Г-жо Богословова, с какви случаи най-често се сблъсквате във Вашата практика?

Работя с деца в риск, претърпели различни видове травми като насилие или опит за самоубийство. С деца с ниска себеоценка, с лоша социализация с околните, такива, които са с девиантно поведение, тоест податливи на противообществени прояви. Имала съм случаи с подпалвачи или страдащи от хиперактивност, страдащи от хранителни разстройства или родителско отчуждение. Разбира се, едновременно те могат да работят с различни специалисти.

Помагате на деца с първична травма. Какво означава това?

Връзката между майка и дете започва още със зачеването. Когато тази връзка е прекъсната чрез постродилна раздяла с биологичната майка, преживяването на изоставяне и загуба се запечатва в съзнанието на детето. Според известния психолог Нанси Верие споменът от раздялата с майката се запечатва дълбоко на клетъчно и психологично ниво. Бебетата „знаят“, че са осиновени. Когато родителите осиновители държат това знание за себе си и не му казват истината, го лишават от възможността да изживее чувствата, причинени от тази ранна загуба. Непреработената загуба влияе върху поведението години по-късно и касае целия по-нататъшен живот. Ранната загуба на биологичната майка е един от фактрите, който предразполага осиновените деца към емоционални разстройства като тревожност, депресия, други емоционални проблеми, които се появяват при децата, които знаят за осиновяването или не. Много е важно, децата да разбират като малки, че са осиновени, защото когато влязат в пубертета нещата могат да станат много сложни. Тогава ще натрупат и гняв към осиновителите си, могат да ги отхвърлят и дори да ги намразят. Пък и ние живеем в едно общество, в което всички сме много „доброжелателни“. Гледаме да информираме чуждо дете, че майка му не е истинската, че има други родители. Има хора, които сякаш изпитват удоволствие да постъпват по този нчин. Затова е добре детето още от малко да разбере по подходящ начин чрез приказки и разказки. Тук можем да помогнем ние, арт терапевтите. В моя статия описвам точно такъв случай с 5-годишно дете. Неговата осиновителка, която все още не бе разкрила пред него тайната, се обърна към Центъра за обществена подкрепа и заедно с психолог и няколкомесечна терапия го информирахме безболезнено. В края на сесията детето даде ясно послание, че приема своята осиновителка като своя майка. На този етап той бе вече информиран, че има друга биологична майка, която го е родила. Преработи първичната травма и отбеляза, че има приятели, които му помагат да я преживее.

Може ли само с арт терапия да се отстрани много сериозен емоционален белег изцяло?

Белегът винаги ще си остане. Това, което сме преживели не можем да го изтрием с гумичка. Идеята е да не ни боли от него и чрез арт терапия може да бъде достигната тази цел. Но важното е да си спомняме за раната без да ни боли и да знаем, че ни е помогнала да станем по-силни. Аз самата съм преминала през подобно преживяване. Хората, които са ангажирани с арт терапия или работят в сферата на психологията, в повечето случаи са преживели нещо сериозно в живота си и след това са решили, че могат да помогнат и на други.

Кои са най-честите погрешни схващания за арт терапията?

Изключително погрешно е схващането, че изработвайки красиви сувенири, картички, играчки и всякакви приятни за окото неща, се прилага арт терапия. Повечето хора не знаят нищо за арт терапията и си мислят че е несериозна дейност. Мнозина са ми казвали, че работата ми е прекрасна, защото не работя нищо. Всъщност арт терапевтите сме изключително ангажирани и натоварени, все пак да не забравяме, че най-трудно се работи с хора. Ние буквално бъркаме в психиката и емоциите на хората, в раните, в душите им. Опитваме се да изкараме това, което е скрито, за да се превъзмогне и да се използва като сила в един момент. Когато на едно дете му е повтаряно, че не става за нищо, то трябва да осъзнае, че е ценно и важно. Да се научи да обича себе си, защото мисли, че не заслужава никаква обич. Тази работа е изключително отговорна. Отнема много време и енергия. Не е особено благодарна, но си заслужава всеки един миг, който аз давам за подобни случаи. Въпреки това е важно и да се запази и дистанция между арт терапевта и пациента. Не можем да плачем заедно с него. Обучени сме като специалисти да се справяме с неговите проблеми, без да ни нарани. Аз лично задължително при всеки случай работя и с психолог. След отчитане на тези факти, не мисля, че е нормално да се твърди, че работата ни е лесна и без големи отговорности.

Действително арт терапията изглежда близка с работата на психолога. У нас хората все още се притесняват да посещават такъв специалист. Така ли е и при арт терапията?

