През 20-те години на миналия век водачите на автомобили и коли с животински впряг са били длъжни да се движат в пределите на град Дупница с 5 км/ч. Ограничението е било въведено през октомври 1922 година със заповед на околийския началник. Причината за тази строга мярка било първото пътно произшествие с човешка жертва. Месец по-рано, на 22 септември 1922 година, в Дупница е било прегазено 5-годишно момче, водено от майка си с богомолци, отиващи на поклонение в Рилския манастир.

Дотогава имало постоянни оплаквания, че главната градска улица, характерна с дупките, локвите и изровените камъни и единствена транзитна линия за потока от превозни средства, е опасна за пешеходците. Нарушенията от водачи по това време зачестили, а след трагичния инцидент със смъртта на 5-годишното дете, зачестили оплакванията и от граждани. Така се стигнало до ограничението на скоростта на 5 км/ч, а впоследствие, когато водачи и пешеходци посвикнали едни с други, ограничението станало 7 км/ч. Разбира се, и тогава не всички спазвали правилата за движение по пътищата. Местният местник „Светлина“ пише, че „по протежението на цялата главна улица, по която се проточва цялото движение за Македония на коли, файтони и най-вече автомобили, има надписи „7 км/ч“, въпреки това всеки кара като бесен. На Богоявление големият автобус „Дядо Иван“, който идва от Петрич – София, минава през града с една невиждана бързина, пръскаше кал и заля с нея тротоара и всички, които имаха късмет да минат по това време от там“. Нарушителите на ограничението на скоростта били наказвани по чл. 475 от Наказателния закон.

През 1926-1930 година пътните катастрофи в Дупница и околията зачестили. Гражданите се оплаквали, че дефектни автомобили извършват превоз на пътници. Това било така, тъй като в началото на развитието на частния и обществения транспорт в града дупничани нямали натрупан капитал за нови автомобили, а купували втора употреба. С една такава стара камионетка станала катастрофа на 11 януари 1930 година. Водачът Никола Ганчев от с. Пастра превозвал 14 души от село Рила за Дупница. По новото шосе, под самата гара Кочериново, движейки се с намалена скорост, колата не могла да направи завой и се обърнала няколко пъти към спирката. Нямало убити поради ламаринения покрив на камионетката. Според шофьора причината за инцидента е, че се е счупило кормилото. Камионетката била стара и вероятно с изхабени механизми и спирачки.

В същия период ежедневно в Дупница на пл. „Свобода“ пристигали и тръгвали камионетки с по 2-3 пътници, натъпкани в кабината на шофьора, който едва оперирал с кормилото. Затова няколко месеца преди описания по-горе случай и други подобни Окръжната полиция издала окръжно, с което забранила на товарни автомобили да превозват пътници. Тези, които били предназначени специално за пасажери, пък трябвало да носят табела „Пътнишка кола“. Освен това всички коли в движение подлежали на всеки 6 месеца на технически преглед от окръжни полицейски инспектори, които оценявали годността им и преценявали кои от автомобилите могат да превозват пътници. Определени били три категории: I-ва и II-ра - с тапицирани седалки и III-та - с нетапицирани (дървени).   

Любопитен факт е, че до 1944 година в Дупница и околията, както и по пътищата до другите населени места, не е имало нито един метър асфалтова настилка. Тази екстра била напълно непозната за шофьорите. Пътищата били неурегулирани, с изровена настилка, дупки и камъни. Заради това експлоатацията на автомобилите е струвала на водачите огромни нерви и труд.  

На темата за пътнотранспортните проблеми на Дупница в миналото се спряхме в историческата ни рубрика „Памет“ по повод днешния Световен ден за възпоминание на  жертвите при ПТП. Повече за развитието на частния и обществения транспорт в нашия град с положителен знак ще ви разкажем в отделна статия в рубриката ни.

Използвана литература: „Дупница – икономика и бит в миналото (1878 – 1944)“, Тихомир Меджидиев, 2000г.