Зоя Дюбоа: Яне Сандански е събарял черкви, за да строи училища

Във Франция сравняват Сандански с Наполеон Бонапарт, но в България личността му не е оценена. Британската писателка Мерсия Макдермот сравнява по значимост делото му с това на Левски и Гоце Делчев. Жалко, че къщата му в Дупница е съборена, сподели пред „Камертон“ правнучката на Яне Сандански Зоя Дюбоа, която бе гост на представянето на биографията на българския революционер, написана от Мерсия Макдермот.
Зоя Дюбоа - правнучка на Яне Сандански. Снимки: КАМЕРТОН

 

Биографията на Яне Сандански „За свобода и съвършенство“ на британската писателка Мерсия Макдермот бе представена в зала „Околийската къща“ в  Дупница. Събитието бе организирано от НЧ „Генерал Г. Тодоров“ по инициатива на бившия председател на Общинския съвет Явор Тодоров и правнучката на Яне Сандански Зоя Дюбоа, която бе и сред специалните гости на срещата. Тя бе придружена от Ана Трайкова, също родственичка на революционера и виден деец на македоно-одринското движение, чийто живот е тясно свързан с Дупница. Гости на събитието бяха още проф. Светлозар Елдъров от БАН, специалист по българска църковна история и македонското освободително движение от началото на XX в., издателят Христо Георгиев  и доц. Георги Георгиев от Македонския научен институт, общественици и други граждани. 

 

Авторът на представената книга Мерсия Макдермот е британска писателка и историчка, живяла 27 години в България. Мнозина я определят като голям българофил. Тя е чуждестранен член на БАН, почетен доктор на Софийския университет, носител на наградата на Министерството на културата "Златен век" с огърлие за 2017 г. Книгата за Яне Сандански е част от поредицата биографии на знаменити българи, които пише Макдермот. Тя е автор на книги за Васил Левски, Гоце Делчев, Димитър Благоев. Към Яне Сандански обаче писателката има особено отношение. Според нея революционерът не е оценен в България, тя сравнява по значимост делото му с това на Левски и Гоце.  

 

Според правнучката на Яне Сандански Зоя Дюбоа обаче знаменитият й родственик е добре познат и оценен в чужбина. Мнозина читатели зад граница са привлечени от героизма му, сподели Дюбоа. По думите й във Франция, където тя живее и работи като преводач, понякога сравняват Сандански с Наполеон Бонапарт. Френските читатели пък познават книгата за революционера на Макдермот благодарение на превода, направен от Зоя. Самата тя също подготвя книга за Яне Сандански, която се очаква да излезе по случай 150-ата годишнина от рождението на революционера през 2022 г.

 

Едно от качествата, които Зоя Дюбоа цени най-много у знаменития си прадядо, е неговото отношение към образованието. Тя разказа, че Сандански винаги е носил книги със себе си и въпреки революционната си дейност, е намирал време да ги чете. Макар че не е завършил висше образование и е бил самоук, е държал много на това хората около него да бъдат добре образовани. Случвало се е в някои населени места дори да събаря черкви, за да се построи училище. Въпреки че често не са одобрявали неговите възгледи, е бил на мнение, че за да се състои едно въстание или революция, участниците е трябвало задължително да бъдат образовани, разказа още Зоя Дюбоа. Тя изрази съжаление, че къщата на Яне Сандански в дупнишкия квартал „Бешика“ е съборена.

 

Той е бил железен мъж. Не знам дали е противоречива личност, но когато е взимал някакво решение, нищо не е можело да го спре. Изключително интелигентен е бил, особено като се има предвид, че не е завършил висше образование. Макдермот изпитва неприязън към факта, че на Сандански му се отделя по-малко внимание от други български герои. Тя дори посвещава много повече време на него, отколкото на Левски, Д. Благоев и Гоце Делчев, за да открие нови факти за живота му, близо 7-8 години. Буквално е ходила по неговите стъпки, водена от хора, които днес са свързани с неговото минало. Жалко е наистина, че къщата в Дупница е била съборена. Определено мисля, че трябва да се направи нещо за неговата памет. Чужденци не проумяват как за Яне Сандански няма дори музей“, каза Зоя Дюбоа, която в края на срещата в Дупница прочете и стихове, посветени на революционера.

 

Явор Тодоров разказа, че много добре помни къщата на Яне Сандански в кв. „Бешика“. Познавал е лично бай Иван Сандан, който е бил негов племенник. Заедно със своя баща е ходил най-редовно при него на гости и е слушал невероятни истории, свързани за Яне. Бай Иван им е подарил много материали, свързани с неговото семейство, които са съхранявани в голям и стар сандък в старата им къща. През 1984 г. всичките над 50 вестници, списания, картички и архиви са предадени на Историческия музей в Дупница.

 

Бай Иван Сандан беше една изключително ерудирана личност, винаги добре облечен, беше удоволствие да се разговаря с него. Къщата на Яне Сандански беше просто прекрасна. Когато ходех на училище баща ми казваше, че ако ми трябват цветя за учителките, трябва да отида при бай Иван Сандан и така и ставаше. За нас Яне Сандански продължава да бъде икона. Въпреки че се говори, че е противоречива личност, Яне си остава Яне“, каза Явор Тодоров, който е запазил за себе си само 2 писма, една снимка и вестник, свързани с революционера.

 

Проф. Елдъров сподели от своя страна, че лично за него през 1986 г. е било голямо събитие  излизането от печат на първото издание на книгата на Мерсия Макдермот. Той определя книгата като впечатляващата, която се чете на един дъх и продължава да е актуална и подходяща за всеки желаещ да обогатява знанията си за българското националноосвободително движение. По негово мнение никой не би допуснал, че книгата е писана на английски език и след това е преведена на български, разбира се и заради големия принос на преводача Веселин Измирлиев.

 

Директорът на издателството Христо Георгиев каза, че винаги е бил удивляван на отрицателното отношение към Яне Сандански. Спорен него то се дължи на чисто човешка завист. Сандански е бил само на 31 г., когато името му обикаля света покрай Аферата „Мис Стоун“. Заглавията на „Ню Йорк Таймс“ дълго време са започвали с темата за него и неговата чета. „В тази чета са се организирали и десетки войводи, които на драго сърце са приели неговото водачество. Разбрали се, че той е притежавал качествата, които са били необходими за борбата, свързана с Македония. Сандански е забранявал на бащите да женят дъщерите си без любов. Всеки, който е правил грешки за дребно неподчинение, Яне веднага е налагал глоба и бой на площада пред погледа на всички. В един момент и самият той се е спрял на идеята Македония да остане разделена от България, тъй като е осъзнал, че евентуално обединение никога няма да бъде възможно. Едва ли има друг българин, за когото да е писано толкова много в Америка. Обвиняват го, че е бил социалист. Не, това са възгледите му за най-обикновени човешки права“, каза Христо Георгиев.

 

Накрая на събитието ученичките Стиляна Михайлова, която влезе в ролята на водещ, както и Кристина Велидолска изпълниха Марш на македонските революционери „Изгрей, зора на свободата“ и Яворовото стихотворение „Хайдушка песен“.

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.