Анелия Овнарска-Милушева: Най-важното за рождествените празници са бабата и огънят, около които се събира семейството

При горям интерес етноложката представи в Дупница своята книга, посветена на българските празници и обичаи
Снимки: КАМЕРТОН

 

Етнологът Анелия Овнарска-Милушева избра Дупница за начало на своята обиколка в страната, за да представи своята втора книга „Думам ти, щерко. Български празници и обичаи“. Неслучайно авторката е избрала и времето, в което да започне презентацията на своя труд -  навечерието на рождествените и новогодишни празници, които изобилстват от обредни магически практики с дълбока символика. Събитието, организирано от Историческия музей в Дупница, предизвика голям интерес от страна на дупничани. За срещата с авторката в Заседателната зала на Община Дупница снощи се събраха читалищни дейци, кметове на села, общественици и граждани, радетели за съхранението на българските традиции и с интерес към етнологията и етнографията.

 

Книгата на Анелия Овнарска-Милушева представлява обреден календар на българските празници. Изданието съдържа подробно описание на всички традиционни обичаи, които съпътстват всеки един от празниците в годината. Авторката е използвала научни източници и етнографски изследвания, но информацията е поднесена под формата на монолог на възрастна жена, която предава знанието на дъщеря или внучка, която от своя страна пък има задачата да предаде нататък придобитото познание. Самото предаване от майка на дъщеря и от дъщеря на внучка също е част от българската традиция, която, за съжаление, напоследък е поизоставена.

 

Това си дава сметка преди години Анелия Овнарска. Решавайки на един Великден да направи традиционен козунак по стара рецепта на нейната баба, нейната дъщеря казала, че никога не е чувала за подобно нещо. Това било много разтърсващо за авторката - осъзнаването, че детето й е загубило връзката с миналото. Това е и една от причините да започне да изучава по-дълбоко етнографията, а след време създава и вече популярната фейсбук страница „Думам ти, щерко“. Заради многобройните запитвания от страна на читателите си Анелия решава, че трябва да събере в книга всичките си готови текстове, като основната идея е на нейна близка приятелка, която случайно е и литературен редактор на книги.

 

За мен е важно моите деца да чуят какво е било в миналото, да разберат защо е било така, да оставят в себе си знанието и да го предадат на своите деца. Важно е да знаем кои сме и от къде сме, това ни дава самочувствие. Редно е да се да се гордеем с това, защото имаме изключително богата култура, не говоря само за обредите, които в днешни дни изглеждат неразбираеми, дори и исторически погледнато имаме огромно богатство“,сподели пред дупничани Анелия Овнарска-Милушева.

 

Авторката разказа и за много от празниците, които е описала в книгата си, като акцентира върху тези от настоящите дни и наближаващите рождествени. Според Овнарска е добре през най-тъмната част от годината (когато дните са най-къси), ако нямаме в дома си камина, винаги да има запалена поне една свещичка, за да има жив пламък в къщите ни. „За празниците, които наближават огънят и топлината са най-важни, а така също и една баба, която да събира семейството. Защото, както се казва, „мъжът прави къщата, но жената я прави дом“. У нас има много празници, които събират семейството около огъня, той е земният еквивалент на слънцето. И колкото по-слабо е слънцето, толкова повече хората трябва да се стараем огъня да не угасва никога, а да помага на небесните сили. Ако изгасне в едно огнище, това означава, че къщата, семейството умира. И наситина в миналото е било нужно огънят никога да не спира да гори. Единственият момент, в който трябва да се угаси, е бил, когато се е случвало нещо страшно в селото, като болест или природно бедствие, което носи нещастие“, разказа етнологът.

 

Тя допълни, че в миналото българите винаги са съхранявали традициите по строго определен начин, тъй като се е вярвало, че ако не се направи както трябва, това ще доведе до болест в селото, природно бедствие и пр. Голямо впечатление е направило това и на директора на Историческия музей Анелия Геренска, четейки книгата на Анелия Овнарска. „Направи ми впечатление този назидателен тон в книгата, че това е канон, който трябва задължително да се прави по строго определен начин. Напомни ми за една от сцените в „Железният светилник“, когато Султана казва на Катерина как се пече. Канонът наистина е много специфичен, помня и от своята баба“, каза Геренска.

 

Изненадата на вечерта бе изложба от традиционни обредни хлябове от Дупнишко. Питките бяха приготвени от местните читалищни дейци, които разказаха за символите, изобразени върху хлябовете, които обичайно са с пожелателен характер за предстоящата година - за здраве, берекет, плодородие и т.н. Хлябовете обаче не бяха само експонати, но и всеки от гостите на събитието имаше възможност да ги опита. В ролята на най-възрастния мъж в семейството влезе археологът Емил Севдин, който ги разчупи. За автентичната обстановка допринесоха със своите изпълнения трио „Авлига“ към НЧ „Пейо Яворов 1976“.

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.