Стоян Ушатов 20 години след взрива в Големо село: С три грешки МВР погуби шест живота

Ежегодните паметни церемонии за смъртта на момчетата са лицемерие. Виновните бяха повишени, жертвите – обвинени, почернените семейства – цинично унизени
Снимки: Камертон

 

В късния следобед на 4 септември в склад за взривни материали на мини “Бобов дол” възниква пожар. Постовият от охраната вика екип от пожарникари и полицаи, които започват да гасят огъня в склад № 3, където се съхраняват на едно място взривни вещества и електродетонатори. Изведнъж от сградата започва да излиза жълт пушек, предвестник на взрив. Чува се оглушителен гръм...Загиват шестима полицаи и пожарникари - Бисер Калистратов, Иван Факирски, Ивайло Парасков, Венцислав Георгиев, Крум Зарев и Ивайло Иванов. Парчета от телата им са разпръснати в радиус от стотици метри. От взрива се подпалват и пожарникарската кола и съседният склад, в който има 52 тона тротил. Пристигналите нови екипи от пожарникари започват гасенето на автомобила, в който има 12 бутилки със сгъстен въздух от 200 атмосфери. По щастлива случайност до втора експлозия не се стига. Прозорците на всички сгради в близкото Големо село са изпочупени. Съществувала е реална опасност от взрив на втория склад, който е щял да помете близкия ТЕЦ Бобов дол. Сред жертвите са още четирима служители на МВР, които са тежко ранени. По-късно става ясно, че Явор Тасков е частично парализиран и обезобразен, Стефан Божков е останал без слух, Петър Петров е загубил слуха си частично, а Пламен Капланов е останал без зъби и е с нарушена концентрация на нервната система.

 

 

Взривеният склад е собственост на държавното предприятие „Мини Бобов дол“ ЕАД, но се е ползвал безвъзмездно под наем от частната фирма „Лазарит“ на проф. Славчо Лазаров за производство на взривни вещества. Продукцията професорът продавал на мините в Бобов дол и Перник. Договорните отношения на Славчо Лазаров с „Мини Бобов дол“ датирали от 1994 година. През това време са се сменили трима директори на държавното предприятие - Николай Василев, Димитър Ганчев и покойният Венцислав Тодоров, които впоследствие заедно с предприемчивия учен бяха подсъдими в процеса за взрива. По данни от делото до трагичния инцидент проф. Лазаров продал на мините в Бобов дол и Перник взривни вещества на стойност 924.915 млн. неденоминирани лева, без в сметките да са калкулирани икономиите му от неплатени наеми, безплатен държавен ток, безплатен транспорт и безплатна ведомствена охрана, осигурявана от местното РПУ. Загубите за държавното предприятие от сделката са в размер на 17.173 млн. стари лева.

 

Апетитният бизнес е прекъснат с почернянето на шест семейства. Майки, бащи и деца на загиналите млади момчета, на възраст от 25 до 32 години, не получават възмездие. Разследването и последвалият съдебен процес продължават 12 години. Окончателно съдът се произнесе в края на 2011 г. и то в полза на подсъдимите. И четиримата бяха оправдани. Съдът прие, че жертвите сами са си виновни, тъй като не знаели как се гаси пожар, отхвърли дори исковете за обезщетение на роднините на шестимата полицаи и пожарникари. Близките на момчетата искаха да съдят държавата в Страсбург. Докато приключи съдебният процес у нас обаче, част от тях починаха, други нямат пари за целта, а трети се отчаяха, че ще намерят възмездие на този свят.

 

 

Своята версия за трагичния инцидент отпреди 20 години пред „Камертон“ пожела да сподели Стоян Ушатов - зам.-председател на СОСЗР и председател на военното читалите „Ген. Г. Тодоров-2011“. Той познава добре работата по осигуряването на безопасността в района на Централните взривни складове в Големо село, тъй като там през 1974 г. започва кариерата му в системата на МВР. В продължение на две години ръководи взвод, като едно от отделенията му охранява именно взривните складове в Големо село. Причината да потърси „Камертон“ обаче не е толкова професионална, колкото лична. При аварията на 4 септемри 1999 г. полк. Стоян Ушатов губи кръщелника си Крум Зарев. По това време, едва 30 годишен, капитан Зарев е началник на охранителната полиция в Бобов дол. Неговият кръстник Стоян Ушатов е този, който го е запалил по професията на полицая. Последният факт не дава мира в съзнанието на Ушатов и вече 20 години той изпитва угризения на съвестта за смъртта на кръщелника си. Тя обаче не е напразна. Крум Зарев се оказва единственият, който реагира адекватно при извънредната ситуация в погребите и така спасява живота на няколко свои колеги, разказва Стоян Ушатов. Как се случва това, ще стане ясно по-нататък от разказа му.    

