Бюст-паметник на Невена Коканова бе открит днес във фоайето на дупнишкия театър, който носи името на родената в Дупница актриса. Церемонията започна с благодарствени думи на директора на ОДТ „Невена Коканова“ Валентин Балабанов към спонсорите –  бизнесмени и кандидати за местната власт. Събитието събра местната културна общественост, представители на общинска администрация и други граждани.

Специален гост бе актрисата Мария Статулова, която бе сред най-близките приятелки на примата на българското кино. Тук беше и авторът на красивия скулптурен портрет Ставри Калинов. „Това беше една от актрисите, които ме вдъхновяваха с красотата си, с таланта си и най-важното - с морала си. Направих бюста не много висок и не много нисък, а да бъде наравно с вас, защото Невена Коканова беше наш човек“, каза скулпторът, който е автор и на барелефа на актрисата, стоящ на фасадата на читалище „Зора“.

Церемонията силно развълнува актрисата Мария Статулова, която със сълзи на очи разказа пред домакините от дупнишкия театър и гостите на събитието забавни истории от времето, прекарано с нейната именита приятелка. „Невена бе човекът, който ме е поднесъл на сцената. Вяска сутрин в 9:05 ч. си звъняхме и тя ми казваше: „Накъде хукваш малък Мук?“, заради малкия номер обукви, който носех. Щастлива съм, че съм с Невена. Много празно пространство имам, имам нужда от нея всеки миг. Това бе човекът, с който си говорехме за театър и за грешките в „Дами канят“, все едно можехме да го повторим. Това е една истинска любов с човек, когото цял живот имаш за приятел. Невена е една топла прегръдка“, сподели Статулова.

Спомени от познанството си с Невена Коканова разказа и художественият ръководител на театъра Славчо Пеев. „Това беше едно момиче, което бе извън нашите представи, една неземна красота в живота, в киното. Една радост за всички ни в България. Тя остави много филми. Едно от последните неща, които направихме беше една пиеса „Провинциални анекдоти“. Невена беше уникална жена. Тя умееше да рисува страхотно. Вкъщи имам две-три неща от Невена. Играехме заедно, пътувахме, но никога тя не си позволяваше да бързаме да изиграем нещо. Такова нещо при нея, при Стояна, Калоянчев, Нейчо и Парцалев никога нямаше и пред пет човека на село и пред пет хиляди човека. От тях наследихме това. Вечна й памет. Много съм благодарен, че съм познавал тази красива жена, тази светица“, развълнуван бе Славчо Пеев.

Събитието завърши със скромен коктейл.