Д-р Ибришимов, изненадани ли бяхте, Вие лично и колегите Ви в местната структура на БСП, от оттеглената оставка на Корнелия Нинова? 

Аз лично не бях изненадан от това, което се случи. Най-логично беше Корнелия Нинова да остане начело на БСП. Защото догодина през март имаме редовен Конгрес на партията, на който ще бъдат избрани нови ръководства по места и нов национален лидер. Освен това предсрочно прекратяване на мандата не е необходимо, тъй като нищо кой знае какво не се е случило. Последните две-три години партията е във възход. Имаме двойно повече народни представители в парламента, имаме с един мандат повече и в Европейския парламент. Мисля, че в предизборната кампания ситуацията малко бе пренавита, че ще имаме някаква разгромяваща победа над ГЕРБ. Очакванията бяха такива и затова се получи едно разочарование у електората и симпатизантите на БСП, но в никакъв случай ситуацията не е драматична и не налага оставка на Корнелия Нинова.

Но така или иначе оставката преди Конгреса беше заявена и предполагам, че местната партийна структура е имала своя обща позиция по отношение на това дали даде вот на доверие на Нинова или не. От коя страна на конфликта стоите?

Не сме имали единна позиция на структурата. Но в разговори с наши членове и симпатизанти в община Дупница и Кюстендилска област като цяло мнението беше, че оставката не е необходима. Има различни мнения, разбира се, включително, че бяха допуснати доста грешки в кампанията за евровота. Лично аз мисля, че една от големите грешки на нашата лидерка е изваждането на групата ни извън парламента. Това изигра своята положителна роля в първите една-две седмици, но след това ние трябваше да се върнем на работа. Пренавитата кампания, както и прекаленото говорене по местни, а не по европейски теми, също беше грешка.

Такава ли беше стратегията на БСП - да превърне европейския вот в национален? Защото Валери Жаблянов в анализа си на Конгреса вчера каза, че именно това партията не е успяла да направи, сякаш това е била една от целите.

Като цяло в кампанията малко се говори по европейски теми, както и за това каква политика ще отстояват нашите членове в европарламента през следващия мандат. Бойко Борисов в типичен негов стил през последните 2-3 седмици преди изборите направи една силна кампания и успя да стигне до много хора. Не може да му се отрече, че той познава инстинкта на хората. В крайна сметка голямо значение оказа и корпоративният вот. В ръцете на ГЕРБ са държавната и общинската администрация, както и бизнесът. По отношение на ромския вот фактите сами по себе си говорят. В секциите, в които гласуват хората от малцинството, БСП има съкрушителна загуба в съотношение 10 на 110 гласа за ГЕРБ. Оставям на читателите да преценят има или не купен вот. Такава бе ситуацията и в секциите в Гиздова махала, и в Каваклия, и в Горна махала. Това са 800 гласа. В Дупница има работещи в ТЕЦ-Бобов дол, които гласуват в секциите в училище „Неофит Рилски“. Погледнете и там резултатите. Корпоративният и купеният вот и този път оказаха своето влияние. Винаги съм казвал, че колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малка е тежестта на този вот. Но не мога да упреквам гражданите, че не излязоха да гласуват. За много от тях тези избори са далечни, други не виждат алтернатива на сегашното управление.

Корнелия Нинова беше доста пряма, хвърли обвинения,  че срещу нея играят сериозни икономически интереси. Има ли основания?

Аз това на 100 % не мога да го потвърдя. Щом го казва, вероятно има някаква причина. Но не мога да се съглася, че ръководството води партията напред, а всички останали, които имат амбиции да заемат нечие място в това ръководство, дали на партийния лидер, дали на членове на Изпълнителното бюро, или на народните представители, са задкулисие. Това са нормални противоборства. Аз например съм народен представител, нормално е да има хора в партията или в общината, които искат да са на мое място, но не мога да кажа, че тези хора са задкулисие или представляват нечий икономически интерес.

По отношение на местните структури на Конгреса вчера Корнелия Нинова каза, че е изпълнила поетите от нея ангажименти, а именно да увеличи финансирането им и да им даде повече свобода. Имат ли наистина местните структури повече свобода? Защото това не изглеждаше така, когато на последните парламентарни избори Валери Жаблянов бе спуснат за водач на листата в Кюстендилска област.