  

Според бившия служител на МВР при възникването на пожара са допуснати три грешки. Първата голяма грешка е, че е позволено на столичната фирма „Лазарит“ да произвежда и държи взривни вещества в склада, в който се съхраняват електродетонатори. По инструкциите за сигурност това е категорично забранено. Втората грешка е, че и в четирите склада на мините е прокаран елетрически ток, което е в нарушение с правилата за безопасност. Виновни за допускането на тези грешки според Стоян Ушатов са тогавашният началник на Областната дирекция на МВР и шефът на служба „Контрол на общоопасните средства“ (КОС) към Националната полиция. „По инструкции е напълно забранено в склада, в който се съдържат електродетонатори да има и взривни материали. При оценката на такъв вид складове се изхожда от едни обстоятелства, че всяко вещество има точка на запалване и точка на самозапалване, точка на взривяване и точка на самовзривяване. Всички посочени елементи са изключени в трите склада, а още повече в склада, в който се съдържат електродетонаторите. Освен това е прокарано електричество, имало е и осветление. Това противоречи на всички правила за сигурност. Обектът поради изключително голямото съдържание на взрив се водеше като обект с особено значение за отбраната и като такъв подлежи на специален контрол от страна на отговорните институции. Всички им ръководители са допуснали тези нарушения и носят вина за смъртта на момчетата“, категоричен е Стоян Ушатов.

 

Третата и фатална грешка според него е неадекватната реакция при възникването на аварията. Пожарът в склад №3 изобщо не е трябвало да се гаси, а районът да се отцепи и целият състав да се евакуира от там. Когато се запали склад с взривни материали и електродетонатори, това неминуемо ще доведе до взрив. Затова гасенето в такъв момент е напълно излишно. „При евентуална авария засегнатите материали започват да образуват гъст кафяв дим. За да се получи обаче взрив, е необходимо да се достигне изключително висока температура, иначе би било невъзможно да настъпи експлозия, тъй като взривта съдържа голям процент амонит. Ръководителят на пожарната вероятно е бил некомпетентен или се е отнесъл недобросъвестно и разпорежда „атаката“, да започне гасенето. Трябвало е да оцени веднага температурата. Единственото правилно решение в случая е било да се евакуират хората моментално на достатъчно безопасно разстояние, а районът позволява това. Той много добре е знаел, че е невъзможно да бъде спасено от складовете каквото и да било“, казва Ушатов.

 

Единственият, реагирал адекватно, е капитан Крум Зарев. Той е бил в отпуск, но го викат по спешност на мястото на инцидента. Пристига с личния си автомобил, светкавично преценява ситуацията и разпорежда на колегите си да бягат. Самият той обаче заради чувство на дълг остава и така намира смъртта си. „Само Крум е успял да прецени, че не бива да се гаси пожар, когато следва да настъпи голям взрив. Няколко служители, сред които полицаят Георги Кочев, след случката са ми разказвали, че са живи благодарение на него. Когато им е наредил да бягат, са го видели за последен път. Крум беше голям мераклия. Спасил е няколко млади момчета, на които им е разпоредено да стоят на обекта. Той е преценил да остане на поста си и не се спасява, заради работно задължение, заради морален дълг“, разказва Стоян Ушатов. 

 

Фактически всеки може да допусне грешка, но тук грешките са много. Много са и виновниците това да се случи, но вместо присъди, те получиха награди и повишения“, гневи се Ушатов. Той нарече лицемерие ежегодната церемония в памет на загиналите, която МВР организира в двора на РПУ – Бобов дол, защото: „Шестима млади мъже загинаха. Погребаха ги, историята е жестока. Родители погребаха децата си, години наред обикаляха по дела, но възмездие не получиха“.

 

 

Според Стоян Ушатов една от причините за трагедията са назначенията в системата на МВР на неподготвени хора. От друга страна, коментира той, местната власт (областен управител, кметове по места) също трябва да е наясно с обектите с обществена опасност. „Казвам това пред вас в памет на Крум Зарев и другите млади момчета. Чувствам го като форма на панихида по повод 20 години от смъртта им, но и като нужно предупреждение към ръководствата на пожарната и полицията. Имайте прдвид, че носите отговорност за живота на хората!“, обръща се към тях Стоян Ушатов.

 

 

 

Бърз процес и сурово наказание за всички виновни за трагедията обещават вкупом преди 20 години президент, министър-председател, министър на вътрешните работи. Вместо това, почернените семейства получават от държавата единствено цинизъм и лицемерно съчувствие.     

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.