Преди 86 години случайността събира на едно място два значими за Дупница исторически паметника от различни епохи - Дупнишката крепост  и Паметникът костница на загиналите за национално освобождение и обединение (1912-1918). Изграждането на костницата става причина за откриването на крепостта, която дотогава съществува единствено в народната памет. Историческото място е хълмът „Кулата“, който се издига на десния бряг на река Джерман, при най-голямата теснина, известна като „Цифуньо“, и на около 850 метра по права линия от центъра на Дупница. Местността е любимо място за разходка на дупничани, откъдето се разкриват невероятни гледки към града и към Рила планина. „Кулата“ е сред големите предизвикателства за историците от десетилетия, а народната памет съхранява за нея куп любопитни истински истории и легенди. 

Снимка: Камертон

Едно от най-известните сказания е, че при боеве пред Дупнишката крепост в края на XIV в. е бил убит османският военачалник Лала Шахин, а след това погребан в местността „Оджа гроб“ между Овчарци и Сапарева баня. Неговите войски пък унищожили крепостта „из корен“. Легендата разказва в книгите си дупнишкият краевед Асен Меджидиев, според когото в действителност Дупнишката крепост е била превзета от османските завоеватели и унищожена именно през XIV в.,  дупнишкото население било поробено, а част от него разселено из далечни места. Днешните историци, позовавайки се на вече проучвания район на „Кулата“, отричат тази теория. Те предполагат, че крепостта, с която би могло да се свържат събитията и името на Лала Шахин, трябва да се търси около Драгоина могила, намираща се между селата Самораново и Яхиново.

Снимка: Камертон

Това, което е ясно днес е, че най-ранните следи от човешка дейност на билото на хълма се отнасят към късния халколит – втората половина на V хил. пр.Хр. Открити са следи от обитаване и през I хил. пр.Хр. През късната античност (IV-VIв.) е била изградена крепост с две кули и два входа, а стените ограждат площ от около 3,5 дка. Първоначално се е смятало, че става въпрос само за отбранителна крепост, но впоследствие е установена цитадела. Изводът е заради откритите владетелски пръстен с изобразен орел, женски накити и много други материали, които показват, че става въпрос за обитаван владетелски дом.

Сребърен пръстен със стилизирано изображение на двуглав орел, XI-XII в., снимка: Исторически музей - Дупница

През втората половина на VI в. крепостта е опожарена и изоставена. През XI в. по средата на хълма е изградена наблюдателна кула, а през XII в. тя е изоставена и живота там е прекъснат. Обитателите и през двата периода са били християни, показват артефакти с християнски символи – кръст и икони. Следи от човешка дейност през XIVв. не са открити. Не е ясно и дали крепостта е била запазена до XIX в., въпреки че в бележките си възрожденецът Димитър Бисеров – Околията споменава за 7-8 кули, които се издигали до края на рида Кършия, които той  нарича „бурчове“.

Керамичен печат за обредни хлябове с надпис „Даниил – пророк в Христа“, VI в., снимка: Исторически музей - Дупница

Глинени съдове, VI в., снимка: Исторически музей - Дупница 

Части от градежа на късноантичната и средновековна крепост са разкрити за първи път през 1933 година, когато се изгражда Паметникът костница на загиналите за национално освобождение и обединение (1912-1918). Все още е ясен споменът ни от откриването на новия паметник с кръста, състояло се при голяма тържественост  и в присъствието на президента Петър Стоянов на 24 май 1996 година. Вероятно малко дупничани обаче знаят или пък са забравили, че всъщност костницата е изградена преди 86 години, припомня ни директорът на Историческия музей Анелия Геренска. Дотогава са съществували две военнополеви гробища. Те са били изградени в края на Първата световна война в двата края на града – при с. Яхиново и при бившето училище Щанци. Според краеведа Тихомир Меджидиев там са били погребани около 1000 бойци, голяма част от които са загинали от болести (главно холера) в лазарети край Дупница.  С разрастването на града в началото на 30-те години на миналия век започва строителство на къщи буквално върху гробовете. За това е подеден сигнал от дупничани до тогавашното Министерство на войната. Сформира се комисия и е взето решение за ексхумация на костите на бойците и събирането им в бетонова капсула. За изграждането й е избрано място на хълма „Кулата“, където се намира и до днес. До бетоновата капсула е монтиран дървен кръст с надпис „В чест на загиналите 1912-1918 година“ и с по-малки букви: „Слава Вам, герои!“. Капсулата  била оградена с желязна декоративна ограда. Препогребването е извършено на официална церемония през есента на 1933 година. През следващите години на Голяма задушница гражданите са извършвали поклонение в памет на героите.

