Актьорите и служителите от дупнишкия театър почетоха днес патрона си Невена Коканова. С кратка церемония пред бюст-паметника на актрисата в театралното фоайе те отбелязаха 81 години от рождението й. Събитието, на което присъстваха и общински служители, културни дейци и общественици, протече по традиционния начин. Започна с едноминутно мълчание, след което актрисата Василка Сумева припомни биографични сведения за легендата с австрийска аристократична кръв. Разказа за първите й стъпки на театралната сцена и за най-големите й роли в киното и театъра, оставили незаличима следа в културната ни памет.  

„В света на киното и театъра има една неписана закономерност. Истински великите актьори са точно тези, които са най-естествени, земни и непринудени. Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта на публиката, славата и успехите е Невена Коканова. А нейните успехи са неоспорими. Дори прозвището, с което тя е известна и до днес го доказва - „първата примата на българското кино“, каза Василка Сумева.

Художественият ръководител на театъра Славчо Пеев традиционно разказа интересни случки от дългогодишното му приятелство с Невена Коканова, като този път не пропусна да почете Стоянка Мутафова, която загубихме само преди шест дни. Известно е, че Госпожа Стихийно бедствие също бе сред най-близките приятели на Коканова.  „Всичко започна от русенския театър, където от два съседни прозореца си говорехме. Тя беше с две лица. Едното й лице бе на една луда жена, която правеше лудории. От друга страна, в театъра, в ролите, на снимки, това беше едно същество, което умееше всичко. Това беше вродено от Бога. Заедно със Стояна, която си отиде тези дни, правеха такива истории в театъра, че редовно бяха пред уволнение. В пиеси влизаха облечени като матрьошки. Излизаха, изпяваха една руска народна песен и си излизаха. Директорите после ги викаха за обяснение. Това бяха две луди жени и беше страшно като се събираха. Всички се забавлявахме страшно. Невена беше просто родена за кино, човек, който усещаше точно образа, който трябва да направи. Фина жена, от друга страна, мъжко момиче. Тя ни поддържаше духа. На снимките е божество“, сподели Славчо Пеев.

С думи в памет на Невена Коканова се включи и директорът на театъра Валентин Балабанов. В изказването си обаче той вметна обръщение, от което пролича безпокойство сред театралния колектив: „Невена Коканова е нашият патрон, тя е човекът, който бди над нас. Така че, спокойно, колеги, няма да има нищо страшно, тя ще ни помогне“, каза Балабанов. Окуражителното  обръщение към колегите му очевидно е по повод поставеният от председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов въпрос дали няма да е по-добре да бъде закрит театърът, а с парите, които ще се освободят от това, да се организират само гостуващи представления. С това Валентин Балабанов издаде, че има напрежение сред колектива, но засега се въздържа от коментар.

В края на церемонията прозвуча запис на рецитал на стихове от Невена Коканова. Събитието завърши със скромен коктейл.