На 27 февруари 1887 година е роден генерал Тодор Радев - виден генералщабен офицер, участник в Балканската война (1912-1913) и Първата световна война, изявен военен теоретик, държавник и създател на Учителския институт в Дупница. Ген. Радев е син на опълченеца Димитър Радев, който за проявен героизъм в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, както и за спасяване на Самарското знаме през 1878 г. е удостоен с Георгиевски кръст „За храброст“. След Освобождението Димитър Радев е кмет на Дупница и депутат в три народни събрания.

Генерал Тодор Радев е учил в родния си град Дупница, след това завършва Военното училище в София и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. От 1906 г. е подпоручик и служи в Седми артилерийски полк в Самоков, а още през същата година е произведен в чин поручик. Служи във 2-ри планински артилерийски полк.

Участва в Балканската война (1912-1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. На 8 август 1913 г. е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас. По време на Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. От 30 май 1917 г. е майор и същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, I-ви клас и с германски „Железен кръст“ II степен. През 1918 г. е награден с австрийски кръст за военни заслуги, III степен.

В периода 1922-1928 г. ген. Радев е преподавател във Военното училище, а след това – началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 г. е подполковник, а от 1926 г. – полковник. В 1930 г. в е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931-1932 г. е военно аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. През 1932 г. е началник на Търновския гарнизон, началник на артилерийския отдел в щаба на 4-а военно-инспекционна област и началник на 5-а пехотна дунавска дивизия. Назначен е за командир на 18-а пехотна етърска дружина.

На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор. На този ден е открит паметникът на връх Шипка. Така Тодор Радев получава своето най-високо офицерско звание на мястото, където неговия баща Димитър Радев се е сражавал геройски. Тодор Радев е и първият дупничанин произведен в чин генерал. През същата година за кратко ген. Радев е командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия, след което е началник на 2-ра военно-инспекционна област. През 1935г. е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията. Освен признат армейски командир и държавник, той оставя и две значими книги„Службата на генералния щаб“  и „Санитарната служба във военно време“. Ген. Васил Бойдев, който работи заедно с Тодор Радев, го определя в спомените си като: "... културен, тактичен, самостоятелен и волеви началник, един от редките в нашата армия".

Тодор Радев влиза в политическия живот на България като член на Военния съюз. Макар че не е част от Централното управление на Съюза, той е един от активните дейци на неговото умерено течение. На два пъти е обсъждана кандидатурата му за министър-председател, но Цар Борис III се е опасявал от способността му да критикува. Става обаче първият дупничанин на министерски пост. Напълно заслужено, тъй като е изключително ерудиран, отличен ръководител, а освен това владеел пет езика. След разрива между Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Така той става първият министър от Дупница. Този пост ген. Радев запазва и в правителството на Андрей Тошев. По негово решение през 1935 г. в Дупница е създаден Учителския институт „Св. Иван Рилски“ -  третият в страната специализиран институт за подготовка на прогимназиални учители. За много кратко време учебното заведение се утвърждава като водещ духовен център в Югозападна България.

Първият Преподавателски съвет на Учителски институт "Св. Иван Рилски", гр. Дупница, 1935 г. 

Тодор Радев е голям радетел на учебното дело в родния си град. По повод на едно честване той казва: „Вярно е, Учителският институт е основан от мене с желанието да бъде по-близо до нашите Македонски покрайнини и да подготви учители-апостоли за работа с тях. Следя развитието и успехите му - това за мене е най-голямата радост и награда. Да се развива и крепне Учителския институт „Св. Иван Рилски“-Дупница, за гордост на града и осигуряване величието на Родината“. През периода 1941-1944 г. в Учителския институт в Дупница са се обучавали много младежи и девойки от Вардарска Македония и в този край е имало истинско възраждане на българщината. За съжаление, дупничани не успяха да запазят учебното заведение и то бе закрито след 71-годишно съществуване.  

След уволнението от армията през 1935 г. Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942 – 1944 г. става ръководител на тютюневата фирма АД “Златолист“.След това работи в Кавала, Егейска Македония, където изкупува, съхранява и преработва тютюни. 

След 9 септември 1944 г. многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от Народния съд през 1945 г., но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1940-1955 г. е интерниран с цялото си семейство в Луковит.

Оставен без пенсия, на 3 ноември 1957 г. в София умира в немислост и забрава.

На 22 май 1998 г. по инициатива на краеведа Иван Хаджийски, тогава преподавател в Педагогическия колеж,  аудитория N: 203 в учебното заведение получава името „Генерал Тодор Радев“. През същата година Тодор Радев посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Дупница“.  

Източници: Признание, Тихомир Меджидиев, Дупница 1995 г., първо издание;

70 години Педагогически колеж "Св. Иван Рилски", гр. Дупница, Иван Хаджийски, 2005 г.;

Енциклопедия на 100 известни дупничани, Алекси Тасев, 2015г.