Поклонение пред Паметника костница на хълма "Кулата", 1934г., снимка: Исторически музей - Дупница  

Така изглежда бетонената капсула с костите на войните днес, снимка: Камертон

Паметникът в този вид е трябвало да остане временно. Идеята била на по-късен етап при финансова възможност да бъде изграден величествен монумент. През 1936 година инициативата поема в. „Светлина“, но до началото на Втората световна война парите не са събрани и идеята не се осъществява. След 1944 година паметникът е занемарен. Поклонения не се извършват, а кръстът и желязната ограда изчезват. Вероятно заради свлачищна активност и атмосферните влияния в края на 50-те или началото на 60-те години има сигнали, че капсулата е пробита и от нея започват да изпадат кости. Тогава е укрепена, но районът остава занемарен до 1992 година, когато сдружението „Мати Болгария“ започва акцията за изграждане новия паметник с каменния кръст. Той обаче се намира на около 5 метра в източна посока от бетоновата капсула с костите на войните.

Плочите от днешния монумент в памет на загиналите във войните 

Монументът е известен още като Паметника на незнайния войн. Причината е, че имената на бойците са неизвестни, с изключение на няколко сержанти. Когато костите им са ексхумирани, гробовете вече не са били в добър вид и имената върху дървените кръстове на тях са били заличени. Директорът на Историческия музей Анелия Геренска каза, че дори не е известно костите на колко бойци се намират в капсулата. Според нея имената им има възможност и е редно да бъдат издирени. Тя разказа, че миналото лято наследник на един от редниците е бил в Дупница, за да издирва гроба на дядо си. Семейството има свидетелство, че той е загинал в лазарет край града.  

Дупничани на разходка до Кръста, 1940г., снимка: от книгата "Слава Вам, дупнишки герои!"

Археологическият обект на хълма „Кулата“ се разкрива при прокарването на пътя дотам заради изграждането на костницата. Фактът обаче само се съобщава във вестниците. Проучвания не са предприети, тъй като в началото на 30-те години дупнишкото археологическото дружество „Царичина“ не е имало активна дейност. Следват цели 60 години до следващия път, когато отново се попада на крепостни градежи. Това става в началото на 90-те години и причината отново е костницата и изграждането на новия монумент.  През 1993 година сегашният Исторически музей вече има дейност и се правят първите спасителни разкопки. Вторите са през 1995 година, след което отново следва дълъг период от 15 години, през които археологическият обект е занемарен. Общината осигурява средства едва през 2009 година, като разкопките продължават през летните месеци до 2011 година.

Питоси – глинени съдове за съхранение на зърно, снимка: Исторически музей - Дупница

Зърнохранилище с десет питоса до западната кула, снимка: Исторически музей - Дупница

Археолог е стъпвал в местността „Кулата“ обаче и преди първите официални проучвания през 90-те години. Това става при сензационни обстоятелства. През 1972 година жители на квартала в подножието на северната страна на хълма започват изкопни дейности за строителство на гараж. Така попадат на късноантична гробница. Пускат „на разузнаване“ вътре 9-годишно дете, което днес си спомня, че видяло два скелета с накити по тях, седящи като на тронове. Вече като възрастен с него е разговаряла директорът на Историческия музей Анелия Геренска. Откритието се превръща в сензация. Като градска легенда дупничани разказват, че тогава имало мач на „Марек“ и напът за стадиона целият град се изредил да види какво има в „дупката“. Спасителното проучване е поверено на Ана Балканска от Археологическия музей. Анелия Геренска е научила, че Балканска дава разрешение за унищожаването на гробницата. Все още обаче Геренска не е открила доклада на археоложката, който търси със съдействието на архива при БАН. Според директора на музея става въпрос за гробницата на владетелите на цитаделата. Докато не се открие докладът отпреди 47 години обаче, това не е категорично ясно, както и дали обектът е запазен, или поне част от него.  

От близо 9 години, отново заради финансов недостиг, разкопки на „Кулата“ не се извършват, въпреки че местността не е допроучена и крие още много тайни за живота на предците ни. Независимо че още през 2010 година охранителните граници на културния паметник са определени, Община Дупница не се грижеше за спазването на забранителните режими върху обекта и допреди седмица той отново бе занемарен. Почистване бе предприето само заради експертната комисия, която дойде на оглед във връзка с искането за смяна на статута на паметника.

Идеята е да стане паметник на културата с национално значение, за да се улесни получаването на финансиране по европейски програми. Проектът за превръщането на мястото в археологически парк, който да съчетава двата паметника от различни епохи, е изготвен още в мандата на кмета Атанас Янев. Той предвижда реставрация и консервация на крепостта, благоустрояване с паркинг  (в района над тунелите на Е-79) и зелени зони. Едновременно с това, при евентуално европейско финансиране, ще продължи и проучването в местността. След благоустрояването на пътя до "Кръста" ще стане възможно и възстановяването на поклонението пред паметта на загиналите войни, чиито кости лежат на хълма.

Със съдействието на Анелия Геренска – директор на Исторически музей – Дупница

Използвани други източници и литература:

„Слава Вам, дупнишки герои!“, Тихомир Меджидиев, 2001г.;

„История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнините му от XIV век до 1912-1963г.“, Асен Хр. Меджидиев, 1969г.

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.