Защо „Камертон“?

Мисията на новия електронен вестник на Дупница е гласът на гражданите да стане реален обществен фактор.

 

Знаете, че в буквалния смисъл камертонът е музикален уред, който служи за установяване на абсолютната височина на музикалния тон, както и за даване на тон за песен. Подобно на този малък инструмент нашият екип ще търси, установява и разпространява абсолютната истина по всички теми, за които пише и по всички проблеми на местната общност.

 

В преносен смисъл думата „камертон“  означава  „което определя общото настроение, общия тон“.  Ние обаче нямаме амбиция да бъдем сами по себе си тези, които да задават тона на обществения живот. Известно е, че за да издаде образцовия звук, камертонът е необходимо да бъде ударен в твърд предмет. Е, ние се надяваме този твърд предмет да бъдете вие, нашите читатели и гражданите на община Дупница и региона, а електронният вестник „Камертон“  (kamerton.news) да бъде довереният (и разбира се, не пасивен) посредник на вашия глас.

 

Напълно сме наясно, че започваме проекта си в момент, в който българската журналистика е загубила доверието на своята аудитория. Независимо обаче че България стои на 109-то място в класацията по свобода на словото,  нека не се самобичуваме както винаги толкова и да отбележим, че загубата на доверие от страна на гражданите към традиционната журналистика е световна тенденция.  Тази тенденция е установена  още в средата на 90-те години на миналия век в САЩ, вследствие на което се заражда движението на т.нар. гражданска журналистика.  Нейните създатели са усетили необходимостта от нов подход в журналистиката в посока поставяне на проблемите на гражданите над потребностите на медиите и политическите играчи. Според пионерите на новата алтернативна журналистика, медиите трябва да дават на отделния човек възможност за пряко участие в демократичните процеси, вместо да го третира като наблюдател, жертва или „необходимо зло“. 

 

Още през 70-те години на миналия век пък Георги Марков ( по това време в радио „Свободна Европа“) пише в писмо до своя колега Димитър Бочев следното:

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.

 ...........нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности“.

 

С горните примери не желаем да омаловажим проблемите на българската журналистика днес и порочната среда, в която са принудени да работят медиите. Но  ние сме убедени, че Системата (идеологическа или политическа) не пречи на журналистите да бъдат свободни и да казват истината. Единствената пречка е собствената им съвест и несъзнаването на личната им отговорност.

 

Свободата на словото е право на всеки гражданин по Конституция. Да бъдеш честен и да казваш истината пък са общочовешки морални ценности. За журналистите обаче това гражданско право и тези морални ценности би трябвало да са част от длъжностната им характеристика и съответно част от задълженията, които трябва да изпълняват на работното си място. Ако един лекар не изпълнява съвестно задълженията си, това може да осакати човек или да коства човешки живот. Ако юрист, съдия, прокурор  не върши съвестно работата си, може да остави престъпник на свобода или невинен зад решетките. Същото се отнася и за полицая, който взима поткуп от пийнал шофьор и за учителя, който неглижира своя ученик, за строителя, инженера и редовия заводски работник... Безсъвестната работа, в която и да е професия, може да нанесе непоправими щети, а щетите, които нанася безсъвестната журналистика са сред най-големите – културно осакатяване на цяло едно общество.

 

Системата, каквато и да е тя и в която и да е епоха, никога няма да бъде справедлива за всички. Затова тя не бива да е оправдание за компромиси със съвестта.

 

Ние осъзнаваме, че „Камертон“ няма да реши тези глобални проблеми. Имаме обаче самочувствието, че сме хора и професионалисти, които осъзнават своята лична отговорост. Именно осъзнаването на личната отговорност от всекиго от нас е ключът към „смазването“ на Системата. Само така тя, макар и не напълно съвършена, ще стане по-справедлива за всички нас.  „Капка по капка вир става“, е казал народът.

 

 В нашата редакция сме привърженици на алтернативната, т.нар. гражданска  журналистика и ще се придържаме към нейните принципи. За да постигнем  обаче целите й, а именно общественият дневен ред  да се диктува от гражданите, процесът би трябвало да е двустранен. Гражданите трябва да разберат, че тяхната роля и съзнаване на личната отговорност са не по-малко важни. Защото без силно гражданско общество, няма и силни медии.

 

Нека да бъдем заедно. Нека докажем, че вие/ние, гражданите, не сме обикновени хора, както снизходително ни наричат политици, социолози и повечето медии.  За „Камертон“  (kamerton.news) хората не са обикновени, само защото не ги дават всеки ден по телевизора. За нас всеки човек е индивидуалност, всеки човек е значим и всеки може да бъде носител на така желаната у нас промяна.

 

Ето защо създадохме рубриката „Граждански камертон“. Това ще бъде вашата рубрика. Всеки от вас може да стане автор в нея. В „Граждански камертон“  ще публикуваме  вашите мнения и позиции по всички проблеми – от дупките по улиците до глобалното затопляне. Ако имате въпроси към местната власт или към други институции, или просто искате да разкажете ваша лична история, или пък да благодарите на някого, не се колебайте да ударите камертона. В рубриката ще публикуваме и  всички читателски сигнали, както и репортажите, направени по тях. Тук можете да намерите и подробна информация за инициативи на местната власт, които по закон подлежат на обществено обсъждане, но в повечето случаи тази процедура се превръща в проформа. Ще намерите и всякаква друга информация, свързана с гражданските права и гражданското общество като цяло.

 

Специално място в „Камертон“  (kamerton.news) сме отредили за историята на Дупница и региона. Целта на рубриката „Памет“ е да припомним и да се знае, че нашият град не винаги е бил толкова безличен, колкото е днес, да популяризираме факти и събития от миналото, да отдаваме почит към бележитите дупничани, заради които ние днес сме това, което сме, и да дадем възможност за  оценка на историята през погледа на днешния ден. 

 

Една от най-важните ни рубрики, ако въобще можем да ги степенуваме, е „М-зона“. Това ще бъде територията на младежите, децата и учениците. Тук ще отразяваме всичко, свързано с техните таланти и постижения. Много ни се иска, ние, българите, да не бъдем постоянно толкова критични към себе си. Да, общото опростачване е факт неоспорим. Въпреки това, в българското училище все още има много умни, интелигентни, талантливи деца и младежи. Ние сме ги срещали, разговаряли сме с тях и ще ги покажем и на вас. Убедени сме, че с тези млади хора нищо все още не е загубено за страната ни.

 

Колкото и идеалистично да ви се струва всичко дотук, то всъщност никак не е. Говорим за прости, основополагащи принципи, от които трябва да се ръководи всеки в своето ежедневие. Това са нашите вяра и убеждения. Очакваме вашата подкрепа за тяхното отстояване.