СВОБОДА

 Аз любя, както още никой

до днес не любил е в света.

Аз любя с жар свещен, но земна

в захлас не любя красотата.

Богиня мойта е любима,

бездомница всред пек и мраз

СВОБОДА! – тъй се тя нарича,

и в сън я виждам само аз.

Обаче всяка нощ пред мене

ликът й гледам аз да грей.

В градината – също рай – цветиста

аз бях последний път при ней.

С горещи думи на колене

признах й моята любов.

Склоних глава и дивно цвете

да й откъсна бях готов.

Но в миг палач пред мен изкочи.

Замахна с остър той ханджар

И вместо цвете тогаз поднесох

Главата си ней дар.

Автор: Георги Измирлиев - Македончето (1851-1876)  - български революционер и общественик, участник в Априлското въстание през 1876 година като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I-ви (Търновски) революционен окръг.