяне на нов Общ устройствен план по отношение предотвратяването на архитектурния кич в Дупница и особено в центъра на града. Инвеститорите в ново строителство нямаха и все още нямат никакви ограничения по отношение на архитектурата. Така новите сгради не кореспондират със старите, което дразни, или поне дразни естетите сред нашите съграждани.

Разбира се, мнозина ще кажат: „Какви паметници, каква култура.  Вижте дупките в асфалта, безводието и мръсотията“. И биха били прави, ако паметниците на културата нямаха пряка връзка с просперитета на града ни. Ако не ни пука за духовност и култура, поне да се загрижим за икономиката, част от която е туризмът.  Но какъв туризъм, ако няма какво да покажем на туристите?

Ако тази статия ви е харесала, станете наши приятели във Фейсбук.