Из старите градски истории на Дупница: Писмо до еврейския господ

Една забавна история из градския живот на Дупница от 30-те години на миналия век
Пл. "Развесена върба", 1940 г. (вдясно е колоездачницата на Иван Спасов, а до нея шивачницата "Камиш" и след това пивницата на Левон Аврамов и Рафаел Коен)

 

Имало в Дупница един беден евреин, наричали го дядо Юрда. През 1934 година бил на 70 години. Обикалял по еврейската махала и се молил някой да му помогне с 1000 лв., за да посрещне Пасха. Често се отбивал на площад „Развесена върба“. Отбил се и този път в шивачницата на „Камиш“ (на евреина Камиш и българина бай Сотир, която се намирала между колоездачницата на Иван Спасов и пивницата на Леон Аврамов и Рафаел Коен). Там решили да си направят майтап с дядо Юрда. Накарали го напише писмо до еврейския господ с молба да му помогне.

 

Написал дядо Юрда писмото и адресирал плика: „До еврейския господ“. В дупнишката поща се зачудили къде да го изпратят и накрая решили да го занесат в тютюневата фирма „Балкантабак“ (офиса й под старата поликлиника). Служителите й предали писмото на Жак Асеов – най-крупният дупнишки капиталист от това време, известен със своята благотворителност. Асеов прочел молбата за помощ на дядо Юрда, засмял се и рекъл: „Пратете му обратно чрез пощата 10 000 лв.“.

 

Извикали в пощата бедния евреин и му наброили 10 000 лв. Радостен, той отишъл в шивачницата „Камиш“ и се похвалил. Написал обаче второ писмо до „еврейския господ“, с което изразил известно недоволство: „Дядо Господи, много ти благодаря за парите, но моля те втория път не ги изпращай чрез Жак Асеов, „Балкантабак“, защото този разбойник ми откраднал половината, като ми предаде само 10 000 лв.

 


По действителен случай, разказан от дупничанина Насим Коен, роден 1919г.    

 

Из: „Дупница – икономика и бит в миналото (1878 – 1944)“, Тихомир Меджидиев, 2000г.