Определено, откакто е председател, Нинова увеличи процента от субсидията за местните структури, има децентрализация на ресурса. Нормално се издава в. „Дума“, факт е и създаването на Българска свободна телевизия.  Що се отнася за Жаблянов, не ми се иска да говоря много на тази тема, защото аз съм пряко засегнат от това, че имахме спуснат водач на листата. Не искам да връщам времето назад и да припомням, че имахме номинации от всички 9 общини, имаше една нагласа да бъда водач. Но това е вече приключена тема. В момента, в който Жаблянов бе спуснат за водач, ние всички го приехме и работим като екип. Политиката е екипна работа. Но като цяло принципът в малки райони на страната да се пускат външни хора за водачи е грешка. Политици от национален мащаб, какъвто е Жаблянов, несъмнено трябва да бъдат в парламента, но може би трябва да бъдат избирани от по-големи райони. Защото там има повече гласове, там тези политици са по-популярни и ще имат повече добавена стойност и за резултата от вота. В малките населени места по-подходящо е да бъде уважен изборът на местните структури, тъй като там местните, познатите лица имат по-голям шанс, а и след изборите имат възможност да бъдат по-близо до избирателите си.

А Вие близо до Вашите избиратели ли сте? Срещате ли се с тях често? Редовни ли са приемните Ви за граждани?

Да, разбира се. Ежедневно се срещам с хората, обикалям и в деветте общини на Кюстендилска област. Има едно негласно деление на Кюстендилска област в това отношение. В близките до Кюстендил общини по-често присъства избраният от Кюстендил депутат. В случая това е Жаблянов. А в общините от бившата Дупнишка околия по-активен е дупнишкият народен представител, в случая – аз. Това не означава, че не се срещам с гражданите и в Кюстендилско. Освен това аз си практикувам и професията. Не съм излязъл от зъболекарския си кабинет. Там имам много контакти, многобройните ми пациенти са моят пряк контакт с хората, затова съм наясно с настроенията сред тях и с истинските житейски проблеми.

Имате ли опоненти сред пациентите си, спорите ли с тях?

Да, но на опонентите ми не им позволявам много да говорят, държа ги повече с отворена уста. (шегува се)

Конфликтът „за“ и „против“ Корнелия Нинова ще окаже ли негативно влияние върху кампанията на БСП за местния вот?

„За“ и „против“ Корнелия Нинова, разбира се, че имаше, но то беше на Конгреса и ще си остане там. Все пак няма да е коректно, ако кажа, че няма разделение. Вижда се от самолет, че има различни течения в партията и те не са само две, а са няколко. Но това не е нищо фатално. БСП е най-демократичната партия в България, това го показа и подредбата на листата за евровота. Освен това БСП има инстинкт за самосъхранение и този инстинкт е проработвал винаги, когато има важни избори. БСП е единна. Досега не се е случвало да се разцепим. Правени са такива опити, но аз съм оптимист, че идват добри времена за партията.

Не е ли време БСП – Дупница вече да обяви своя кандидат  за кмет?

БСП не е лидерска партия, затова и много хора я харесват.   Решенията за това кои ще бъдат кандидатите за кмет и за общински съветници се вземат, когато приключат събранията в кварталните партийни организации, на които всеки член има възможност да направи своите номинации. След тези събрания номинациите се обсъждат на конференции на ръководствата по места и едва тогава можем официално да обявим кандидатите си. Събранията на основните партийни организации ще приключат до края на юли. На следващ пленум ще вземем решение дали да обявим кандидатите си преди отпускарския период през август или това ще стане в началото на септември. Това се отнася за всички общини в областта.

Все пак имате ли ясна формула как ще се явите на изборите, както и профил на кандидата за кмет на Дупница?

Това дали ще се явим самостоятелно на изборите, дали ще подкрепим независим кандидат, или пък ще изберем друга формула, също зависи от предложенията в основните партийни организации. Свобода има и относно профила на кандидата за кмет и общински съветници. Разбира се, не може да има кандидат, който е член на ГЕРБ. Трябва да е човек с леви убеждения, човек, който да милее за родното си място. Не е задължително този човек да се е занимавал с политика. Понякога такива кандидатури са доста сполучливи. Визирам президента Румен Радев. Но често кандидатурите са чисто партийни. В БСП имаме достатъчно кадри, имаме много хора, които са достойни за кметския пост и за общински съветници.

Напълно ли изключвате варианта Вие да се кандидатирате отново за кмет на Дупница?

Да, напълно го изключвам. Този мач аз го играх вече един път и това, което представих като програма, като визия за управление за мен бе най-доброто за общината. Загубих с 1300-1400 гласа, което означава, че не е достатъчно оценено от хората. Аз нямам какво ново да предложа.  

