Дефицит на доверие към управляващите – това прозира през гражданското недоволство, заляло социалните мрежи след новината за предложеното увеличение на имотните данъци, такса „смет“ и такса „куче“. Местната власт може да се успокоява, колкото си иска с мисълта, че на дупничани не им се свидят 20-40-60 лв. годишен ръст на разходите в семейния им бюджет, че гражданите некоректно не проявяват разбиране към нуждата от запълване на дефицита в общинската хазна, че претенциите на хората са големи относно средата на живот в общината, но отказват да дадат своя принос. Предмет на отделна тема е това доколко адекватен е размерът на предложеното увеличение. За тези с ниски пенсии и доходи то е високо, за други е поносимо, за трети – нищожно. На ход е Общинският съвет да намери баланса. Гражданите обаче казаха своята дума и истината е, че  финансовият мотив за гнева им е само на повърхността. Чувството за несправедливост у тях е по-скоро от морално естество, породено е от липсата на авторитет, от висотата на който управляващите биха имали правото да поискат от тях принос към общото благо.   

Действително на дупничани не им се свиди да дадат парите си. Но не им се свиди да дадат парите си, за да ги управлява този кмет с този екип. Сред най-честите реакции е „Наглост!“. Наглост, защото ГЕРБ спечели изборите, но не и доверието на хората: „На крадци няма да плащам“, „Римляните от „Гиздова махала“ да пълнят бюджета сега“, „Ние ли ще възстановим парите за платения вот“, гневят са дупничани.  Друг предложи увеличение на данъците на тези, чиито жилища са санирани с държавни пари, тъй като те спестяват от енергия и могат да си го позволят. Трети пита защо да плаща по-високи данъци за некачествено ремонтирана инфраструктура. Основателно. Когато купуваш нещо, плащаш повече за марка с по-високо качество. Когато правиш компромис с качеството, плащаш по-малко. Е, ГЕРБ отдавна е компрометирана „марка“ в Дупница и хората не, че не искат да плащат повече, те не искат да плащат хич. Показаха го с вота си на местните избори.

Затова всяко едно изискване, което управляващите ще поставят на хората оттук нататък, всяко едно тяхно решение или предложение, било то добронамерено или не, ще се посреща с гняв. Затова, ако на кмета Чимев и неговия екип действително им пука, това ще бъде най-трудният им мандат. Изключително трудно ще им бъде да си върнат доверието на гражданите и изгубената комуникация с тях, доколкото въобще е имало такава в предходните два мандата.

Една от големите грешки на ГЕРБ, липсата на комуникация с гражданите, за пореден път е в основата на гражданското недоволство. Хората с основание питат защо проблема с дефицита в местния бюджет и необходимостта от увеличение на данъци и такси не бе поставен в предизборната кампания – тогава, когато се представят програмите на кандидатите и начините за тяхното осъществяване. Нима тогава не беше ясно на кмет с два мандата зад гърба си какво е финансовото състояние на общината. Не беше ли ясно, че „основна част от инвестициите, направени досега, са от външно финансиране, но за следващите отчетни периоди това финансиране ще бъде ограничено и недостатъчно за постигане на подобни мащабни инвестиции“. Отговорът на Чимев, че ноември и декември се подготвя бюджета и затова проблемът се поставя сега не звучи убедително, меко казано. Истината е, че вместо честен диалог за проблемите, кандидатите от ГЕРБ с охота се хвалеха как Дупница е сред общините с най-ниски данъци, като това бе изтъквано като предимство на дасогашното управление. Е, сега какво чудно има, че хората се чувстват излъгани? Нормално е да са подведени, че местното самоуправление е възможно и с досегашния размер на данъците.       

Друг въпрос е доколко решението за увеличение на данъци и такси в действителност е решение на кмета Чимев и екипа му, а всъщност не е спусната партийна директива. Това е допълнителен удар по авторитета на кмета, което отнема още от доверието към него, поставен в ситуация още в началото на мандата си да извива ръце и да се оправдава пред, макар и малкото, свои избиратели. А дължи обяснение и на останалите, тези, които не са гласували за него, а те са над 30 000 дупничани, ако съдим по избирателните списъци.

За съжаление на излъчилите директивата, дефицит в хазната трудно се пълни от управление с дефицит на доверието. По-тежката задача на местната власт ще бъде това – да се справят с дефицита на доверие.