Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“

„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът — в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

 

Днешният век е век на свободата

 

Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили — и нравствени, и физически — и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло… Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа,, всеки иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на правата свобода и да дадем всекиму своето.

 

Левски до богат българин във Влашко — 6.X.1871 г.

 

 

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република

 

Подбуда. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Цел. С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република народно управление. На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв са откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение…

 

Из „Наредба (проектоустав) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел.

 

 

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“

 

Бай Каравелов,

 

Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът „Свобода“, който издавате, се борите без разлика за всеки народ, който би показал, че иска да живее свободно.

 

Ние българите бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, който дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът — в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас и в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. Защо да водим втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим няколко години. Но само тогава след като поработим, бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина п. Луканов и Иван Драсов, с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. Стига само да се покорят на горните свети закони, те ще са на равно с българина.

 

Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците… Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.

 

Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой няма да смее.

 

Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние българите отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турчина са били всекидневно оплакване с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас — никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все ли тъй ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.

 

Дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., а публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.

 

 

Ние гоним царя и неговите закони

 

В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.

 

В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.

 

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

 

 

За враговете на демокрацията и републиката — смърт

 

Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна в смисъл монархична система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

 

Из „Наредба (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, §3.

 

 

Заклевам се пред Отечеството

 

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

Длъжност ми е да те попитам: „Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? Прочел ли си и окръжното писмо, в което заповядва Централният комитет, което съм ви изпратил от две недели напред?“

 

Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф.

 

Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, защото си неверен, то децата ти ще видят и ще помислят за тебе.

 

Левски до Анастас п. Хинов, 25.VIII.1872 г.

 

 

Трябва да се жертвува всичко, па и себе си

 

Първата рисунка, която пресъздава обесването на Левски от зимата на 1873 г., е направена от Симеон Ц. Симеонов веднага след Освобождението. Фотографията на тази рисунка е издирена от изкуствоведа проф. Асен Василиев, който я представя в първия брой на сп. ,,Сердика” от 1946 г. Снимка: libsofia.bg (Столична библиотека)

 

Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели (отколкото) смърт безчестна.“ И наистина, който постоянствува докрай — за него са неописуема радост големите дарове на признателност от българския народ. И ето сега е часът, в който може да спечели всеки. А не както казват някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си… Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Тази смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак ако той не действува по този начин той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

 

Левски до орханийци, 29.I.1872 г.

 

 

Най-много са виновни чорбаджиите

 

И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата и на съвестта.

 

… Турчеят децата, безчестят по-младите и дъщерите ни. Тия невинни не са ли наши братя и сестри? А защо така?… Мислите ли, че ние оставаме невинни в това? Не! Ние и най-много Вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас? Кому другиму има да се надяват горките?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и пролеем капка кръв, за да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой друг ще скочи? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление?…

 

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

 

 


Из „Апостолът. Страници от писмата на Васил Левски“, Иван Унджиев, Никола Кондарев,  1971г.,  Военно издателство