Това не е психотерапия, а арт терапия, свързана с изкуство и няма нищо страшно. Българинът е свикнал да отиде при свой приятел и да му излее проблемите си. Няма да даде пари за професионалист, който да го изслуша. Но нали се сещате, че този приятел вероятно ще сподели казаното с друг човек, а той с трети и се получава негативен ефект на доминото. Мой професионален ангажимент е да запазя конфиденциалност. Аз имам професионално отношение към всеки пациент, но не съм му приятел и не взимам страна. Това е много важно да се уточни. Приятелят ви обаче веднага ще започне да ви дава съвети, които много често могат да бъдат погрешни. Никой не бива да се притеснява, когато ходи на арт терапия. Това не значи, че сте луди. Няма нищо лошо да бъдеш подкрепен и да се справиш с емоциите си, а те наистина могат да ни съсипят. Когато детето стои пред психолог, го прави с нагласата да бъде нащрек, защото ще бъде разпитвано. При арт терапевта нещата се случват по съвсем различен начин. В практиката ми по време на рисуване дете ми е  показвало нарязаните си ръце, докато при работата с психолога това беше останало скрито. То не очакваше да го разпитвам и само реши да си каже. Истината е, че пред психолога то може и да не каже абсолютно нищо, но под формата на игра споделя много важни аспекти чрез подходящо подбрана техника. Арт терапията е просто лечение на душата. Тя е осъзнаване на човек. Тя е откриване на истинския проблем, който може да е стоял затаен на дъното, за да не се усеща болка. Човек, когато изпитва лоши изживявания в живота си обикновено ги натъква в съзнанието си, за да ги забрави. Проблемът е, че те си стоят там. Идеята е да се измъне от този капан и да знае, че не може отново да се случи. Да гради върху себе си и да направи живота си по-добър в бъдеще. Тя е идеална за работа и за деца, и за възрастни.

Какво е общото и какво различава арт терапията със заниманията по арт педагогика и часовете по изобразително изкуство в училище?

Изобразителното и приложното изкуство стоят в основата на часовете по изобразително изкуство в училище, заниманията по арт пегагогика и сесиите по арт терапия. С това приликите между трите приключва. Отличават се по целите, които си поставят преподаватели, арт педагози и арт терапевти. Учителят по изобразително изкуство има определена задача да възпита у децата естетически вкус, като първо трябва да ги обучи на основните техники, да ги запознае с историята на изкуството и различните стилове. Придобитите умения се прилагат до получаването на едно произведение, което да отговаря на определени изисквания и закони в изобразителното изкуство. Арт педагогът и педагогът по изобразително изкуство въобще са много близки един с друг. Арт педагогът е в голяма помощ на деца със специални потребности или такива в неравностойно положение. Тук оценки не се поставят и няма никакво съревнование. По време на дейностите по арт педагогика се прилагат техники и похвати от различните видове изкуства: изобразително и приложно, театър, литература, музика, танц и др. Освновните цели са възпитание и развитие на творческите способности, социалните умения, емоционалния и интелектуалния потенциал, социализация и интеграция на деца и ученици. Това се случва чрез индивидуална или групова дейност. Творческият продукт позволява на децата да се изявяват, да се самоутвърждават, да общуват, да се социализират и да развиват дарбите си с артпедагогически средства, предполагайки въздействие върху конкретни личностни дефицити - психични, физически и социални. Работата на арт терапевта вече се приближава до психологията и психотерапията, като се използват всички видове изкуства. Той подпомага душевната и психична устойчивост в живота на пациента. Когато под въздействието на стрес, забързан начин на живот, болест, загуба или претърпяна травма (физическа или психическа) се подкопаят основите на емоционалното състояние на дадена личност и тя няма сили и  мотивация да се бори с трудностите, тогава арт терапията по деликатен и щадящ начин залага на изразяването посредством творчество.

Това означава ли, че не е нужно човек да притежава определен талант, за да се възползва от този вид терапия?

Точно така, не е нужно човек да бъде талантлив в дадено изкуство. Не се поставят условия той да бъде художник, музикант, поет, актьор, фотограф и пр., защото при арт терапията творческият продукт не цели естетическо качество, той е средство за терапия. Различните видове изкуства са средство за лечение на душата. За нас е важно какво изразява дадена картина за пациента и какви емоции носи, също така защо и кога са се породили те. Ако бъде създадена скулптура на свободна тема например, чрез нея той може да се сподели нещо, което желае, да изрази себе си, да разиграе сцена, да се върне там, където е получена травмата. Арт терапевтът в случая му помага да се справи със страховете и болката. Много е важно човек да изпита удоволствие от допира до даден материал, да докосва с пръстите си, да има сензитивност, да освободи мислите си, да се чувства желан, обичан, да стане част от нещо красиво. Ползите от арт терапията са изклчително големи. Те са свързани с нашите емоции, с чувството за свобода, с нещо прекрасно, което може да се случи в живота ни. Чрез арт терапията можем да пътуваме в миналото, настоящето и бъдещето.

