На 10 март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи по време на Втората световна война и почитаме и паметта на 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот в нацистките лагери на смъртта.

Пряк свидетел на ужаса на евереите от Беломорието стават дупничани. В нашия град от 7-ми до 19-ти март 1943 г. се намира един от етапните лагери, в който са били затворени 1459 евреи, депортирани от Гюмюрджина, Ксанти и Деде агач.  Наколко дни по-рано властите ги вдигнали от домовете им по тъмно с лъжата, че ги изселват в старите предели на България. Само около две седмици по-късно те са унищожени в лагерите на смъртта в Полша. 

В Дупница престояват около 13 дни. Временният лагер се намирал в тютюневия склад „Картела“ на ул. „Княз Борис“ № 64 в посока центъра на града към горните казарми. „Почти всички евреи са били лошо облечени или направо окъсани, в редица по 4 души немощни старци, жени с деца, едва пристъпващи пеша от жп гарата, са били отведени до Тютюневия склад“, пише в свое изследване дупнишкият краевед Иван Хаджийски. Според председателя на читалище „Ген. Георги Тодоров“ Стоян Ушатов  от задържаните  75 са деца до 4 години, а други 171 деца са от 4- до 10-годишна възраст. Имало и бременни, или поне една от жените е родила в Лом, където евреите били транспортирани преди закарването им с параходи до Виена и оттам в Аушвиц.

Условията на живот в лагера в Дупница са били крайно мизерни и нехигиенични. Задържаните са ползвали една чешма и две тоалетни. Много от хората са били болни, налагало се да бъдат обезпаразитявани, затова жените били остригани. Храната била оскъдна. От изтощение и глад са починали 5 души, които са погребани в дупнишките еврейски гробища. Еврейската община с помощта на цялото население на Дупница е събрала 10 коли със завивки, дрехи, постелки, прибори за хранене и други. Организаторът на лагера Асен Пайташев – подначалник на КЕВ, обаче не позволил предаването на помощите, дори е взел от един от изпратените лекари 20 000 лв. и заявил, че е ги похарчил за лагерниците. Всичко останало било разпределено между полицаите. На евреите не дали дори и вода.

Еврейските гробища в Дупница

Въпреки строгите полицейски мерки, вечер през оградата състрадателни дупничани са давали на задържаните храна, завивки и стари, но годни обувки. Имената на осмелилите се да рискуват споменава в изследването си Иван Хаджийски. Това са Иван Костадинов ( обущар, социалдемократ), съпругата му Деница Илиева, синовете им Петко и Васил, както и съседите им Тодор и Ирина Николови. На лагерниците е помагала цялата фамилия Ушеви, чиято къща се е намирала до Тютюневия склад „Картела“. Заради добрината им бранници и легионери изпочупили една нощ стъклата на прозорците в къщата им.  

На 19-ти март евреите от етапния лагер в Дупница са  вдигнати и под конвой ги водят до жп гарата. „До влака ги водят под охрана, цялото население от Дупница гледа и не се намесва и от евреите не оцелява никой“, твърди Стоян Ушатов от военното читалище.

Според Иван Хаджийски лагерниците от Дупница са закарани до Лом, а оттам с параходи през Виена до Аушвиц, където са унищожени. Също по данни на Хаджийски в лагера в полския град Освиенцим (Аушвиц) смъртта си намират 1422-ма евреи, преминали през етапния лагер в нашия град.

Краеведът твърди, че 18 от тях са били спасени с намесата на тогавашния кмет на Дупнишката еврейска община Моис Хаджи Давидов и със съдействието на депутата в 25-ото Обикновено народно събрание Димитър Икономов. Сред изведените от лагера било семейство от София, което около две години по-рано било мобилизирано в Беломорска Тракия.

Според историци борбата за спасяването на българските евреи в действителност започва именно дупничанина Димитър Икономов, осъден на смърт от Народния съд и разстрелян в нощта на 1-ви срещу 2 февруари 1945 година. Видният дупничанин, адвокат, председател на читалище „Напредък“ (днес „Зора“), общественик и политик, е бил наричан "еврейски" депутат. „Може да съм националист, но не съм антисемит“, казвал Димитър Икономов. Въпреки че бил отявлен германофил и подкрепял управляващите, когато започнали гоненията и преследванията на евреите от властта, той се застъпвал за тях. За това свидетелства кметът на Дупнишката еврейска община Моис Хаджи Давидов.

Той е един от едва четиримата души от Дупнишка околия, които дават пред Народния съд свидетелски показания в защита на Димитър Икономов. Ето какво казва пред съда Моис Давидов: „В негово лице виждахме единствен наш покровител. Зная, че когато бяха докарали в Дупница беломорските евреи, Димитър Икономов ми е казвал, че мъките и терзанията на тези хора са толкова ужасни, че историята няма да ги запише и винаги той интервенираше пред полицията за едно човешко държане с тея хора и когато отиваше в полицията да интервенира за тях, там му отговаряли, че това не били хора, а кучета и че така е трябвало да се отнасят към тях. Но въпреки това, той пак интервенираше за едни по-сносни човешки отношения. Все поради тия грижи Икономов биде назоваван еврейски депутат и една нощ къщата му е нацапана с катран, изобразяващ еврейския знак. Аз видях тези цапотони, на които имаше и нещо написано, но не можах да го разчета“.

По-нататък в показанията си Моис Хаджи Давидов разказва за случай, при който еврейските деца били изгонени от дупнишката гимназия. Тогава Икономов не бил в Дупница, затова евреите се обърнали към неговата съпруга Денка Даскалова, учителка в същото училище. Благодарение на нейната намеса пред училищните власти, еврейските деца били върнати в гимназията.

