Пътят към св. Иван Рилски - завръщане към вярата и духа на предците ни
Мнозина вече наричат „Светият път“ българското „Камино“. Може ли в действителност да се сравняват двата поклоннически маршрута?
Евгени Коев: Трябва да се отбележи, че маршрутът в Испания е бил преминат от един епископ, чиято цел е била да се поклони пред мощите и гроба на Свети Яков. Ние в България притежаваме в духовен план нещо, което е много по-голямо. Цяла монашеска процесия с мощите на покровителя на българския народ е извървяла половината българско землище по време на турското робство. Това е нещото, което прокарва един духовен гръбнак между старата ни историческа столица Търново и духовната ни столица Рилския манастир. Наистина Рилският манастир е голямото средище, което остава обединител на целия български народ толкова дълго време със своето просветление, дори когато не е имало държавност. Неслучайно първият ни светски учител е от Рилския манастир, който по-късно става директор на първата светска гимназия, а именно Неофит Рилски. Само по едно стечение на обстоятелствата Априлската гимназия е по-рано открита и изпреварва гимназията в Търново, което пък е дело на друг голям българин - д-р Васил Берон. Тази гимназия по туризъм е една от институциите, която има принос тази година да се случи този поклоннически път. Все пак имаме всички основания „Светият път“ да се превърне в българското „Ел Камино“.
Поклонническият туризъм все още не е добре познат у нас. Каква е неговата същност, с какво е по-различен от обикновения туристически поход?
Паскал Пиперков: При поклонническия туризъм за разлика от обикновения туристически поход основно отдаваме по-голямо значение на духовната страна на нещата. Молим се, посещаваме свети храмове, където са се подвизавали различни светци, места, свързани с живота на Господ Иисус Христос, или както в случая пренасяне мощите на някой светец. Това са такива места, в които, надяваме се, Светият дух присъства. В Евангелието от Йоан Богослов Иисус казва: „Аз съм пътят, истината и живота“ (Йоан 14:6). Перафразирам, че само чрез Господ може да се достигне до Отца. Тоест Господ Иисус Христос по някакъв начин се символизира чрез пътя. Той е пътят, но и пътят като символа на Господ. За да се осмисли пътят, е най-добре да разговараяме с Бога чрез молитва. Освен това, вървейки по пътя, както и всички останали туристи, се наслаждаваме на природните забележителности и красоти, от разнообразието на гледките, които виждаме. В случая ние ги оценяваме като творение Божие и по този начин възхваляваме твореца. Също се възхищаваме на хората около нас, отново ги оценяваме като творение Божие. Обръщаме внимание на взаимоотношенията, в които се стараем да проявяваме християнските добродетели и ценности. За голямо щастие, благодарение на благословията на Великотъновския митрополит Григорий по целия поклоннически път с нас върви свещеник и ние имаме възможноста да слушаме неговите наставления в духовен план. Надяваме се, че тази наша инициатива е вдъхновена от Бога. Поне досега виждаме, че под небето се подреждат нещата. Всеки ден е благодатен, всеки ден се случват чудеса, за които ни е трудно да говорим.
Евгени Коев: „Светият път“ не е просто туристически и поклонннически поход, а едно голямо културно събитие. На много места това е повод за голям празник, случва се нещо, което е свързано с нашата история и религия. Българите изключително много се различаваме по отношение на това доколко познаваме православието. Докато едни от нас са доста добре запознати с вярата, има и такива, които не са, трети пък искат да го разбират. По една или друга причина все още не познаваме добре вярата си. Ние сме една от малкото държави, в които не се изучава вероучение, за разлика от близките нам народи като румънци, гърци, сърби и пр. В случая в България всичко е оставено на самообразованието.
Смятате ли, че националният поход ще бъде от полза именно за приобщаването на повече българи към християнството?
Евгени Коев: Определено ще се случи. Мога да кажа, че преминаваме през села, където няма постоянно свещеници, храмовете се отварят само на определени празнични дни. Походът дава повод те отново да бъдат отворени, да дойде свещеник, да направи служба и така ще се приобщят повече хора.
Може ли „Светият път“ да положи една здрава основа за ново духовно обединение на българите?