Какви видове арт терапия прилагате в работата си?

Изключително разнообразни, но коя техника ще бъде използвана зависи най-вече от случая, който среща арт терапевтът. Техниката може да бъде свързана с преодоляване на вътрешно напрежение и гняв, различни страхове и фобии, хранителни разстройства, дадени зависимости, насилие, проблеми заради развод на родители и пр. Възможно е да се преминава от един вид изкуство в друг в процеса на терапия. Например детето създава една рисунка с акварелни или темперни бои и взема решение кой е най-важният акцент от нея. На следващата сесия може да създаде скулптура и тя да започне да „говори“, или пък да се напише текст. Идеята е то да получи възможността да прехвърли своите проблеми на собственото си творение и чрез него да сподели какво му тежи и какво чувства, защото само няма да успее да го направи. Използваме също музикотерапия. При пясъчната терапия работя с три вида пясък - кварцов, кинетичен и морски. Те са много приятни на допир. По-възрастен пациент може чрез тях да се върне в детските години и под формата на игра и забавление да каже това, което не би споделил никога. Рисува се с пръсти, ползва се глина. Използваме творческите наклонности на човек, разбираме какво обича да прави. Освен всичко изброено, може да се прекопира цялото тяло на едно дете върху хартия и отгоре да се нарисуват местата, където има болка. Децата, с които работя понякога имат право на избор за дадена техника, защото подават сигнали. Има такива, които не желаят да рисуват, защото някоя учителка им е казала, че го правят грозно и се притесняват, затова използваме например колаж. Между другото в повечето случаи това се случва с тийнейджърите, защото са много самокритични. При фототерапията се правят снимки, които показват емоции. Може да бъде бурно море, синьо небе, красиво цвете или животно. Чрез тях детето разказва за усещанията си, били то чувство на студ, топлина, обич, страх. В някой тежък момент може да погледне снимката си и да се почувства по-добре. В настоящ етап работя с едно дете, което е преживяло доста трудности и подготвяме книга на щастието. В нея то си показва на всяка страничка какво го прави щастливо. Може да се направи кукла, която винаги прилича на самото дете. Чрез нея то ще каже какви сили иска да притежава, дали да бъде супергерой и как да се развива неговата история. По този начин разбираме за неговия вътрешен свят. Възможностите са десетки наистина.

Колко време продължава терапията?

Сесиите обикновено продължават взависимост от възрастта на детето, като цяло са по 20 минути, като прибавим и годините на малкия пациент. В повечето случаи за малките деца са между 30 минути и един час. Самата терапевтична част продължава взависимост от това колко е сериозен проблемът. Могат да минат месеци, като се използват много техники и различни изкуства, които да се преливат, за да има някакво надграждане, докато се стигне до осъзнаване и решаване на проблема. При стадии Синдром на родителско отчуждение терапията може да продължи и две години. Ако става дума за смърт на близък човек, се преминава през много етапи на работа, за да се възстанови детето. При развод на родители и агресия може да се стигне до една година. За повишаване на самочувствието при ниска себеоценка проблемът може да се реши само за три месеца. Всичко заваиси от конкретния случай.

Помага ли арт терапията при физически заболявания?

Да! Имам колеги, които работят с хора, страдащи от онкологични заболявания, психични разстройства, с  възрастни, които са трудно подвижни или са преживели тежки физически травми. Разбира се физическото и емоционалното състояние на човек са взаимно свързани. Няма как един физически проблем да не се превърне в емоционален. Арт терапията се съобразява с отделния индивид и с неговите потребности. Логично не можем да предложим техника с рисуване на човек, страдащ от церебрална парализа.

Споменахте, че Вие също сте преминали през определени трудности и това ви е насочило към професията, но успя ли наистина арт терапията да промени Вашия живот в личен план?

Да, категорично. Тя на мен ми помогна много. Тези обучения ме промениха тотално. Аз също имах чувства, които бях скътала в себе си и те се отразяваха на еждневието ми. Определено начинът ми на мислене се промени. Всичко, което един арт терапевт прилага върху своите пациенти, той го изпитва и върху себе си. За да дам една техника на едно дете, първо съм я приложила върху себе си и съм преценила как се отразява. Затова са толкова важни тези обучения. Това не е една книжка, която да се прочете. Арт терапията е най-хубавото нещо, което ми се е случило в живота. Винаги  съм мечтала да уча психология, но така се развиха нещата, че не успях. Обожавам изкуството и затова заедно двете ги практикувам като арт терапевт.

Какво отраженеие има арт терапията в медицината?

Голямо, в много болници в западните страни има арт терапевти, които редновно посещават детски отделения, отропедия, отделения, свързани с онкозаболявания. Арт терапевтът си взема кошницата с материали и започва да работи с всеки един от пациентите. Може да се въведе и в България, но първо трябва да дораснем за тази идея.

Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.