Древнотракийското селище Болбабрия се е намирало на мястото на днешното дупнишко село Червен брег. Тази хипотеза защитава доц. Светла Петрова – научен ръководител на археологическите разкопки в района на раннохристиянска базилика при средновековната църква „Св. Спас“.

Проучванията там започват с теренен обход през 2012 година и продължават три археологически сезона, като последният се проведе през лятото на 2017 г. Той продължи само 21 дни, но очевидно е бил ползотворен, тъй като след приключването му археолозите убедително оповестиха тезата за античното наименование на селището. Според тях добитите културни ценности дават достатъчно основания да се смята, че Червен брег е наследник на антична Болбабрия.  

„При обхода, който направихме през 2012 г. около средновековния храм и терена, който в момента се използва за обработваеми ниви, излизаше изключително много керамичен материал. При полигона, който направихмe, се очертаха над 200 декара. Излизат активно материали и след като започна проучването, особено при свличанията и обработката на нивите, започна да излиза една много красива римска керамика. Това ни наведе на мисълта, че живеещото там население е обитавало доста голяма територия. Това провокира научният ръководител д-р Петрова да търси в античните автори и публикации името на това селище. То се намира на много комуникативно място, свързвайки пътя между Пауталия-Германея-Филипопол и пр. Вероятно ставаше въпрос за някакво селище, което дълги векове е съществувало. Имаше голям културен пласт и така обръщайки епиграфските материали се опитахме да стигнем до превода на името“, разказа пред „Камертон“ директорът на Историческият музей в Дупница Анелия Геренска.

Съществуването на Болбабрия е известно от епиграфски паметник, произхождащ от района на Разметаница, в близост до селата Големо село и Шатрово. Паметникът, датиращ от римската епоха, е регистриран от археолога Вацлав Добруски в началото на XIX век. Той свидетелства за съществуването на значително селище и светилище на Зевс Збелсурд, които не са точно локализирани. На посветителския паметник (можете да го видите на снимка в галерията) пише: „Ние, селяните от Болбабрия, посветихме на Зевс Збелсурд-Господарят“.

Надписът на селяните от Болбабрия се съхранява в Археологическия музей в София

Посвещението е направено през 2 век именно от селяните от Болбабрия на широко почитания тракийски бог в района на Пауталия. В превод от тракийски език думата „брия” отговаря на съвременната българска дума бряг,  а „болба” се тълкува от езиковедите с бълбука, нещо предизвикващо застрашаващ шум, т.е. болбабрите са селяните от онова място, където има бряг и непрекъснато бълбука. Оттук археолозите правят индиректна връзка с релефа, който изгражда село Червен брег. Както е известно, там е локализирано периодично свличане на терена, което се предизвиква от подпочвени води.

Базилика, която е основен обект на археологическото проучване, е изключително интересна с факта, че на мястото се наслагва култово строителство около 2000 години. Предполага се, че там е имало храм още в езическите времена, в близост до което е построен раннохристиянският храм. За изграждането му са използвани гранитни блокове от по-ранни култови храмове. Впоследствие през Средновековието, по време на Втората българска държава, непосредствено след освобождението от византийско иго, е построена средновековната църква.  На база нумизматичните и археологически податки се приема, че базиликата е построена около 330 година, т.е. това култово място съществува повече от 17 века.

„Споменът за святото място се е запазило векове наред и след това дори разрушената раннохристиянска църква се помни от поколенията и пак там се изгражда средновековния храм. Това е изключително важно и силно. На много места в България откриваме тракийски светилища, по-късно експлоатирани в римската епохa и още по-късно там се появяват и християнски храмове. Мисълта за святото място се предава във времето на определни места“, обясни Анелия Геренска.

Базиликата е трикорабна с един голям наос, разделена от колонада на 3 помещения, с интересна абсида и прилежащ двор.

До момента е разчистен падналия вероятно вследствие на земетресение северен зид на базиликата. Археолозите са стигнали почти до основите й, като са попаднали на калдъръмено помещение, което е оформяло северен вход с навесно съоръжение за съхранение на носените в храма дарове – съдове със зехтин и храна. Другото предположение е, че е било кухненско помещение.

От откритите предмети, керамика и монети, става ясно, че хората, покланяли се в базиликата, са били заможни и съответно селището е било доста икономически стабилно.

Открити са и четири погребения от Средновековието, които са дали възможност да се прецени облеклото на жените и мъжете по това време.

