Легенда за смелостта и виното

Защо хан Крум забранява лозята по нашите земи и какво последва, разказва норадното творчество в бобошевското село Сопово
Хан Крум пие вино от черепа на Никифор

 

Цар Крум мислел, че някои от неуспехите във водените от него войни се дължат на виното, което употребявали войниците му. Поради това издал закон за изкореняване на лозята. Тогава една грохнала бабичка изкоренила своето лозе и постепенно изгорила пръчките. Една пръчка обаче забравила на двора. След години тя поникнала голяма, започнала и да ражда. Бабата обрала гроздето и направила вино.

 

Когато синът й се връщал уморен вкъщи, тя му давала по една паница вино, което наричала „отморниче“. Веднъж, след като пийнал малко „отморниче“, той минал край двореца и убил лъва на цар Крум. Този лъв бил доведен от царя при някакъв поход. Царят не се разсърдил, а се зарадвал, че има такъв силен и смел българин. И определил голяма награда за оня, който го е убил. Започнали да идват различни мъже. На всеки царят казвал да оскубе един косъм от брадата му. Никой обаче не се решавал да скубе царската брада. По това той преценявал, че те нямат смелост да убият и лъва. Хвърлял ги веднага в тъмницата.

 

Когато синът на бабичката чул за предложението на Крум, изпил една паница от „отморничето“ и отишъл при него. Царят и на него казал да оскубе един косъм от брадата му. Синът на бабичката не само оскубал косъм от царската брада, а го и ударил. Тогава царят го запитал откъде е придобил тази смелост. Като научил, че за нея допринесло виното, Крум се разкаял за забраната на лозята и ги възстановил. Дал дори награда на бабичката и нейния син.

 

Легендата, която споделяме с вас в Деня на лозаря, е записана в бобошевското село Сопово, но в различни варианти тя се разпространява и из други краища на България. Винаги обаче в сказанието присъства смелият българин, убил лъва на хан Крум, а смелостта му била дадена благодарение на  забраненото от владетеля питие. Развръзката навсякъде е идентична. Във варианта на народния творец от Дупнишко легендата е публикувана е от краеведа Яне Билярски във в. „Дупнишка комуна“, бр. 25, 1979г.  В бележка към публикацията си историкът припомня, че хан Крум създава първите писани закони. Според известията на писателя Свида от средата X в. това станало след падането на аварското царство, около 805 година. Една легенда разказва, че хан Крум разпитал аварските пленници и разбрал, че държавата им пропаднала от взаимни клевети, злодейства, кражби, лошо съдийство, подкупи, лъжа и масово пиянствао. Това звучи изключително актуално и днес. Но тогава българският монарх (известен и с това, че след като разгромява войската на Никифор I, пие вино от черепа на византийския император) издал закон за наказание на всички нарушители. Дали заповедта за изкореняването на лозята е била част от строгите Крумови закони или българският монарх е взел само временна мярка за ограничаване на пиянството, за това няма еднозначно мнение сред историците. Според Яне Билярски заповедта е била временна мярка и именно тя е била  повод за създаване на легендата от село Сопово. Поради неосведоменост народният творец употребява за владетел не титлата „хан“, а „цар“, което говори още, че легендата е създадена късно след Крум. Лъвът като цар на животните е взет от създатела на легендата, за да се покаже, че смелият мъж може да се справи и с него, обяснява историкът Яне Билярски.

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.