Литературни четения за 110 години от рождението на Димитър Димов в Дупница

Честването на годишнината организират Историческият музей и градската библиотека
Снимка: Къща музей "Димитър Димов"

 

110 години от рождението на Димитър Димов ще отбележат с обща програма Историческият музей и библиотеката при читалище „Зора“. Събитието ще се проведе под надслов „Изследователят на една епоха. Димитър Димов – интелектуална виртуозност и прозрение“.

 

На 25 юни културни дейци и почитатели на писателя с дупнишки корен ще се включат  в литературни четения на любими откъси от негови произведения. Мероприятието е предвидено за 11.00 часа около фонтаните на централния площад „Свобода“. Преди това, от 10.00 часа, ще бъдат поднесени цветя на паметната плоча на Димитър Димов, която е се намира на фасадата на къщата на неговите баба и дядо на ул. „Христо Ботев“ срещу бившия тютюнев склад „Никотеа“. Както сме писали, според някои историци и местни краеведи складът е прототип на „Никотиана“ от романа „Тютюн“.    

 

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч, но първите 10 години от живота си прекарва в Дупница. Независимо че семейството му напуска града, когато той е още дете, Дупница е най-тясно свързана с неговия творчески път, а негови близки и познати свидетелстват за изключителната привързаност на писателя към Дупница. Града, в който израства, Димитър Димов твърде подробно рисува още в първия си роман „Поручик Бенц“. В Дупница започва работа по романа „Окъдени души“. В „Тютюн“ Дупница е родното място на главните герои Ирина и Борис. В същия роман се срещаме с редица описания от местности и обекти, които очертават някогашния облик на града. Зад многобройните му герои откриваме техните първообрази на местни хора. Дупница е пред духовния поглед на автора, когато в края на живота си започва романа „Ахилесова пета“. 

 

Димитър Димов е син на Веса Харизанова и Тотьо (Тодор)  Димов. Писателят има родство с революционера Яне Сандански, чийто живот също е тясно свързан с Дупница. Яне Сандански е сестрин син на дядото на Димитър Димов по майчина линия. Приживе Димов е искал да напише книга за именития си родственик, но до края на живота си не успява да осъществи желанието си.