Това е еврейското училище в Дупница, но снимката е от по-ранен период - 1920 г.  

От същите показания пред Народния съд научаваме и подробности около събитията, свързани с началото на борбата за спасяването на българските евреи. Както е известно, наредбата за депортацията на евреите от довоенните предели на България е била скрита от обществото и всеки по отделни канали разбирал за нея.  Димитър Икономов бил първият депутат, който научава за готвената депортация и уведомява за това Димитър Пешев – заместник-председател на 25-ото ОНС. Ето какво разказва Моис Давидов в показанията си пред НС по делото срещу Икономов:

 „По едно време срещу нас бяха взети много строги мерки и щяха да ни изселват от Дупница. По този повод аз лично заедно с Моис Бераха, който биде съден в една конспирация като комунист, със сълзи на очи отидохме при подсъдимия, за да помолим какво може да се направи. Казахме му, че ще ни изселват, но той на първо време ни успокои, като с възмущение ни заяви, че това са само слухове и че нямало нищо подобно, че това което е станало с беломорските евреи е било голяма грешка“.

Все пак, когато заминал за София, Икономов проучил сигнала и като се върнал прочел на Хаджи Давидов интерпелация на вътрешния министър Петър Габровски, а дословно думите на депутата по негов адрес били „Ей това куче ви яде“.

По това време комисар по еврейските въпроси в Дупница е Кирил Младжов, който също е защитавал еврейската общност в града. Няколко дни след разговора между Моис Давидов и Икономов с телеграма от София Младжов бил уволнен, а на негово място е  назначен местния полицейски началник Христо Талев. Веднага след назначението Талев извикал еврейския кмет и поискал заповедната книга, за да издаде ограничителни заповеди за евреите – да нямат контакт с българите и дори да стоят затворени по домовете си. Това по думите на Давидов щяло да умори от глад бедните евреи, които  "с тежък труд си изкарват прехрана".  Талев обаче бил неумолим – такова било нареждането му и щял да го изпълни.

Тогава Хаджи Давидов отново потърсил за съдействие Икономов, а намесата му разгневила комисаря и той заповядал всички евреи да бъдат събрани в синагогата. Целта била да ги заплаши и повече да не търсят за съдействие "еврейския депутат".  „Синагогата се оказа тясна, събраха се 1200-1300 души“, разказва еврейският кмет. „Заповяда ни да се откажем от приомите да се оплакваме на Икономов. Закани ни се и каза: „На вас Белев (бел.ред. Александър Белев – главен комисар в КЕВ) е господар в София, а аз съм ви тука господар“.

Синагогата в Дупница

Димитър Икономов обаче не престава със своето застъпничество и с негова намеса Христо Талев е бил преместен на служба извън Дупница. Същото се случило и със следващия местен комисар Меднев. Икономов уредил отстраняването му от поста, след като Меднев отказал да позволи на еврейска съпруга да занесе дрехи и храна на мъжа си, който бил задържан в Кюстендил, става ясно от свидетелските показания на Моис  Давидов.

Останалите, които застават в защита на подсъдимия адвокат са Йордан Тодоров – 55-годишен, адвокат и народен обвинител в Дупнишкия народен съд, Начо Даскалов – 42-годишен и 46-годишният Георги Лазаров от с. Рила, бивш депутат през 1938 г. от БЗНС и след 09.09.1944 г. председател на ОК на ОФ в гр. Дупница. Те дават положителна оценка за Димитър Икономов като човек, адвокат, депутат, спасил много евреи, комунисти и земеделци от репресии. Показанията им обаче не помагат на Икономов  и в нощта на 1-ви срещу февруари 1945 година той е разстрелян  в една бомбена яма в софийските централни гробища, конфискуван е целият му имот в полза  на държавата и му е наложена глоба от 5 000 000 лв.

Историята записва  роденият на 20 август 1888 г. Димитър Икономов сред 43-мата депутати, начело с подпредседателя на НС Димитър Пешев, които на 17 март 1943 г. подписват петиция до министър-председателя проф. Богдан Филов, в която се обявяват в защита на българските евреи. Депутатите правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Правителството спира депортирането и го отлага за по-късно. Под груб натиск от страна на Богдан Филов, Димитър Икономов оттегля подписа си, но той и съпругата му помагат на много евреи от Дупница, които са били приготвени за депортиране. По данни на строго секретни полицейски доклади от това време на 23 март 1943 г. неизвестни легионери са изписали с боя няколко еврейски звезди с надпис „за заслуга“ върху оградата и стените на къщата на депутата Димитър Икономов като реакция на застъпничеството му за евреите. Същото потвърждават в показанията си и четиримата души, дръзнали да го защитят пред Народния съд.

Използвани източници и литература: 

1. Цитатите на Моис Хаджи Давидов са извадки от „Съдебен протокол с разпит на свидетелите Моис Хаджи Давидов, Йордан Тодоров, Начо Даскалов и Георги Лазаров за дейността на подсъдимия Димитър Николов Икономов“, Дупница, 22 януари, 1945 г. Протоколът от разпита пред Народния съд е публикуван в сайта archives.bg.

2. „Депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско и спасяването на евреите от Дупница и Кюстендил“ – изследване гл. ас. Иван Хаджийски – член на Научния съвет на Македонския научен институт – София

3. „Дупнишкото читалище „Зора 1858“, Дупница 2012 г., автор Иван Хаджийски

4. Снимките са предоставени на "Камертон"  от директора на Историческия музей в Дупница Анелия Геренска

Ако тази статия ви е харесала, станете наши приятели във Фейсбук.