Владимир Димитров – Майстора е роден на 1.02.1882 г. в с. Фролош, Кюстендилски окръг. Завършва живопис в Държавното художествени индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Запознава се с изкуството на световноизвестните галерии в Италия, Америка, Англия, Германия, Австрия, Белгия, Полша, СССР, Китай. През 1909 г. заминава за Венеция и гледа творбите на биеналето. През последните години от учението му в Рисувалното училище го наричат „Майстора” заради проявените способности и честата употреба от самия него на това звание към своите колеги.

Рисува изключително битови композиции. От времето на Балканската и Първата световна война е оставил и множество рисунки с туш и акварел от фронта. Той е един от най-ярките самобитни български художници, близък с изкуството си до живота и бита на народа. Вълнува се от красотата на родната земя и от декоративния стил на народното изкуство. Създава цяла галерия от характерни национални образи на селяни, селянки и девойки, претворени с неповторимо художествено майсторство, както и на техния труд, народни обичаи и празненства.

С националния си характер неговото изкуство е оставило дълбоки следи в нашата живопис. През дългия си деен творчески път е уредил 8 самостоятелни изложби. Участва в редица международни и колективни изложби в чужбина (САЩ, Германия, Италия, Чехословакия, СССР, Китай, Индия, Полша, Румъния, Белгия и др.) Редовно  участва във всички общи изложби на СБХ. Творбите му са разпръснати в много държавни и частни сбирки у нас и в чужбина. Най-голям брой творби от Майстора притежават НХГ и художествената галерия в Кюстендил, която носи неговото име. Творби от него имат и галериите в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен, Русе, Шумен, Видин, Велико Търново, Сливен, Казанлък, Търговище, Габрово, Карлово, Враца, Ловеч, Кърджали, Стражица. Поради големите му заслуги към родното изкуство е удостоен със званието „Заслужил художник” (1950), „Народен художник” (1952). Лауреат е на Димитровска награда. Майстора умира на 29.09.1960 г. в София.

Думи от Майстора

“Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”

“В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?”

“Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!”

„Обикновено моделът най-напред рисувам, па подире диря най-хубавия фон в градината. Ако е майка с дете, бързам да свърша с детето до обяд, па после с майката. С почивки. Детето вика: „Айде стига.“ Додеяло му. Големо тегло. Плащах 40 лева на ден.  Затова бързах. Към смрачаване започвах природата. Леснотия, ама вятър и мъгла да няма. Обикновено гледах да свърша главата за един ден; ако моделът има да позира и с ръце – тогава продължавах и на другия ден…Обикновено виках другарки на момите,  които рисувах, да се разговарят, когато едната позира, та да бъде будна. Вземах по някой път и аз участие в разговорите, но ако говоря бърка се на работата… Един ден в Шишковци рисувах селяни.  Държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох прочивка на моделите и облегнах картината върху дувара на двора. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разприказвахме за това-онова, време да мине. Неочаквано за всички ни, току се чу откъм дувара нещо като трак, трак, трак… Кога се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа! Тогава рекох на селяните: „Барем кокошките можем да излъжем.“

Използвани източници на информация и снимки: galleryloran.com; hera.bg; inlife.bg; ilovebulgaria.eu