Възрожденският учител Христо Меджидиев е единственият дупничанин, участвал в Априлското въстание. Той е дядо на дупнишкия историк Асен Меджидиев. Роден е в Дупница през 1854 г. в семейство на кюркчия. След като завършва местните училища продължава обучението си в Софийското главно българско училище, а по-късно завършва и Пловдивската духовна семинария.

При обявяването на Априлското въстание влиза в четата на Панайот Волов. Участва в боевете около Клисура и Копривщица срещу двехилядната турска част на Карловския околийски управител Тосун бей. При потушаване на въстанието е заловен от турците и хвърлен в Пловдивския затвор, а след това е осъден на смърт от Турския извънреден съд. Очаквайки обесването си (шести по ред), минути преди изпълнението на присъдата, е освободен. Това става благодарение на застъпничеството на дупнишкия турски първенец Бекир ефенди.

След Априлското въстание българофилът Бекир Ефенди спасява и цяла Дупница от съдбата на Батак. Турската армия, предвождана от Кел Хасан паша, е планирала опожаряване и масово клане в града. Бекир Ефенди успява да убеди Кел Хасан, че населението тук е мирно и няма бунтовни настроения. Така отклонява намеренията му и населението е спасено. Дупничани винаги са се отнасяли с уважение и благодарност към Бекир Ефенди и в негова чест наричат една от улиците в града „Благодарност“, а тя, както е известно, и до днес носи същото име.

След Априлското въстание, в периода 1877-1878 г.,  Христо Меджидиев учителства в Горна Джумая. Там посреща руските освободителни войски. Секретар е на четата, прикрепена към отряда на майор Орлински при освобождението на Горна Джумая и сваля от бесилото поборника Мите Марков, въпреки турската настръхналост.

Христо Меджидиев е бил доброволец в три войни. Награждаван е с ордени.   

След установяването на българската власт в Дупница става член на Либералната партия. Преподава в Дупнишкото четвъртокласно правителствено училище. Избран е за народен представител в VІ Обикновено народно събрание, дълги години е общински съветник. През 1894 г. в Дупница се създава ново читалище с името „Напредък“ (дн. „Зора), а негов председател е учителят Христо Меджидиев.

Умира през 1927 г.

Другият участник в Априлското въстание от Дупнишко е Начо Величков (1849-1935) . Той е роден в село Рила. При избухването на въстанието е куриер на Георги Бенковски при Перущица и Батак. Арестуван е, но успява да избяга. След Освобождението при отбиване на военна служба е телохранител на княз Ал. Батенберг. Кавалер е на златен и сребърен орден за храброст, три ордена за граждански заслуги и орден от Априлското въстание. Занимавал се е със строителство и политика. Привърженик на Стамболов, няколко мандата народен представител.

Когато говорим за дупничани в Априлското въстание, трябва да споменем и големия български революционер Георги Измирлиев – Македончето (1851 -1876). Известно е, че макар и да е роден в Горна Джумая, съдбата му е свързана с Дупница. В родния му град пръв негов учител е дупнишкият народен будител Димитър Бисеров, който заедно с любовта към учението посява у бъдещия веролюционер и любовта към Отечеството и жаждата за свобода. След това Георги Измирлиев учи в Сер, Цариград и Одеса.

В Априлското въстание участва като агитатор, организатор и военен инстуктор на въстаниците. Бил е първи помощник на Стефан Стамболов в ръководството на Първи революционен Търновски окръг с център Горна Оряховица. При обявяването на въстанието е арестуван и осъден на смърт чрез обесване. Георги Измирлиев сам слага въжения клуп на врата си с думите „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“.

След обесването на Македончето престоят на Димитър и Тона Измирлиеви като родители на бунтовник в Горна Джумая става кошмарен. Тъй като днешен Благоевград остава под турско управление, всички от семейството като бежанци се преселват в Дупница. Купуват къща на площад „Просвета“ (срещу дн. Учителски институт). Тук донасят и архива на сина си,  а според една от версиите на историците след Освобождението бащата на Георги Измирлиев пренася и останките му от Горна Оряховица в Дупница. За съжаление, дупничани не успяха да съхранят нито Измирлиевата къща, нито архивите на Македончето. Повече по темата можете да прочетете тук.

Утре, 21 април, се навършват 168 години от рождението на Георги Измирлиев.

Използвани източници:

"Слава вам, дупнишки герои! 1912 - 1918", Тихомир Меджидиев

"Опълченците на Дупница", д-р Венцислав Аракчиев

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.