Евгени Коев: Категорично мисля, че това дори вече се случва. Само във Велико Търново се събраха участници от всички краища на България, които се включиха за известен период от време в похода. Това е едно голямо доказателство.
Преминавате през десетки културни паметници и природни забележителности. Какви други цели си поставяте със създаването на „Светият път“?
Евгени Коев: Ние мислим, че благодарение на похода ще насочим вниманието на обществеността и институциите към необходимостта от подобряване на средата в някои храмове и те ще бъдат социализирани. Ще обърнем внимание и на други значими личности от нашата история и духовна памет на българската нация. Въобще пътят акцентира върху някои забравени опори на българщината в миналото. Например направихме литийно шествие до Никополската крепост, мястото, където в края на дните си е живял цар Иван Шишман. Пайсии Хилендарски го нарича Свети цар Иван Шишман, защото е загубил живота си за вяра и народ. Може би не оценяваме владетелите си в духовен план, а само като военачалници и строители. Ако трябва да се сравним със съседните народи, ние почитаме малцина от владетелите си, а мисля, че много повече са допринесли за развитието на българския народ, както и за православието. Това може да се промени. Почти всяка вечер се срещаме с различни свещеници, преминаваме през различни манастири, били то действащи или само местата, където са били тези обители, места, които сме наследили от нашите предци - храмове, оброци, параклиси. Всички те носят своята памет и духовност. Хората преди нас са ги посещавали с голяма вяра и почит.
15-ти ден от "Светият път". Поклонниците в „Пустата църква“ край с. Камено поле. Местните легенди свързват построяването на средновековния храм с цар Иван Асен II, предвид близостта й с крепостта от същия период "Калето". В момента се намира в доста окаяно състояние, мълвата за заровено съкровище на това място е привлякло вниманието на иманярите, които с вандалските си действия също са спомогнали за унищожаването на старината.
Освен това, докато вървим по маршрута, в по-голямата му част трасираме, оставяме някакви знаци, особено на местата, където няма никаква туристическа маркировка. Ще извървим пътя през четири природни и национални парка – Персина, Врачански Балкан, Витоша и Рила. Преминаваме през прекрасните Стара планина и Искърски пролом. Можем да видим най-различни страни на нашата уникална природа. Отделно минаваме през доста удивителни и непознати кътчета. Много малко хора например са чували за каньона на р.Чернелка или за каньона на р.Вит. Много на брой наистина са важните културни обекти и съпътстващи събития, някои от които съм убеден ще бъдат изненадващи. Разбирате ли, хората вече ни чакат, те са се подготвили. С голяма значимост беше първото литийно шествие в началото на похода. След литургията в катедралния храм „Св. Рождество Христово“ във Велико Търново шествието премина през средновековната крепост Царевец и слезе до средновековния храм „Св. св. Петър и Павел“, където са били съхранявани мощите на преподобния. Храмът е проучен от проф. Овчаров, сега за пръв път ще се сдобие с поставка за икони. Ще се поставят оригинални свещници, където всеки може да отиде да запали свещ. Вярвам истински, че след 10-15 години, когато бъде в цялата си завършеност „Светият път“, тези които са след нас ще се радват на едно изключително богато духовно, природно и културно наследство.
Поклонниците при каньона на р. Чернелка
В Търново са се съхранявали мощите на много светци. Вие защо избрахте св. Йоан Рилски?
Паскал Пиперков: По-скоро той избра нас.
Какъв трябва да бъде водещият мотив на всеки един участник, включил се в „Светият път“?
Евгени Коев: Водещият мотив мисля, че е безспорен. Това е свети Йоан Рилски, той е този светец, който ни води, обединява, направлява, който ни свързва с десетки свети места. Светият път е броеница от свети места. Неслучайно имаше различни идеи как да бъде наречен похода. „Светият път“ всеки един отделен човек ще го изживее по различен начин. Заедно всички ще го изживеем, дали лично, дали като култура, вяра, преживяване. Когато човек изпитва някаква нужда, започва да се моли, остава сам със себе си, с Бог и светците, които почита или със силата, в която вярва. Мнозина твърдят от незнание, че не вярват в Бог, а в някаква енергия, която съществува. От мое име, като православен християнин казвам, че това е Бог. Свети Йоан Рилски е огромно духовно и културно наследство, с което трябва да се гордеем и е голям шанс за нас българите.
