17-годишен ученик от Червен брег пише първия си роман

Младият талант Станислав Михайлов, който наскоро издаде стихосбирка, е любимец на децата в родното си село, където организира за тях занималня. Наред с писането и училищните задължения, намира време и за благотворителност. За разлика от своите връстници, мечтаещи реализация в чужбина, начинаещият поет и писател иска да живее и учи в България, а когато завърши висше образование, да се върне в Червен брег и да работи за културното развитие на селото.
Снимки: личен архив

 

Както ви обещахме в уводната статия при откриването на вестник „Камертон“ преди седмица, в рубриката "М-зона" ще ви срещаме с младите дупничани, които опровергават или поне са изключение от твърдението за безпътицата на подрастващото поколение у нас. Сигурни сме, че всеки учител в нашата община може да посочи поне един свой ученик, който не заслужава да бъде поставян под общия знаменател „младите са агресивни, необразовани и мързеливи“. Такъв пример е 17-годишният  начинаещ поет и писател Станислав Михайлов от село Червен брег. С него ни запозна неговата класна ръководителка Мария Петрова – преподавател в Професионалната гимназия по хранително-вкусова промишленост в Дупница.

 

През септември миналата година излиза първата стихосбирка на 17-годишния Станислав Михайлов. „Поезията – пътят към щастието“ той издава със собствени средства в дупнишка печатница. Първоначално са напечатани 50 бройки, след което поради голям интерес към стиховете му, се наложило увеличаване на тиража с още 50 копия.

 

Тези стихотворения описват моето прекрасно детство. Желанието ми бе да запечатам в стихове спомените си от тези незабравими за мен години“, казва Станислав.

 

 

По подобен начин той сега е решил да запечата и своя ученически живот. Този път не в стихове, а в проза. В момента Станислав вече завършва първия си роман. „Пиша последната развръзка към него. Все още не съм го озаглавил, но нямам търпение книгата да излезе и да срещне своите читатели. В нея описвам училищния живот, но най-важната роля е отредена на любовта“, разкри пред „Камертон“ Станислав.

 

Роденият през 2000 година ученик е започнал да развива своята страст към писането на 12-годишна възраст, когато все още учи в ОУ „ Св. св. Кирил и Методий“ в Червен брег. Първоначално в 7 клас бил вдъхновен по-скоро от четката и повече рисувал. Скоро след това обаче се запалил по словото и хванал писалката. Започнал да прави опити в стихоплетството и на 13 години печели първата си литературна награда. Негово стихотворение е  класирано на второ място в конкурса „Рождество на Спасителя“, организиран от  читалище „Братство“ в  Кюстендил.

 

Наградата била неочаквана за Станислав, но и стимул да продължи да пише. Така се поставя началото на поредица от литературни изяви и множество награди. През 2014 г. неговото есе за Конституцията на България е високо оценено, заради което по покана на депутата Мая Манолова гостува в Народното събрание, а Областната администрация в Кюстендил му присъжда грамота. През 2016 г. печели второ място в общинския конкурс за есе по повод 140 години от Априлското въстание. През същата година участва в национален конкурс, организиран от Българската православна църква, а в края на същата година участва в конкурса на Unity Academy, в който талантът му отново е високо оценен.

 

 

Наред с писането и училищните задължения, той намира време и за активна обществена дейност. Занимава се с благотворителност и организира занималня за децата в родното му село Червен брег. Всичко започва с един благотворителен концерт през 2014 година. Тогава Станислав решава да помогне на 2-годишно дете от Кюстендил,  което се нуждае от скъпоструващо лечение в чужбина. За целта организира концерт  за набиране на средства в заведение в Червен брег. „Помня, че ресторантът беше пълен, много хора дойдоха и помогнаха на момиченцето“, разказва ученикът.

 

Впоследствие дава ход на още редица благотворителни начинания, а работата му била забелязана от кмета на селото Силвия Тодорова. Тя му отстъпила една стая в сградата на кметството, където да работи с деца от детската градина в Червен брег и ученици от училището в село Крайници. Стаята в кметството под ръководсвото на Станислав се превръща в своеобразна детска занималня. Там той създал арт работилница, където децата рисуват, пеят и рецитират стихове. Пак там подготвят програми за всеки празник или тържества по различни поводи. Правят томболи, игри, децата едновременно учат и се забавляват. Когато времето позволява, занималнята се изнася на площадка отвън.

 

Всичко това Станислав сподели, че прави заради любовта си към децата и удоволствието да бъде полезен за обществото и за своето родно село, към което е много привързан.

 

 

Бъдещият абитуриент ни впечатли и със своя искрен патриотизъм. За разлика от мнозинството младежи, мечтаещи и амбицирани за реализация в чужбина, Станислав не просто иска да учи и живее в България, но желанието му е след завършване на висшето си образование да се върне в своето родно село Червен брег. Убеден е, че ако има повече хора като него, България ще просперира.

 

„България е моята родина и не мога да се откъсна от нея и най-вече от селото си. Привързан съм към него и мечтая един ден, след като завърша висшето си образование, да се върна в Червен брег и да работя там. Бъдещето е в наши ръце. Надявам се повече хора да предпочетат като мен да останат и творят в България. Знам, че реализацията е трудна, моят брат е пример за това. Завършил е две висши образования и все още си търси хубава работа. Толкова много образовани българи има, а толкова малко работа за тях се намира в страната. Но аз не искам да уча и работя в чужбина, мечтата ми е да завърша висшето си образование в България. Искам да остана да живея и да работя тук, където са моите близки, приятели и роднини. Това е моята земя и мечтая да бъда полезен за нея“, споделя развълнувано Станислав и продължава разсъжденията си:

 

Усещам, че традициите ни бавно изчезват, правят се опити да бъдат унищожени и затова съм толкова активен днес. Ако има повече хора на моята възраст в Червен брег, да бъдем един градивен колектив, селото ни ще просперира. Може да се развие като туристическа дестинация. Лошото е, че не срещам много активни младежи, те не са мотивирани и са някак разсеяни. Нямат желание за нищо, искат да бездействат, да излизат по заведенията и по градинките. Вълнуват ги много технологиите, които им вредят на концентрацията, а трябва повече да четат книги“.

 

Станислав обича да чете книги във всяка свободна минута. Сред любимите му автори са Йордан Йовков и Любен Каравелов, а Христо Ботев е негов идеал за „поезия, дейност, живот и мисия въобще“. По неговите думи няма творба в българската литература, която да не му е повлияла или да не го е развълнувала и вдъхновила.

 

Станислав Михайлов иска да учи културология в СУ „Климент Охридски“ и когато завърши, да се върне в Червен брег, за да работи за културното развитие на селото.