„Дали около базиликата в раннохристиянската епоха се е разгърнал манастир, това можем да го кажем, когато разширим терена. Определно е имало голямо село около базиликата и тя е била част от това селище. Населението се е покланяло в тази базилика, но дали е била манастирски комплекс, ще покаже проучването. Засега можем само да предполагаме. Имаме и други наблюдения - за древен далматински римски път. Тъй като селището е на стратегическо място и икономически и социално е било с доста висок статут, като съвсем наблизо е преминавал римски път. Откриваме следи на този древен път, които дори може да се припокриват с настоящия път, но не централния. Вероятно той е повреден по време на свлачищните периоди. В самото селище не са правени никакви сондажи все още, но наоколо има много обекти, които доказват един динамичен религиозен живот през Средновековието, а и по-късно.

Сега знаем, че в Червен брег има осем оброка и параклиси, които се поддържат от местната общност. Там винаги на определения християнски празник се правят служби, което показва че землището на Червен брег е наситено силно археологически. В нашите резултати имаме много тежести за рибарски мрежи, което показва, че реката е била зарибена и жителите на това селище са били умели в риболова. Открихме и много шлака, а районът е много рудодобивен, като започнем от село Бистрица и преминем през много от селищата в подножието на планината. Местните хора са добивали метал, така че в онази антична епоха от следите, които са ни оставили се доказва, че са се занимавали с металодобив“, разказа за резултатите от третия археологически сезон Анелия Геренска.

Артефактите, които излизат при разкопките, сочат различни периоди на поселищен живот още от праисторията, макар и с промяна на мястото на самото селище. „Където се намира оброкът „Свети Илия“, на повърхността откриваме античен храм. Могилите, които са около Червен брег, също показват по-ранен период на селището, защото могилните некрополи са свързани с езическия период. Това са погребения на аристокрацията от селището, които не са проучвани, за съжалние. Около самата могила, която е до параклиса „Свети Атанасий“ открихме над речната тераса праисторическо селище, което ни връща в неолита. Районът там е бил населяван хилядолетия назад, макар и с промяна на мястото на самото селище. Там материалите, които излизат са от неолита и енеолита. На територията на селото има поселищен живот още от праисторията. Имаме райони в България, например в Караново, Стара Загора, където има хилядолетия на културни пластове на едно и също място и стигат до 4 - 6 метра дълбочина. Тук нямаме наслагване на едно и също място, селището е местено в различните периоди. Но това селище, за което говорим съществува от предхристиянската епоха и сме го разбрали по монетите и керамиката. Тоест християнството става официална религия и започва изграждането на раннохристиянската базилика, но преди това е имало и езически храмове. За епиграфския надпис, за който говорим, е отнесен неслучайно в това голямо светилище, защото то е било известно за целия район и Зевс Збелсурд е тракийския епитет на бог Зевс. Това е Господарят, най-важният от боговете. Самият факт, че селяните от Болбабрия правят посветителски надпис означава, че селището е съществувало още в езическия период“, разкри още директорът на Историческия музей в Дупница.

Тази година археологическите разкопки в района се очаква да продължат. Историците ще кандидатстват за финансиране от Министерството на културата, а ако проектът не бъде класиран, отново ще се разчита на общинския бюджет. Анелия Геренска обясни, че е много важно, макар и с малко средства и закратко, проучванията да не бъдат прекъсвани, тъй като това води до запустяване на обекта. Геренска даде пример с археологическия обект в местността „Кулата“ в Дупница. Дългосрочната идея във връзка с обекта в Червен брег е базиликата да бъде реставрирана и консервирана, а мястото да бъде социализирано и да стане достъпно за повече хора. „ Там може да стане чудесен парк и интересна туристическа дестинация, която да се свърже с общините Сапарева баня и Самоков“, надява се директорът на музея. Това е желанието и на местните жители на Червен брег, които по думите й вземат изключително присърце своя паметник.    

„Чрез „Камертон“ искам да благодаря на жителите на село Червен брег, които вземат присърце своя паметник, защото намираме изключително положително отношение и подкрепа. Включват се в проучванията, сигнализират, когато има някакъв проблем. Това е много важно. С кмета на селото Силвия Тодорова сме разговаряли, че пътят до там е един важен елемент, който трябва да бъде изграден заедно със социализацията, консервацията и реставрацията на самия паметник. Идеята е средновековният храм да бъде социализиран, за да може повече хора да се докосват до него и да го видят в хубавата му страна. Ходим и живеем върху хилядолетна история. Всичко това е под краката ни. Ние сме наследници на цялата тази култура и е добре да я познаваме. Ние правим, каквото можем със средствата, които имаме, но се надяваме на по-добри времена, които ще ни дадат повече възможности за продължаване на проучванията и тяхното финализиране“, коментира Анелия Геренска.