С какво свети Иван Рилски се е превърнал в толкова значима духовна фигура, покровител за целия българския народ, а дори и за целия източноправославен християнски свят и редица чужди народи?
Паскал Пиперков: Интересното на свети Йоан Рилски е, че той е монах и на практика най-почитаният български светец. Не както други народи, ние не почитаме толкова покръстителя цар Борис или някой друг цар, защото сред царете също има светци, а именно монах отшелник, чиято молитва е много силна. Той е прославен с изцеленията, но разбира се е прославен с тези му странствания. Друг подобен пример е света Петка, която е странствала много повече от свети Йоан Рилски, но някак той остава най-почитан. Може би се дължи и на факта, че неговите мощи се намират в България, а именно в Рилската света обител. Това е причината той да е почитан и сред много други народи като Русия, Сърбия, Гърция и пр.
Колко значимо за духовната ни история е пренасянето на неговите мощи през 1469 г.? Според Вас дали „Светият път“ би могъл да се превърне в най-значимите духовни събития за 2019 г.?
Паскал Пиперков: Пренасянето на мощите на преподобния е най-значимото духовно събитие на XV век. Ние сме щастливи, че тази година имаме юбилей. Направихме всичко възможно организационно да реализираме поклонническия поход и да отбележим кръглата 550-та годишнина. Не смея да твърдя и да правя обобщения, че за 2019 г. най-значимото духовно събитие е „Светият път“. Първо трябва да видим обществената реакция, както и на духовниците и християните. Безспорно по места ни посрещат много радушно, имаме последователи и поддръжници в цялата страна. Има хора, които нямат възможност да вървят, но се молят за нас, за което сме им много благодарни. Революционното на това, което правим е, че сглобяваме един маршрут, върху който работим в продължение на няколко години. Извървяваме изцяло пешеходно пътя от Велико Търново до Рилския манастир, спомняйки събитията отпреди 550 години. Всичко зависи от нас. Заложили сме много хубави неща в това дело. Да има молитва, да има пост, да има деца по пътя, да има възможност всеки да се включи, да се посетят свети места. Дали ще го реализираме зависи от хората, които дойдат на пътя, с които заедно, коригирайки се едни други, ще го направим. Защото силите са малко и човешките немощи се проявяват, но Господ Бог очаква от нас просто да държим посоката. Удържим ли посоката към него, опираме ли се до вярата, ще се постигне онзи резултат, който сам Бог си е помислил да се реализира чрез този поход. Ние точно не сме наясно с това какво Господ очаква от нас, по-важно е да го следваме.
Ще бъде ли оценен „Светият път“, как виждате перспективата на вашето начинание?
Паскал Пиперков: Аз силно се надявам да се разработи Светият път, но за перспективите ще говорим отново след като завърши тазгодишното събитие. При нас почти не достига никаква обратна връзка по отношение на медиите. В интерес на истината очаквахме много по-голям отзвук. В момента сме просто щастливи, че нещата се случват толкова добре, доколкото организационния процес ни го позволява. Една група от около 20 души извървя успешно почти 200 километра, в Никопол се включиха още 100 души, всички преодоляват трудностите по пътя и умората, слава богу. Относно желаещите да се включат, има публична покана, радушно се приема всеки нов участник. Единственото ни условие от православна гледна точка е да се приема православното богослужение. Не е нужно човек да е ревностен православен християнин, който ходи всяка неделя на църква, да се причестява редовно, а да бъде просто човек, който ще бъде толерантен към богослуженията, които правим. От там насетне е нужна и добрата туристическа екипировка.