Подобрихте отношенията си с бившия кмет от БСП Първан Дангов. Напоследък слуховете водят към него като кандидат за кметския пост. Имат ли основание тези слухове?

Официално с Първан Дангов разговори не са водени за евентуалната му кандидатура. Той беше част от предизборния ни щаб за евровота и партньорството ни бе единствено в тази посока. Но ако той получи достатъчно номинации от основните партийни организации, да, кандидатурата му ще се обсъжда. 

Каква е личната Ви оценка за работата на настоящите общински съветници от БСП. Те търпят критики най-вече за това, че нямат подчертано опозиционно поведение. Позицията и посланията им успяват ли да достигат ли до хората?

Аз има за какво и да ги похваля, и да ги критикувам, но това не е моя работа. На конференцията на БСП те ще направят отчет за работата си и всички членове могат да си дадат оценката. Лично при мен са идвали хора с различно мнение. Някои казват, че водеща в работата на Общинския съвет трябва да бъде диалогичността в името на града и общината. Други казват, че опозиционната линия трябва да е по-изразена, трябва да бъдат по-агресивни и да казват на глас публично всичко, което хората не харесват в общината. Но истината е някъде по средата. Аз самият, знаете, че от 2002-2003 г. се занимавам с политика и досега никога стилът ми на работа не е бил агресивен. Предпочитам диалогичността в името на това да се реши какъвто и да е било проблем в полза на обществото. С този метод на работа имам немалко успехи. Не искам да ги изтъквам, но като цяло конфронтацията не ми е присъща и не е моето разбиране за начин на поведение в политиката.

Разбирам Ви, но ако вие, политиците, мълчите, как посланията ви ще стигнат до нас, гражданите?

Определено търпя критики на тази тема и съм съгласен, както за себе си, така и за общинските съветници. Да, това е така, но всичко е въпрос на гледна точка и в крайна сметка затова има мандатност. Ако хората не харесват даден тип поведение, следващите избори гласуват за друг, сменяват го. Но не може човек да излезе от същността си и да се прави на такъв, какъвто не е. Аз не мога да стана лош. Знам много грешки и мога да ги кажа право в очите на някого, но не мога да изляза публично да го ругая и да го обиждам по начин, който, знам, че се харесва на много хора. Знам също така, че от това губя.

Критиката не е само обиди и ругатни по нечий адрес.

Когато се говори за принципна критика, тя не се чува от хората. В масовия случай скандалът е това, което печели вниманието им. Когато критикуваш принципно, умерено,  това остава в периферията на обществения дебат. За съжаление, това е истината.

Казвате, че с Вашия диалогичен метод на работа имате немалко успехи. Бихте ли посочили какво конкретно направихте за Дупница за времето, в което сте в Народното събрание?

Бих разделил  моят престой в парламента на два периода.  Единият е, когато БСП беше управляваща партия и другият, когато сме в опозиция. Три мандата съм народен представител, но мандатите са ми кратки. Въпреки това, фактът, че съм избиран три пъти ми дава самочувствие, че хората оценяват моята работа. Не искам да се хваля, но в периода, в който БСП бе управляваща партия, с Мая Манолова само за една година успяхме да привлечем за Кюстендилска област 16 млн. лв. по т.нар. фонд „Орешарски“.  И всички общини получиха средства от този фонд в зависимост от нуждите си. За мен бе голям успех, че още непроходил депутат успях да привлека за Дупница близо 5 млн. лв. за Спортната зала и не само. Гордея се с това, защото тогава два пъти по-големи общини не можаха да получат 6-цифрени суми.

А като опозиция?

Като опозиция съм водил диалог с управляващите, за да се случат и са се случили много неща, които не се виждат, но и не желая да се хваля. Все пак смело мога да кажа, че с голям мой принос в момента все още  съществува общинската болница в Дупница. Предпочитам да не влизам в детайли относно действията ми в тази посока, но това е едно от важните ми постижения, защото запазването на общинската болница е една от важните позиции, които ние, като общинска структура в Дупница, винаги сме защитавали. 

Освен това аз съм в диалог с абсолютно всички кметове в Кюстендилска област, независимо от коя партия са избрани, а те повечето са от ГЕРБ. Винаги съм на тяхно разположение и при необходимост им помагам, така разбирам работата си. Критиките към местното самоуправление трябва да се чуват от общинските съветници. Работата на народния представител е съвсем различна, работата на народния представител е да прави закони и също така в района, в който е избран, да подпомага работата на всички структури, било то държавни, било то общински администрации.