Художникът Георги Кьосев откри самостоятелна изложба в зала „Джамията“ снощи. Събитието събра негови приятели, близки, любители на изобразителното изкуство, общественици.

Макар че е роден в село Дяково, в Дупница Георги Кьосев е малко познат. Причината е, че от 1978 година живее в Перник. Дупница обаче и досега остава неговият любим град и неслучайно избира тук да открие своя ретроспективна изложба. Тя е осма поред в творческия му път, но първа самостоятелна в Дупница.

Георги Кьосев показва 52 творби от цикъла си „Неръкотворни картини“. Картините са създавани от него през последните 30 години, като най-ранната е нарисувана през далечната 1987 година.

За един обикновен зрител платната изглеждат като смесица между творчеството на Владимир Димитров-Майстора, Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Но самият автор се определя като инат, който не черпи от гениалните художници. По неговите думи вдъхновението му се ражда само и единствено чрез работата.

Картините показват още обичта на автора към природата, женската красота и отношението му към християнската вяра – винаги актуални общочовешки теми. Върху платната той изобразява православни храмове, католически катедрали, мотиви от Библията. Рисува й традиционни пейзажи, портрети на жени, лазарки и кукери. Интерпретациите на сънищата, мечтите, чувствата и емоциите на твореца допълват уникалната смесица в неговото творчество.

Специалното при абстракциите, които са и най-новите му творби е, че са създадени без директен допир на ръката върху платното. Използвал е техника на пръскане с боя.

 „Не можем цял живот да се храним само с пържоли и шопска салата. Същото е и при творчеството. Няма как да ни задоволява едно и също меню. Не ми ли е интересно и различно, няма никакъв смисъл. Затова опитвам непрекъснато нещо ново. Има хора, които обичат да се хранят обаче само с пържоли, затова рисуват по 100 еднакви картини в един стил. Не смеят да продължат нагоре и ги е страх да погледнат надолу. Аз мърдам нагоре, надолу, настрани и не ме е страх дали ще се проваля. Според мен това е върхът. Вярващ човек съм, знам, че има нещо, което ме крапи в този живот. Не знам защо, но то идва и го изобразявам. Нашите храмове са много красиви и важни за мен и е хубаво да се показват. Обичам вярата, любовта, жените, природата. Всичко това е общочовешко и остава. Това е истината за мен. Една къща все някога ще рухне, но чувствата остават и я надживяват“, сподели пред „Камертон“ Георги Кьосев.

С много любов художникът говори за Дупница, която напуска преди 40 години, но остава завинаги свързан с нея. „Страхотно е, когато съм в Дупница. Тук въздухът е друг, спомените ме връхлитат. Човек си тежи на мястото. Възхитен съм от центъра, от града, въобще от хората. В Перник ми мина животът, но не ми е на душата. Дупница за мен е най-великият космополитен град. Както в Перник, тук са събрани хора от много места. Дупница е пресечната точка между шопи и македонци. Градът е гъвкав, синтезиран е и има много темпераментни хора“, разказа за любовта си към Дупница Георги Кьосев.

Той завършва дупнишкия Учителския институт през 1984 г. Работи като учител по изобразително изкуство в Перник от 1984 до 2007 г. Председател е на ателието на учителите – художници от 1989 г. Работи в Киноцентъра „Ню Имидж“ – Бояна, в Културно-информационния център в Перник и от 2013 г. е управител на Защитено жилище за лица с лека умствена изостаналост. Работи в областта на живописта във всички жанрове – фигурални композиции, натюрморт, портрет и пейзаж. Променя непрекъснато своето търсене в стила си, като преминава от реализъм, експресионизъм, сюрреализъм и в момента експериментира с оригинален начин за рисуване като липсва контакт на платното с четката, откъдето идва цикъла – „Неръкотворни картини“.

Изложбата на Георги Кьосев ще остане подредена в зала „Джамията“ през следващия един месец.  

 Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.