Евгени Коев: Аз като историк имам развито историческо чувство и направихме всичко възможно да отбележим тази кръгла 550-годишнина за началото на „Светия път“. 600-годишнината от пренасянето на мощите на Свети Йоан Рилски ще бъде дело на следващото и по-следващото поколение. Много сме радостни, че ще им завещаем нещо, което сме начертали. Дори и следващата година да не се осъществи такъв масов поход, вече ще е начертан пътя за тези след нас. Така ще им бъде много по-лесно, ще има върху какво да стъпят, за да същестува българският свети път. Мисля, че за 2019 г. всичко, което правим е излючително емоционално, с помощта на нашите приятели. Можем да дадем основание на хората от всички общини, институции, кметства да видят наистина с какво огромно богато наследство разполагаме. Този поклоннически маршрут има огромен потенциал за цяла Югоизточна Европа. Много малко народи могат да се гордеят с подобно нещо. Пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски се е случило преди цели 550 г. Разполагаме с разказа на Владислав Граматик – „Рилска повест“, където всичко е описано много схематично, разбира се, откъде се минава, къде престоява процесията. Но това ни дава достатъчно основание да го възстановим и тази година изцяло да минем пеша максимално близо по пътя на монашеската процесия. Това е голямо богатство, което до момента не сме използвали.
За първи път поклонническият маршрут включва и Бели път над Дупница. Какво ви насочи към него?
Паскал Пиперков: Има етнографски изследвания за Бели път. Вашата медия бе публикувала подобна информация, че именно оттам е преминала монашеската процесия. Ние се опряхме на краеведските изследвания. Всъщност нашата работа се опираше до голяма степен на това какво знаят хората и какво е публикувано, за да съставим автентичния маршрут. Имаше също исторически анализ на терена, който сме направили. Много фактори го определиха, но специално за Бели път това е съображението. Съществува местно предание, разпространено във вашия регион, че Бели път се нарича така именно заради това, че по него са пренесни мощите на Свети Йоан Рилски. Това е нашата опора, върху която сме стъпили.
Според местните предания в Дупница преди 550 г. мнозина тържествено са посрещнали процесията. Очаквате ли историята да се повтори? По план кога ще пристигнете в града и какво предвижда програмата?
Евгени Коев: Големи литийни шествия ще се организират във Враца и в София, но изключително много се надяваме същото да се случи най-вече в района на Дупница и град Рила. Надяваме се много ваши съграждани да ни посрещнат в началото на града и заедно да направим литийно шествие до центъра, както и до параклиса на преподобния за вечерната служба. Също така много разчитаме колкото се може повече дупничани заедно с нас извървят Бели път. Дано те бъдат повече от участниците в други градове. Ще пристигнем в Дупница на 28-ми юли. Маршрутут ни ще премине неслучайно през средновковната църква „Св. Спас“ в с. Червен брег. Този храм е едно голямо културно и духовно наследство. Много вероятно е монашеската процесия да е преминала точно оттам, това е и нашето мнение. Ще последва литийно шествие до центъра на Дупница. След това ще има поклонение при параклис „Св. Йоан Рилски“ в парк „Рила“, където ще се проведе вечерня. На 29-ти юни ще има поклонение при параклис „Св. Марена“, след което ще се включим по Бели път, който ще бъде преминат изцяло до гр. Рила. Според местните предания точно от там са пренесени мощите на преподобния. Ще има преклонение при средновековен храм „Св. Архангел Михаил“ в гр. Рила, след това шествие до метоха „Орлица“, където ще се проведе вечерня. На 30-ти юни ще се извърви разстоянието от метох „Орлица“- метох „Пчелина“ до Рилския манастир, където трябва да бъдем посрещнати и ще се проведе вечерня. В последния ден на похода от манастира ще се качим до пещерата на св. Йоан Рилски и до неговия гроб, където ще бъде официалното закриване на националния пешеходен поход „Светият път“. Изключителни сме благодарни и това не е случайно, че получихме благословия от игумена на Рилския манастир, за да пренощуваме в метох „Орлица“. По този начин ще бъдат преповторени събитията отпреди 550 г., както ги е описал Вадислав Граматик в своята „Рилска повест“. Трябва задължително да спомена за отношението на много дупничани, много ни намериха в социалната мрежа. В интернет групата ни доста изразиха своята радост от случавщото се и казаха, че ще се включат в похода. Това наистина много ни обнадеждава. Имам обещанието за пълна подкрепа, така че дупничани очакваме при възможност да ни посрещнете още в с. Дрен и оттам заедно да стигнем до Рилския манастир.